Всяка ескалация на кризата в Украйна изпраща трус на тревожност много отвъд границите й, тъй като Европа се притеснява за доставките си на енергийни суровини.
Времената ще са меко казано неспокойни, доколкото около една трета от природния газ за Европа идва от Русия, а около половината от този газ минава през Украйна.
Най-притеснени са (или би трябвало да са) четири от страните-членки на ЕС, които получават буквално всичкия си газ от Русия, сред които и България - още 12 разчитат на Русия за повече от половината от доставките си.
Ако на Русия бъдат налагани по-сериозни санкции, дали Путин няма да отвърне, като просто врътне газовото кранче? Или това би струвало твърде много на Русия?
Ако Украйна продължава да протака уреждането на сметките си за газ, които смята за неоправдано високи, дали Русия няма да я остави без газ? "Газпром" вече ѝ постави ултиматум до 7-ми май.
Разговорите във Варшава между Украйна, Русия и ЕС направиха опит да намерят решение на проблема.
Ако обаче конфликтът се засили до степен да се прибегне до употреба на тежко въоръжение, дали няма да се наложи газопроводите да бъдат затворени от съображения за безопасност? За добро или лошо, Украйна е най-голямата транзитна държава за газови доставки в света.
Това са само някои от сценариите - някои по-вероятни от другите - които се обсъждат, докато размяната на обвинения между Запада и Русия става все по-остра.
Според някои анализатори и двете страни биха загубили твърде много, ако намесят нещо толкова жизненоважно като енергията в конфликта помежду си, което прави всички тези страхове преувеличени.
В крайна сметка, газът е един от най-доходоносните продукти за износ на Русия, като Западна Европа е получавала стабилни доставки от него дори и в най-тежките години на Студената война - когато конфликтът между Изтока и Запада е бил много по-фундаментален.
Но въпреки че все още е само ранна пролет, изненадващо много експерти от бранша гледат с тревога към опасността от спадане на газовите запаси през предстоящата зима.
Защо западните държави не опитват още отсега да се откажат от руския газ?
По-късият и лесен отговор е, че се опитват да го сторят - и идеи за това се обсъждат на срещата на министрите на енергетиката от Г-7 този уикенд.
За Украйна най-бързото решение е да купува газ от западни доставчици, вместо от Русия - и няколко газопровода вече бяха модифицирани, за да позволяват така наречените реверсивни връзки.
Газовите запаси, притежавани от немския енергиен гигант RWE например се продават на Украйна през газопроводи, преминаващи през Полша и Унгария, а Словакия току-що се съгласи да участва в тази схема на търговия. Количествата, които могат да бъдат осигурени по този начин, обаче по никакъв начин не биха удовлетворили нуждите на Украйна.
В търсене на нови източници
Надеждата за много страни е да открият нови източници на газ - особено втечнен природен газ, който се доставя с кораби.
Литва бърза да изгради терминал за втечнен газ в пристанището Клайпеда по крайбрежието на Балтийско море, което би й позволило получава газ от всяка част от света.
Като една от шепата държави, изцяло зависими от руския газ, Литва бе принудена след поредица от повишения на цените и политическа несигурност през 2010 да създаде нов маршрут за доставка на газ. Събитията в Украйна само ускоряват тази насока на развитие на газовия бизнес.
За ускоряване на процеса, оборудването, което превръща втечнения газ в такъв, използваем за индустрията, е инсталирано на специално конструиран кораб, наречен Independence, който се строи в Южна Корея и предстои да бъде доставен през ноември т.г.
За да спази сроковете за първа доставка преди края на годината, работата по терминала продължава денонощно, като броят ангажирани в строежа работници е утроен - а президентът на Литва смята проекта за национален приоритет.
Втечненият газ се разглежда като вариант и от Полша, Естония и Украйна.
Тъй като втечненият газ се продава и купува на глобалния пазар, доставките от места като Тринидад или Катар са обект на наддаване - а цените нараснаха, след като Япония затвори през 2011 атомните си централи заради аварията във Фукушима.
Процесът на преход от руски газ към втечнен газ от други източници носи по-голяма сигурност, но идва на по-висока цена.
Има сериозни очаквания САЩ скоро да пуснат шистовия си газ на световния пазар под формата на втечнен газ - но това би могло да стане най-рано догодина, когато ще отвори първият терминал в Луизиана. Надали обаче ще има други готови терминали по-рано от края на десетилетието
Въпреки призивите от няколко европейски лидери, американската "газова кавалерия" няма да може да дойде на помощ поне за известно време. По-дългосрочно решение е Европа да разработва повече собствени газови доставки.
Норвегия, Великобритания и Холандия - все дългогодишни производители - може да опитат такава стъпка, но изглежда малко вероятно нивата на транзит да може да бъдат увеличени с много.
Извън този вариант, като допълнителен план остава разработването на шистовия газ с надеждата да бъде повторена революцията на шистовия газ в Америка. Няколко европейски държави обаче се възпротивиха на процеса на фракинг заради опасения за ефекта му върху околната среда, така че напредъкът в тази насока е бавен.
Всеки от вариантите има сериозни недостатъци или е свързан със забавяне или увеличени разходи. И все пак, колкото по-сериозна става ситуацията в Украйна, толкова по-голям е шансът енергията да стане мишена на санкции или ответни "контра-санкции".
На много места това ще ускори търсенето на начини да се сложи край на руската доминация по отношение на критичните енергийни ресурси.
