Миналата седмица Александър Долматов, активист на политическа партия, опозиция на руския президент Владимир Путин, се самоуби в център за задържане в Холандия.
Долматов бе избягал от Русия миналия юни, надявайки се да получи политическо убежище. Когато молбата му за убежище бе отхвърлена, той сложи край на живота си - единственият начин да гарантира, че няма да бъде депортиран в родината си и най-вероятно да лежи там в затвора.
Холандските власти заявиха, че "отказът за убежище не е причина за самоубийството му," позовавайки се на предсмъртно писмо, оставено от 36-годишния Долматов. В писмото Долматов изразява съжалението си, че "е опозорил всички".
Адвокатът му обаче казва, че Долматов може да е написал това писмо под принуда. Майката на Долматов поиска разследване от холандските власти на самоубийството.
Случаят на Долматов е само последният пример на последиците от протестите срещу режима на Путин. Историята му поражда въпроси за грижата за човешките права в Западна Европа, която някога охотно подслоняваше многобройни бегълци от Съветския съюз, но сега далеч не е така гостоприемна към дисидентите.
Вместо Западна Европа, Америка и Израел, сегашните дисиденти търсят убежище в бивши съветски републики - въпреки че безопасността им там не е гарантирана.
Миналата година двама опозиционни активисти, Анастасия Рибаченко и Михаил Маглов, избягаха от Русия. Рибаченко, която в началото потърси убежище в Германия, сега е студентка в Естония; Маглов кандидатства за убежище в Украйна.
Друг дисидент, който избяга в Украйна, Леонид Развожаев, изчезна през октомври, след като поиска убежище от представителството на ООН в Киев. Дни по-късно той се появи пред московски съд, заявявайки, че е бил отвлечен, репатриран и изтезаван.
Сергей Кузнецов, руски журналист, който изобличаваше корупцията във властта, напусна страната през 2011 г. и се премести в Грузия, след като опитите му да потърси убежище във Великобритания и Израел се провалиха.
Европейският съюз е обект на критики за колебанията си при искания за убежище от чеченци и други етнически малцинства, напуснали Русия.
Долматов, Рибаченко и Маглов са жертви на правителственото преследване на участниците в поредица протести на Блатния площад, който има дълга история като място на репресии. Двама легендарни казашки лидери са били екзекутирани там - Степан Разин през 1671 г. и Емелян Пугачов през 1775 г.
В по-нови времена, площадът бе мястото на най-големите протести в Русия от ерата на Съветския съюз През декември 2011 г. десетки хиляди руснаци се събраха там да протестират срещу измамите и манипулациите на парламентарните избори.
Путин, който бе президент между 2000 и 2008, тогава бе премиер, а протежето му Дмитрий Медведев изпълняваше президентските функции. Двамата огласиха намерения за поредица от политически реформи и преструктурирания в екипа на Путин, което даваше на либералите известни надежди.
Путин, предвид биографията си на офицер от КГБ в Съветския съюз, винаги е приемал нервно уличните протести. Режимът му се опасяваше от като цяло мирните революции, които свалиха диктаторите в Сърбия през 2000, в Грузия през 2003 и в Украйна през 2004, както и от Арабската пролет.
Кремъл обаче твърде бързо се възстанови от първоначалния си уплах. Миналия май, точно преди Путин и Медведев да си разменят пак постовете, хиляди руснаци отново изпълниха Блатния площад. Вместо отстъпки обаче, правителството отвърна с репресии. То се зае да преследва обикновени участници в протестите, включително студенти, журналисти, дори химици.
Понякога властите първо претърсваха дома на заподозрения, след което го задържаха няколко дни по-късно. Заради това закъснение, няколко опозиционери успяха да избегнат задържането, като напуснаха Русия след обиските в домовете им.
Един от тях, Долматов, отива по-далеч от останалите в стремежа си към спасение
За разлика от други хора, преследвани във връзка с демонстрациите, той е под наблюдение от руската ФСБ (наследникът на КГБ) много преди началото на демонстрациите, защото е работил за държавна фирма за проектиране на ракети и има достъп до държавни тайни от национално значение.
След бягството му, при обиск в дома на родителите му правителствен агент им заявява, че синът им е извадил късмет, че е избягал, защото иначе би бил обвинен не само в протестиране, но и в шпионаж.
Долматов все пак ще се завърне в Русия - за погребението си. Смъртта му е трагедия за хората, които го познават, както и за хилядите протестиращи срещу Путин, които, опасявайки се от преследване от руските власти, се надяваха Западът да им предложи надеждно убежище.
По време на Студената война, западното обществено мнение категорично подкрепяше приютяването на преследвани съветски дисиденти. Но докато ЕС се доближава към Русия в икономически план, интересът към нарушаването на човешките права на руснаците спада.
Освен когато се случват изключително скандални неща - като убийството на журналистката Анна Политковска през 2006 г., които не могат да бъдат игнорирани.
А докато вратите на Запада остават затворени, все повече руски дисиденти ще стават жертви на държавата - или сами ще слагат край на живота си.
