Преди почти три седмици египетските военни принудиха президента Мохамед Морси да подаде оставка и изпратиха в затвора много висши представители на Мюсюлманско братство.
Експлозивната реакция на улицата в Кайро донесе смърт и вълнения, а в друга страна, на почти 2000 км разстояние - неприятно усещане за загуба.
Катар, малкият, но богат на петрол полуостров в Персийския залив, бе налял близо $5 млрд. в управлението на Морси за едната година на престоя му във властта. Това изправи на крака олюляващата се египетска икономика. Очевидно Катар се е надявал, че така си гарантира дълготрайна връзка с най-населената арабска държава.
Но не бе писано това да се случи
Това е поредният удар върху играта за влияние на Катар, при който емирството изгуби основен съюзник, а с него - част от позициите си в региона. През 2011 г. Катар изглеждаше играч от решаващо значение, тъй като бе склонен да инвестира огромните си средства в революциите, обхващащи региона, и глобалното му влияние беше достатъчно, за да убеди Арабската лига и ООН да подкрепят международна кампания за бомбардировки в Либия срещу силите на Муамар Кадафи.
Протестиращите в Либия, Тунис и Египет носеха в знак на благодарност катарското тъмночервено и бяло знаме, както и плакати "Благодарим, Ал Джазира," тъй като катарската новинарска мрежа заставаше стабилно зад тяхната кауза.
Две и половина години по-късно контрастът е шокиращ. Протестиращите редовно горят катарски знамена на площад "Тахрир", вбесени от стабилната подкрепа на държавата за „Мюсюлманското братство". По-рано този месец египетските военни обградиха 28 души от екипа на "Ал Джазира" в Кайро и изгониха кореспондента на телевизията от пресконференция, твърдейки, че "Ал Джазира" застрашава националната сигурност на Египет.
На фона на хилядите демонстриращи срещу Морси по улиците, анализаторите в Доха сега смятат, че ударът за Катар от събитията в Египет може да разтърси правителството до степен, че да преосмисли интервенциите си.
Сред тях са не само въоръжаване и финансиране на революционерите в Либия, но и изпращане на милионни суми в помощ на "Хамас" в Газа, пренасяне на оръжие за сирийските бунтовници и опити за посредничество в преговорите между САЩ и талибаните в Афганистан.
"Чуждестранните интервенции на Катар ще бъдат ограничени. Те прекалиха," казва Майкъл Стивънс, изследовател в Доха от британският мозъчен тръст по въпросите на сигурността Royal United Services Institute.
Стивънс цитира като пример разрушителната атака над американското посолство в Бенгази миналия септември, при която загинаха посланикът Крис Стивънс и трима други американци. Напедението бе дело на въоръжени групи, които - според някои твърдения - са били финансирани и въоръжени от Катар. Това е обвинение, което Катар отхвърля.
Миналия месец протестиращите в Бенгази изгориха катарското знаме, защото Катар подкрепя екстремистки салафистки групировки. "Катарците са се съюзили със съмнителни хора," казва Стивънс.
"Те не разбират напълно последиците от това, което правят"
С милиарди петродолари, с които залага в регионалните конфликти, Катар очевидно не е с ограничен бюджет. Но същото може да се каже и за другите негови богати на петрол съседи - а в Египет тежката политическа битка се оформя като надпревара за влияние между стари конкуренти в Залива.
Откакто египетските военни свалиха Морси и издигнаха временно правителство, пари се изливат от всички държави от Персийския залив.
Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт съвместно дадоха над $12 млрд., с което накараха катарската помощ от $5 млрд. за "Мюсюлманското братство" да изглежда направо смешно. Същото важи и за годишните $1.5 млрд. от САЩ за египетските военни.
„Това означава спадащо влияние за САЩ, особено доколкото Вашингтон не се намеси в най-сериозния конфликт в региона - Сирия", казва Шади Хамид, директор по анализите в Brookings Institution в Доха. "Администрацията на Обама няма особен интерес да играе голяма роля в региона," коментира той.
"Заплахите им вече не са убедителни за никого." Обратно, фактът, че Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт са дали $12 млрд. означава, че те ще имат най-силни лостове за влияние в бъдеще. „Те искат да влияят на новия политически ред."
Първите признаци за потенциална промяна в катарската политика се появиха на 24 юни, когато емирът на Катар - шейх Хамад бил Халифа ал Тани, предаде властта на своя син - 33-годишния Тамим бин Хамад ал Тани - стъпка, която порази мнозина в други държави от Залива, където лидерите неизбежно се удържат на власт до смъртта си.
