Писмо до бъдещите студенти

Тогава, ние, сегашните студенти, засядаме в мъченическата позиция да прочетем максимален брой научен материал за минимално време, като пропорциите са магически - 300 стр. за 1 ден, 1000 стр. за 2 дни. ------------------------------------------------------------------------------------------------------- ха браво бе! през семестрите седите и си бъркате в носовете и ходите по баровете и като дойде сесията мрън мрън 4356544стр. за четене за 2дни! Ми ако си налягахте парцалите и слушахте лекциите щеше да ви е по-лесно! МЪРЗЕЛИ!!! Все друг ви е виновен!!!!!

"...аз съм трети курс в най-добрия университет в държавата..." Добър си и ти наистина - успя да ме откажеш още на първия абзац... А на тоя точно университет само местоположението му е добро. Останалото са само претенции... Знаем ви що за стока сте

да де, но да стимулират студента да полага системен труд и да получи сериозна подготовка, е работа на преподавателите, а тя би изисквала много повече работа от тях, би изисквало също така и високо НИВО, каквото повечето нямат, къде по-лесно им е да четат цяла година лекции, писани през 69-та година, в които цитатите от Маркс и Ленин са сменени с такива от Аристотел или Нютон, а иначе съдържанието е все същата боза

Ще сгрешите обаче, колеги, ако посочите сегашните студенти като виновни. Всъщност, ние сме продукт. --- Продукт. Суб Продукт. И в най-закоравялата система има възможност за инициатива. Сами сте си виновни,

"премахнете сесията, за да не консумирате прекалено много информация за прекалено малко време" Ами възприемайте информацията през целият семестър, а не за 2 дни между изпитите. pepi_pie_capi добре го е казала То от толкова информация за два дни, после като знания, нищо не остава...а се чудим..защо сме такива "специалисти". И това, че библиотеките не са денонощни, не значи, че не работят през цялата година.

Пич, остави ги студентите. Студентите навсякъде са еднакви (редови българчета да приемем). Обаче да ми почваш текста с "най-добрия ти университет", като освен претенции и помпозност тоя точно университет надали бълва друго...... аааайде моля ти се Най-добър е само щото се намира в центъра мен ако питаш.... а до другите се ходи още половин час с 280

@qwe МЕИ (ТУ) съм завършил и не ми е някаква особена гордост, за разлика от възпитаниците на Северозападния, Югоизточния и Софииския университети, които под път и над път с това се тупат в гърдите. Тоя па даже още на втория ред в статията си го написал А колкото до МЕИ-то, къде на майтап, къде наистина, но имаше една дума, че: в МЕИ се учи, на другите места се следва!

ne se bii v gardite 4e u4i6 nai-dobriqt bg universite, takova ne6to nqma mi ela v UK da sledva6, i vsi4ko koeto iska6 go ima tuka

Аз искам да благодаря на колегата, че изважда на показ този проблем със СУ. Аз съм също трети курс, но в Икономически Университет - гр. Варна. Мога да ти кажа, че тук срещаме абсолютно същите проблеми. Има ги споменатите "..наизустяване, преписване, мързел, застой". И сесиите ни са еднакви както виждам. По тази логика и моя университет е най-добрия в страната За моя университет мога да кажа, че е една фабрика за бъдещи безработни или неработещи по специалността си. Контакта с фирми, които да предложат място за стажанти или заветната работа е намален до минимум. И изглежда не сме достатъчно "самоинициативни"(и тука ни говорят за това). А когато отида да си търся стаж/работа по специалността(финанси) получавам задължителните отговори, че нямам квалификация, опит, диплом и тн. Дори за стаж да ме приемат, няма да получа заплата, а ще работя на принципа на ангарията за някоя недояла се на пари банка. Е извинявам се, че нямам връзки с банкери, застрахователи, дилъри и други...Колкото и самоинициативен да съм, не става. Тук идва ролята на университета да покани представители на бизнеса, да си направи реклама на себе си и възпитаниците си. Друг проблем е липсата на практика. Но е по-лесно лекторите да си изпеят теориите писани през 70-те 80-те години, ние да ги назубрим и после като излезем каквото ще да става. На интервю за работа не ме питат за теориите Юджийн Фама, Ото Хюбнер, Джоузеф Стиглиц и други...Къде е практиката? Системата на преподаване е направо архаична за мен. А относно ученето по 300-1000 страници на ден...тук зависи повече от студента. И предмета и преподавателя за важни, но не до такава степен в този случай. При нас, ако си бил на лекции и упражнения редовно, тогава няма да имаш проблеми на сесията. Относно премахването на сесията съм напълно съгласен. Аз съм за непрекъснато оценяване по време на семестъра. Така ще се отсяват знаещите и можещите. Докато при сесията може да се мине с едно качествено назубряне, преписване или подкуп. Поздрави, Един Студент от ИУ-Варна(или ВИНС-а)

За себе си съм намерила отговора на въпроса - и той е "Магистратура в чужбина". Точно така, магистратура, не бакалавърска степен. За да може да се сравнят двете. В момента пиша дипломната си работа. Зимният ми семестър премина по един изумителен за мен - завършилата ЮФ на СУ - начин. Всяка седмица е на различна тематика. В онлайн-системата (има и такива неща, разбрах аз) ти се предоставят определен брой материали, които трябва да прочетеш преди всеки ден - за да си в крак с материала. Ако не го направиш - за теб си е, нямаш шанс да наваксаш - изпитите са на всеки няколко седмици, а последният материал, на който те изпитват, си го взел преди два дни. Затова се прибираш от занятия от 9 до 6 и четеш по сто страници. Междувременно пишеш поне едно "есе" (paper), четеш няколко допълнителни книги и "спиш" в библиотеката. Апокалиптично ли изглежда? Всъщност е прекрасно. Прекарах 5 години като студентка в СУ. През цялото време и работех. Никога не съм знаела какво е студентски живот - изпитите се взимаха лесно, писмените работи са сваляха от Уикипедия. Какво почувствах когато за пръв път се изправих пред задачата да напиша академично есе от минимум 10 страници с поне 20 източника и строги предупреждения, че всяка нецитирана нагледно мисъл е равна на плагиатство и изключване? Пълен ужас. Не мислех, че ще се справя. Не бях достойна. Колегите ми - от цял свят - бяха завършили университети, за които само съм чела. Къде ще се меря с тях? Но изведнъж се оказа, че мога - и не само мога, а и ме слушат с интерес. Започнах да "вдигам ръка" в час. Знаете ли какво е да се сблъскаш с нелепата идея, че преподавателите действително искат да чуят твоето мнение или въпрос, изслушват те внимателно и ти отговарят с уважение, и ти дават електронния си адрес за да им пишеш, ако имаш още въпроси? За мен това беше нещо неземно и невиждано. И да, справих се. Тази програма ми върна любовта към ученето, към research-а, и сега искам да запиша PhD. Защо, защо толкова много студети никога няма да усетят тази тръпка, да стоиш в библиотеката с часове, увлечен в книга, защото искаш да научиш повече по определения предмет? От това ми е най-тъжно...