Как оръжейното лоби оправдава убийствата

Минаха няколко дни от поредната престрелка в САЩ - този път в Санта Барбара, и за това време фетишистите на оръжията подхванаха старата песен на нов глас в опит да оправдаят поредното избиване на невинни хора с огнестрелно оръжие.

Те си имат подготвени опорни точки за такива случаи и незабавно започнаха: ако забраним огнестрелното оръжие, предупреждават те, трябва да забраним и ножове и автомобили, защото убиецът е използвал и тях, за да причини смъртта на хора.

Калифорния има либерални закони за оръжието и това доказва, че не работят, настояват те. Не можем да направим нищо, за да спрем насилието с огнестрелно оръжие, рецитират заучените думички; не оръжието убива хора, хората убиват хора.

Както обикновено, те грешат, и нито един от аргументите им не издържа на каквато и да е критика

Да започнем с най-новата теза на "оръжейниците" след поредното избиване на хора: забраната на ножовете и автомобилите, защото убиецът в Санта Барбара е използвал нож, за да убие трима души, и кола, за да причини травми на още четирима.

Естествено, в сравнение с оръжието, колите са обект на сериозни регулации, включително и в САЩ. Има строг регистрационен режим. Все повече функции за безопасност се добавят към тях - включително еърбегове и колани.

Има дълготрайна борба срещу шофирането в пияно състояние, която включва спиране и проверка на шофьори, тежки присъди за нарушителите и отговорност за бармани, сервиращи алкохол на хора, които са очевидно мъртвопияни.

Естествено, има и регистрация, получаване на книжка и изпити, с които се доказва, че знаете как да управлявате автомобил. Всичко това е довело до сериозен спад на броя загинали по пътищата. Затова и прогнозите са 2015 да е първата година, когато броят загинали от огнестрелно оръжие ще надмине броя жертви на катастрофи по пътищата.

Колите изпълняват и други функции освен убийство. Както и ножовете. И въпреки че за жалост трима млади мъже загинаха, след като бяха пронизани от убиеца в Санта Барбара, вероятно най-сериозното сравнение между жертвите на огнестрелно и хладно оръжие проличава, когато разгледаме случилото се в китайско училище в провинция Хенан, в същия ден, в който стана престрелката в Нютаун.

23 ученици бяха атакувани в Хенан, но нито един не загина - за сравнение, 20 загинаха в "Санди Хук". Или да вземем 22-та пострадали в атака с нож в училище в Питсбърг през април? И там нямаше загинали.

Естествено, за семействата на жертвите, дори и една смърт от хладно оръжие е много

Едно обаче е ясно: ножовете очевидно не могат да убиват толкова безлично, толкова много хора, толкова бързо и от толкова голямо разстояние. Може би и затова няма убити с нож президенти от училищни книгохранилища (или тревисти хълмчета, в зависимост от предпочитанията ви), няма и убийства с нож от преминаващ автомобил, нито десантът в Нормандия започва с хвърляне на ножове.

Хладното оръжие няма и могъщо лоби, с което да си купува законодатели, губернатори, съдии и други, като дава щедри дарения за кампанията им, така че да се обогатява от кървавите пари на търговците на оръжие. Така че хайде да оставим този жалък и неубедителен аргумент настрана.

Друг любим отговор на консерваторите на призивите за по-строги регулации на притежанието на огнестрелно оръжие е да изтъкват "либералните" закони за оръжието в Калифорния, които според тях с нищо не са подобрили ситуацията в Санта Барбара.

И все пак очевидно е имало някаква полза от факта, че стрелецът е притежавал само пълнители с по 10 куршума и не е имал скорострелна пушка - въпреки че вероятно би могъл да се снабди с такава отдругаде. Колкото и ужасно да е случилото се, можеше да бъде и още по-зле, ако фетишистите на оръжието бяха наложили тяхното право и се продаваха всякакви оръжия и пълнители там.

Освен това в Америка териториите на щатите на практика са разделени само от имагинерна граница. Те са съседни един на друг и хората могат безпроблемно да преминават от един в друг, както често го правят от Аризона - където законите за оръжието са сред най-свободните в САЩ - към Калифорния. Лесно е да се стигне от Калифорния и до Невада, където също ограниченията за покупка на оръжие са доста по-малки.

Може би затова, когато Джон Патрик Бедъл, пореден гневен мъж, изпитващ омраза срещу правителството, бе решил да избие администраторите в Пентагона, той просто отскочи до Невада, за да се снабди с оръжие, без да му задават излишни въпроси - тъй като не би минал успешно през проверка на досието му в Калифорния.

Всъщност има един категоричен пример, който доказва ефективността на законите и ограниченията

Хавай е отделен от всички други американски щати от доста сериозно разстояние по море. И там броя на притежаващите оръжие е малък, а законите, ограничаващи притежанието, са сред най-строгите; според официални статистики там има и най-малко убийства, извършени с огнестрелно оръжие.

Междувременно в Аризона, където почти не съществуват ограничаващи покупката на оръжие закони, има 5 пъти по-голям риск да загинете от огнестрелно оръжие.