Хамад бе назовал Тамим като свой наследник през 2003, а в последния месец каза, че е време Тамим и новото поколение да "поемат отговорността с динамичния си потенциал и творческо мислене."
Катарците хвалят прехода като прозрачен
На доста места в Доха става ясно, че единствената промяна е размяната на реда на снимките на стария и новия емир на стената, така че Тамим да заема по-важната лява позиция.
Промяната обаче обикновено означава нещо повече от смяна на декора. Анализаторите в Доха вярват, че Тамим би могъл да овладее донякъде силната ангажираност на Катар в близкоизточните конфликти, като изтъкват за доказателство първата му реч като емир, когато той заяви: "Ние, като араби, отказваме да разделяме арабските общества на сектантски принцип" - очевидна реакция на критиките, че интервенциите на Катар са засилили шиитско-сунитското насилие в някои части от региона.
Съдейки по докладите, катарците са надеждни поддръжници на по-радикалните сунитски фракции в арабския свят - или поне така беше досега. На третия си ден на поста, новият млад емир освободи ветерана-премиер Хамад бин Ясим бин Джабер ал-Тани, който освен другото бе и външен министър на Катар и член на управляващия клан, като е бил и основен преговарящ със САЩ в критични конфликти в Африка и Близкия изток.
За катарците промяната е добре дошла
В моменти на не така голяма предпазливост някои катарци споделят, че чуждестранните конфликти не са толкова важни за тях, колкото случващото се в родината им. След като преживя години на бърз растеж, Катар трябва да се концентрира върху изглаждането на стратегиите в бизнеса - в страна, където повечето решения се вземат от шепа мъже.
"Шейх Тамим може би ще представлява по-добре нашето поколение", казва 33-годишната Халифа ал Миснад, която е завършила право в Тексаския университет в Остин и сега ръководи правна фирма в Доха. "Това е нова кръв, нова енергия, нова визия."
Катар вече се стреми да изгради железопътни линии, пристанища, хотели и стадиони на стойност около $200 млрд. в следващите девет години, за да успее навреме да е готов за Световната купа по футбол през 2022 г., за която полуостровът спечели надпреварата през 2010 г.
И за много катарци това мащабно начинание има предимство пред финансирането на революции в чужбина. "Като във всеки преходен период, вниманието ще е насочено навътре," казва Хамид. "Новият външен министър ще трябва да заздрави връзките с региона и света. Напълно е естествено в това време Катар да отстъпи назад."
Това отстъпление обаче може да струва скъпо на бунтовниците в Сирия
Силите на Башар Асад вече се консолидираха в последните месеци, докато бунтовническите групи се разцепват заради съперничества, а САЩ и Великобритания още се колебаят дали да изпращат оръжие на бунтовниците.
Катарските шейхове, които скъсаха връзките си с Асад скоро след избухването на войната през 2011, са основните поддръжници на сирийската опозиция и бунтовниците, осигурявайки многомилионни помощи за бежанците в Турция, Йордания и Ливан и въоръжавайки бунтовническите командири.
През май бе доказано, че Катар стои зад канал за пренос на тежко въоръжение за бунтовниците от разграбените арсенали на Кадафи в Либия. През юни пък New York Times съобщи, че четири катарски товарни самолета са спрели в Либия по-рано тази година - три в Триполи и един в Бенгази, преди да продължат до военна база на Катар - и след това към Турция. Практически се смята, че самолетите са събирали оръжейни арсенали, които да пренесат до командирите на бунтовниците.
Подобна подкрепа е решаваща - и сирийската опозиция има голямото желание да си я гарантира, след като Катар вече има нов водач. След коронацията на Тамим миналия месец, посланикът в Катар на сирийската опозиция Низар ал Храки (Катар обяви за персона нон грата пратеника на Асад през 2011) мина през кралския дворец, за да изрази почитанията си към новия лидер.
Реалната му цел обаче логично беше да настоява той да продължи политиката на Хамад в Сирия.
"Говорихме за кратко, изразих благопожелания и му казах, че се надявам подкрепата да продължи," казва ал Храки от климатизирания си офис във вила в дипломатическия квартал на Доха, където миналия февруари отвори врати новото "официално сирийско посолство". „Емирът на Катар ме увери, че ще продължава да помага на сирийския народ и че новият външен министър Халид ал Атия му е казал, че ще подкрепя Сирия до падането на режима", казва той.
За изненада на мнозина обаче укрепилият се в отбрана режим на Асад издържа повече от наскоро оттеглилия се емир на Катар. Самолетите с оръжие и милионите долари, изпратени от тази малка държавица, може би са знак, че този път Доха е налапала по-голяма лъжица от устата си.
