Където бунтовете свършват за ден

Взривовете на гражданска енергия по цялата планета така зачестиха в медиите, че на практика мозъкът ни престана да ги отразява като новина.

В Ирак - нова серия терористични актове, китайците пак купиха куп западни компании, между Обама и Конгреса отново възниква напрежение... Към тези новини спадат и поредиците за нови бунтове на мигранти в поредната европейска столица. Неизбежното зло на глобализацията - и свободното движение на стоки, капитали, хора. При такива бунтове обикновено няма жертви, застрахователните компании поемат щетите, така че засега се търпи.

Но изведнъж шаблонът се счупва: мигрантските безредици се пренасят от развитата Европа в развитата Азия. Сега вече не в Париж или Лондон, а в Сингапур тълпи мигранти от Индия и Банградеш чупят витрини, палят коли и хвърлят камъни по полицията.

И докато при всеки такъв случай в Европа - бунтове, полицейски палки и битки с тях, започват да валят разсъждения за социалното неравенство, изведнъж хоп - всичко свършва за няколко часа.

Тълпата от неколкостотин човека е разпръсната, пожарите - потушени, улиците - разчистени, а нарушителите на реда са пъхнати в затвора, в очакване на бой с пръчки и депортация. Оказва се, че в развита страна полицията е в състояние да гарантира обществения ред, независимо от броя на мигрантите там - в Сингапур те са значително повече, отколкото в който и да е град от Европа - близо 40% от населението.

Типичен европейски сценарий

Поначало мигрантските безредици в Сингапур се развиха по типично европейски сценарий. На 8 декември, около 21 ч вечерта, в населен с индийци район частен автобус удря на кръстовище 33-годишен гастарбайтер от Индия. Човекът умира. Може и да е имало шанс да бъде спасен, ако веднага му е била оказана лекарска помощ.

Само че сънародниците му от Индия и Бангладеш не пуснали лекарите, тъй като решили да се възползват от случая, за да изразят негодуванието си.

Отначало те се нахвърлили на автобуса, причинил произшествието, после се прехвърлили на паркираните наблизо автомобили. За броени часове погромаджиите станали неколкостотин и после всичко тръгнало на зле: запалвания, обърнати автомобили, счупени прозорци, сбивания с полицаи, "бърза помощ" и пожарна.

В свръхблагополучния Сингапур нищо подобно не се беше случвало от близо 40 години, т.е. почти от самата независимост. Напротив - мултинационалният остров винаги е сочен като пример за междуетническа хармония, особено на фона на съседните Малайзия или Индонезия, където погромите взеха ужасяващи размери. Така че не би било изненада, ако властите в Сингапур бяха сварени неподготвени. В Париж, Лондон, Стокхолм и други европейски градове властта също първоначално изпадна в ступор пред подобни бунтове.

Не и властите в Сингапур обаче. Спецчастите на сингапурската полиция бяха на мястото, където избухнаха безредиците, само след час. Още толкова време им трябваше, за да разпръснат тълпата и да арестуват най-активните протестиращи - общо 27 човека, 24 от които индийци, двама от Бангладеш и още един - със сингапурско гражданство.

На следващия ден улицата е отворена за движение от сутринта, а остатъците от подпалените автомобили - разчистени. И само след още един ден започва съдебният процес срещу арестуваните мигранти. Т.е. от избухването на безредиците до началото на съдебния процес е изминало малко повече от едно денонощие.

За вандализъм и участие в погроми арестуваните са заплашени от затвор до 7 години, а също и бой с пръчки и депортация.

Жертви на шведския расизъм

Най-голямата екзотика в сингапурската история е боят с пръчки, но също така и гурките (виж вдясно), които до ден днешен са на служба в града-държава и също са участвали в разгонването на тълпата. Но всъщност най-голямата екзотика е хронометърът на събитията, който отчита с каква бързина пипат правоохранителните органи там. В сравнение с Европа разликата е огромна.