Същата тенденция се запазва в цяла Америка - от щатите без регулации като Мисисипи и Аляска (съответно 18.3 и 17.6 жертви на огнестрелно оръжие на 100 000 души) до силно регулирани щати като Родайланд и Масачузетс (3.5 и 3.6 на 100 000).

А тези, които обичат да изтъкват, че градове като Чикаго имат и строги регулации срещу притежанието на оръжие, и огромен брой престъпления с огнестрелно оръжие, могат без особени усилия да установят каква част от това оръжие идва от съседна Индиана, където законите са не толкова строги, или от други части на Илиноис, където те изобщо не се доближават по строгост до тези в Чикаго.

Ако липсата на регулации за притежание на оръжие и наличието на повече пистолети сред населението осигуряваха безопасност, Америка би била най-безопасното място в света

Вместо това обаче според всички статистики най-безопасни са страни като Япония и Англия, където към проблема се подхожда с необходимата сериозност. Да не говорим за Австралия, която вървеше по същия път като Америка до 1996, когато там се случи нещо подобно на станалото в Нютаун, известно като "масовото убийство в Порт Артур".

Съответно те прокараха пълен пакет от строги закони, лансирани от тамошната консервативна партия). Резултатите бяха поразителни - не само че оттогава не е имало престрелка с многобройни жертви (а е имало 11 в 10-те години преди гласуването на тези закони), но и броят самоубийства и свързани с огнестрелно оръжие смъртни случаи също е намалял.

В Санта Барбара имаме младеж, който е бил задържан и разпитван трикратно от полицията в последно време, включително за домашно насилие. И социален работник, и родителите му предупреждават властите за влошаващото се негово психическо състояние.

Това обаче по никакъв начин не го възпрепятства да купи три полуавтоматични пистолета и достатъчно куршуми, с които би могъл да изпозастреля всички полицаи, които се изпречат на пътя му.

В Англия, Япония, Канада и Австралия това би било предостатъчно, за да няма такава възможност. Там, както диктува здравият разум, се изискват неща като мнение на членове на семейството или приятели, изчерпателни психологически тестове и проверка на досието. И всичко, което не е безупречно в досието и загатва за склонност към насилие, би било достатъчно препятствие.

Освен това има изчаквателен период, преди човек да може да получи пистолет след първоначалната покупка, което дава по-голям шанс някой психически нестабилен да бъде заловен междувременно в нарушение, или да получи така нужната му помощ, преди да се снабди с огнестрелно оръжие.

Но, ако подобно на говорителя на NRA Уейн Лапиер, все още вярвате във всемогъщото скорострелно оръжие и обичате много и нерегулирани оръжия, препоръчваме ви фантастична туристическа дестинация! Тя се нарича Ирак.

Всяко домакинство, в което има мъж, има правото да притежава скорострелно оръжие, без ограничения. Ако там не ви допада особено, да ви предложим Афганистан? И там са страстни любители на оръжието.

Странно, че въпреки така импониращото на NRA високо ниво на притежание на огнестрелно оръжие, и в двете страни изобилства насилието. По незнайни причини, оръжието у всеки не ги е превърнало в съвременна райска градина.

Междувременно най-често използваният аргумент около трагедията е "оръжията не убиват хора, хората убиват хора"

Съжаляваме, но не ни звучи убедително - и имаме въпрос към вас, ако вие го приемате охотно. Защо, ако хората убиват хора, според вас не бива да има проверка на досиетата на същите тези хора, да се изисква сериозно обучение за същите тези хора, купуващи смъртоносно оръжие, да се въвеждат изчаквателни периоди за тези хора, които демонстрират гняв или склонност към самоубийство в конкретен момент?

Не бива ли същите тези хора да плащат задължително застрахователни вноски, както е с автомобилите (лична отговорност!), така че обществото да не плаща разходите за глупавите решения, вземани от същите тези хора?

Поддръжниците на оръжието за всеки са неправи и в този аргумент, както и за всичко останало. Реакцията им на престрелките е да мислят първо за оръжието си, което е позорно. Останалите хора поставят на първо място живота на децата си и съгражданите си. И не е нужно да бъдат заклеймявани те като "анти-оръжейници" - защото те са просто "про-живота на децата".

Тези, които вярват, че оръжието трябва да не се продава свободно, вярват в тази част от американската конституция - преамбюла, който идва много преди втората поправка, която NRA въобще не разбират - която обещава, че правителството ще защитава "общото благосъстояние" и "вътрешния мир и спокойствие".

С редовни масови престрелки почти всяка седмица - междувременно имаше още една в Миртъл Бийч, Южна Каролина - очевидно е, че американският Конгрес просто игнорира конституцията, както и волята на народа, който представлява, като отдава специално предпочитание на група за защита на интереси, която финансира кампанията на конгресмените.

И това е формулирано най-ясно и болезнено от Ричард Мартинес, чийто син загина в Санта Барбара и стана жертва на тази "про-оръжейна" култура: "Защо загина Крис? Смъртта на Крис е заради страхливите, безотговорни политици и лобизма на NRA," казва той.

"Те говорят за правата за притежаване на оръжие. Ами правото на Крис да живее? Кога ще спре това безумие? Кога достатъчно много хора ще кажат ‘Спрете това безумие; не можем повече да живеем така!'?"