И преди съм оспорвал безсмислената репресия, която под давление от НАП съвсем скоро ще стане част от закон. Грози ни забрана да прехвърляме собствеността във фирми без разрешение на данъчните. За да разрешат прехвърлянето, те ще искат два месеца да проверят фирмата и има ли тя дългове към държавата. Темата мълком се подминава и от работодателските съюзи, и от браншовите организации на бизнеса, пък и от хората със здрав разум, които ще засегне планираната забрана.
Има няколко обяснения
за привидната липса на интерес. Първото: ограничението не е толкова страшно; като продавам фирмата, все ще изчакам два месеца за данъчна проверка. Друго: неприятно е новото ограничение, но го приветствам, нека мачкат измамниците. Третото: мен не ме засяга. Аз в моята фирма си работя и не я продавам; да мислят, които имат фирми за прехвърляне. И нито един от мисловните прийоми на преклонената главица не поставя под въпрос дали изобщо е нужно ограничение на сделките с акции и дялове. От известно време данъчните активно
раздухват една медийна лакардия,
разказвана като мотивация за новия репресивен режим. Няма начин да не сте чували раздумката "клошар дължи милиони". Много е атрактивна. Като обелим драматургията, остава семпла същина: Един измамник, на име Ганьо, имал фирма Интрига ООД. От нейно име сключвал сделки, стоки купувал и плащал пари, трупал дълг към хазната, въртял измами с ДДС, което точел и завличал или пък начислявал, но не плащал.
После намерил несретник, примерно Манго, дал му някой лев да се почерпи, прехвърлил му дяловете в Интрига ООД, вписал го за управител и хванал пътя. Когато стражите на фиска погнали Интрига ООД, хванали Манго, но не могли да вземат на босия опинците. Те останали с пръст в устата, Манго - с милиони дълг към хазната.
За да спрат в бъдеще тези измами, бирниците искат без тяхно съгласие да не може никой да прехвърля задлъжнели фирми. Така няма да може да се изплъзне истинският виновник за неплатения дълг към държавата. Тук е мястото да видим (ако можем), че
историята е бъкана с блъфове
Като начало: прехвърлянето на фирмата не променя нищо, а отговорността е лична. Ако Ганьо е извършил престъпление или друго нарушение, докато е бил собственик и управител на Интрига ООД, той си носи отговорността, дори след като прехвърли фирмата и длъжността на Манго. Ако имат защо да го гонят и ако имат вземане към него, данъчните имат същите права и след като е прехвърлил Интрига ООД.
Второ: ако нищо лошо не е сторил, новият собственик Манго никому нищо не дължи. Не е вярно, че дългът на Интрига е дълг на Манго, нищо че "така казаха по телевизията"; това е смисълът на ограничената отговорност на съдружника и акционера за задълженията на дружеството.
Какво печели измамникът,
ако прехвърли другиму свръхзадлъжняла фирма? Две неща: първо, спасява се от последиците на бъдещ фалит. Тъй като Интрига ООД ще фалира, когато Манго е вече собственик и управител, тарикатът Ганьо няма да загуби онези права, от които законът лишава фалиралия. И второ: с прехвърлянето друг поема неприятните задължения по ДОПК: да дава справки, обяснения, да го проверяват, ревизират и пр.; за неизправно счетоводство, липсващи дневници, касови апарати и пр. данъчните могат да глобяват само клошара Манго - той е управител на затъналото дружество, когато почнат проверките и завалят актовете. Отговорността на измамника не се е изпарила, но е по-трудно да се докаже.
Проблемът не е в прехвърлянето,
а в (не)способността на данъчните да следят в реално време задълженията на фирмите и да спрат измамите преди за държавата да са настъпили вреди (напр. да предотвратят възстановяване и прихващане на фиктивен ДДС кредит). Затрудненото прехвърляне на акции и дялове няма да спре измамите.
Мошеникът Ганьо може отначало да регистрира на името на клошара Манго фирмата, която ще служи за подлите му цели. Измамникът може да прилъже някого да подписва всякакви документи, стига да му дава по някой лев. Кому тогава е нужен ограничителният режим? Бирниците (си мислят, че) печелят време да спрат част от измамите и си намират оправдание за онези 9 милиарда лева вземания на бюджета, които никога няма да бъдат събрани.
Голяма част от тях всъщност са сухи държавни пари, които данъчните са изпуснали да изтекат. За да се посочи друг виновен за това, че бирниците губят битката с измамниците, ще се ограничат правата на милиони съдружници и акционери в стотиците хиляди български фирми, ще се пропилеят милиони левове за цяла лавина нови проверки, ще трябва да се назначат нови две-три хиляди бирници, за да поемат нарасналата работа в данъчните служби. Тъпо е, много тъпо.
П.С. Две добри думи за нашите данъчни служби. Данъчните измами не са само български проблем. Със същите трикове точат бюджетите на всички страни по света. У нас измамите са доста по-малко от средното за Европа.
А разрешителният режим, който налага данъчна проверка преди да се впише прехвърляне на акции и дялове, ще сложи край на друг вид измама: кражбата на фирми ще е невъзможна. Като вземат да го проверяват, понеже щял да си прехвърля фирмата, истинският собственик ще се усети, преди да се го обрали.