Да вземем например най-пресния случай в Стокхолм, където преди половин година по същия начин се "забавляват" мигранти от Сомалия, Афганистан и Еритрея. И се случва обичайното: шведските полицаи раняват смъртоносно мигрант, който заплашвал с мачете жена си и съседите.

Другите обитатели на района, повечето мигранти, възприели убийството като връх на фашизма и полицейския произвол. Като че ли в Сомалия са свикнали да живеят в пълна безопасност. И се започва - палят коли, чупят витрини на магазини, хвърлят камъни по полицаите и т.н.

И докато в Сингапур полицията спира безпорядъка само за 3 часа, в Стокхолм за никъде не бързат - първите арестувани са едва на втория ден от безредиците, а всичко приключва след... 10 дни. От 19 до 28 май тълпи необуздани мигранти вилнеят в 13 района на Стокхолм, буквално осъществяват погром над търговския център, опожаряват близо 150 коли, две училища и няколко полицейски участъка, нападат граждани в метрото, а от някои сгради хората са евакуирани заради опасност от пожар.

През това време шведската полиция е заета да обяснява, че нищо страшно няма, не е нужно да се драматизира излишно ситуацията, нека всички се успокоят. За десетте дни погром са арестувани всичко на всичко 15 души, част от които веднага освободени, тъй като са непълнолетни. Много от арестуваните не за първи път попадат в полицията, но и спрямо тях сериозни мерки не са взети - това е просто дребно хулиганство.

Още повече, че шведските политици много бързо си намират истинските виновници - такива се оказват социалното неравенство, недоубитият расизъм и безработицата. Така че каква ти депортация - за такива работи не сомалийците, а самите шведи трябва да бъдат наказани, особено по-заможните.

По-добре с пари

Шведите са свикнали да обясняват всички престъпления с едно и също - слаба социална политика. Така че ако в някои райони на Стокхолм е неспокойно, значи недоволството трябва да бъде удавено в нови държавни програви. Явно не разбират, че обичайният аргумент, че високите данъци им гарантират също такава безопасност, не работи.

Максималната ставка на ДОД в Сингапур е 20%, но броят на убийствата на 100 хиляди души население е три пъти по-малък отколкото в Швеция. А в Сингапур уличните безредици се случват един път на 40 години, и дори тогава са пресечени след няколко часа и без жертви. При това Сингапур е заобиколен от държави, които не се радват на такова благополучие като града-държава, а 40% от жителите на острова са мигранти.

В Швеция мигрантите са едва 15% от населението, ставката на ДОД стига до 55%, а нивото на безопасност спада. Майските бунтове в Стокхолм не са първите мигрантски безредици в Швеция. Предишните бяха през март 2012 г. Тогава полицията нахлу в населен с мигранти район в Стокхолм заради открадната кола, но живеещите там сомалийци прогониха полицаите, след като започнаха да ги замерят с камъни. А открадната кола подпалиха. Не беше арестуван нито един човек.

А през лятото на 2010 г. група млади сомалйци не бяха пуснати в училищна дискотека. И те подпалиха това расистко училише... По традиция, запалиха и няколко автомобила и хвърлиха камъни по полицаите. Двама бяха арестувани, но скоро ги пуснаха - непълнолетни.

Какво означава всичко това? Че шведите лека-полека привикват с уличните безредици, които зачестяват. Може би следващия път ще траят не десет дни, а близо месец, както във Франция през 2005 г. И щетите няма да са от 150 запалени коли, а 50 хиляди разбити и ограбени кафенета и магазини като в Лондон през 2011-а.

А те все така ще упорстват, твърдейки, че Сингапур - това е авторитарен режим, съчетан с див капитализъм, затова опитът им в миграционната политика и борбата с престъпността не струва. Разбира се, да поставиш правата на собствените си спазващи закона граждани по-високо от тези на престъпниците, при това чужденци - по-авторитарно от това здраве му кажи!

Новините

Най-четените