Все повече компании по света прегръщат идеята за дигиталното номадство или възможността служителите да пътуват и работят едновременно, благодарение на новите технологии и непрекъснатата връзка с интернет в различни точки на планетата.
Всъщност, не е нужно да си в непрекъснато движение и вечно на пътешествие, за да попадаш в групата на дигиталните номади. Достатъчно е да си независим от конкретно работно местоположение и да можеш във всеки един момент да отидеш където си поискаш, ако го поискаш, без това да представлява риск за професията ти.
Все повече и повече хора в Европа и по света правят точно това. Движението води началото си от култовата книга на американския лектор и бизнесмен Тимъти Ферис "4-часовата работна седмица".
Книгата предлага съвети по аутсорсинг, по-добра продуктивност, обвързана с вършенето на по-малко, но по-стойностни и важни неща, а не гонене на количества и най-просто казано - отваря очите на читателя относно необхватните възможности за менажиране на работата и личното време в съвременния технологичен свят.
Не е нужно да си шеф на нещо, за да станеш дигитален номад. Въпреки че много хора стартират така собствения си бизнес.
По-голямата част от дигиталните номади по света имат "нормални" работи или фрилансват за клиенти, без да се обвързват с физически престой в конкретно офис пространство, град или държава.
Крис Смит и Сюзън Уолкър са служители в британска фирма в областта на финансовите услуги. Те успяват да убедят своя шеф да прекарат една година, работейки дистанционно от различни градове на света. Той като по чудо се съгласява.
Тъй като милениалите идват на работа по причини, различни от тези на родителите си, все повече работодатели споделят убеждението, че бизнесът трябва да се адаптира към нуждите на по-младите служители.
Смит е на 36 години, а неговата приятелка - на 33. Двамата ще посетят 12 страни през следващите 12 месеца, като през цялото това време ще изпълняват служебните си задължения дистанционно от различни градове по света като Богота, Прага и Куала Лумпур, без да им се налага да стъпват в централния офис на фирмата до 2018-а година.
Първата спирка в голямото им пътуване е Мексико, а след това идва ред и на Колумбия.
После двойката продължава към Лима, Перу и Аржентина, преди да напуснат Южна Америка и да се насочат към Европа и Азия.
Сюзън е служител на фирмата, откакто е на 21 години, а пък Крис вече 10 години работи за тях. Ясно е, че компаниите искат да задържат лоялните си служители и подобни решения са част от стратегията за постигане на тази цел.
Хора като тези двамата обикалят света в група с още пътуващи професионалисти, така наречените "дигитални номади", или сами. Всички са различни, но имат нещо общо помежду си: мечтата да пропътуват земното кълбо, без да загърбват кариерите си.
Докато работят от специално организирани за целта офиси, хотели, плажове или други удобни за целта пространства през деня, дигиталните номади прекарват вечерите, уикендите и другите почивни дни в разглеждане на забележителности и откриване на нови, непознати светове.
"Много обичаме да пътуваме и искахме да имаме възможността за това, но си дадохме сметка, че за да стане като хората, ще ни се наложи да отсъстваме от работа поне 12 месеца.
Мислихме си, че подобно решение означава да напуснем работа, нещо, което никой от нас реално не желае. Истински вълнуващо е, че успяхме да съчетаем и двете и да сме първите, които да изпробват този модел във фирмата ни. " - споделя момичето в двойката пътешественици.
Със сигурност технологиите освобождават хората от необходимостта да са вързани на едно място, за да си свършат работата.
Това може да се случва и от разстояние, както доказва животът на дигиталните номади.
В много професии не е задължително да си винаги в същия времеви диапазон онлайн като колегите си, стига да бачкаш толкова добре, колкото и ако си зад бюрото си в офиса. А защо не и по-добре.
Какво толкова сте се задракали кой какво и как цитирал? Да го ева. Дайте така и така сме тук, да обменим по някоя ценна мисъл. Братчед, в хранилището с два диска можеш да си направиш РАИД масив, на работната станция тоже, можеш и да синхронизираш директории, или периодично ръчно да копираш нещата, ако не са толкова обемисти. В хранилището можеш да съхраняваш и по-стари версии на работните ти файлове. Иначе ако е само за една пишеща машина от 486-цата и Р3 по убууу нема. Това за монитора май е специална калибровка, заедно с принтера, за може винаги да печаташ точно тези цветове, които виждаш на екрана. Познавам хора, които са работили предпечат, и казват че за това се плащали парички на специалист. Дедо Гош, по железарията се оправяме горе-долу, поназнайвам оттук-оттам по някои експресионизми. Работодателят обаче не цени - знания, умения,способности, възможности.... В края на месеца зарплатата е една и съща... Някои неща ги правя само заради спорта така да се каже. За самоусъвършенстване.
Господа, тук се пръскат революционни идеи! Щом и Део стана марксист, става страшно! Аз не мога да остана тука и излазям! П.П. Део, прочети втория закон, ако наистина не знаеш какво цитираш: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC П.П.П. И аз в горното си мнение съм пропуснал кавичките и съм добавил думи от себе си. Да не кажете, че плагиатствам, ей!
>Део, прочети втория закон, ако наистина не знаеш какво цитираш /facepalm Ти сериозно ли? Последно - не, не цитирам, а използвам които думи са ми дошли в главата в момента за да предам идеята на този безкрайно популярен и познат на всеки закон/сентенция/лаф/уотевър. Ако желаех да го цитирам, щях да го сложа в кавички и, да, щеше да ми се наложи да го погледна как е в оригинал и да използвам точно същите думи. Не пожелах да го цитирам, защото прецених, че в случая няма абсолютно никакво значение дали цитирам дословно или предавам идеята с каквито думи ми дойдат на момента - предположих, че на всеки би му станало ясно за какво говоря, което ми предположение се потвърждава от факта, че дори полуидиоти явно са го схванали.
Лошо! Лошо ни се пише. Лошо! Кой как се пръкне в таз държава, от пелените на чужбина се надява. Все таз чужбина той сънува. И все за нея той умува. Не иска и не вижда тук какво е. Все тегли го чужбинското усое. Дали пък прадедите ни, номади, не викат ни, докат сме още млади? Да яхнем с устрем ний жребчето и понесем се с вятъра и с беемвето. Да стигнем ний земи далечни. За да докажем, че сме вечни. След туй да пийнем по ракия. Хорце да тропнем, и да е хайрлия. И тогаз чак да осъзнаем, Нещото, което всъщност знаем. Че път сме били ний напразно. И с вятъра и с туй беемве омразно. Лошо! Лошо ни се пише. Лошо! Иване, как ти се струва? Сега ми хрумна, след като изпих една бутилка червено с хляб, сланина с червен пипер и праз. Е, разбира се и ти ще пипнеш тук-там. А след публикацията делим 50/50. Освен това ти отстъпвам изцяло правата да раздаваш автографи. Щото мен ще ме мързи. А нямам и химикалки. Тия у нас са стари и не пишат. Трябва да им сменям пълнителите, а ме мързи.
Да се опитваш да пишеш стих в мерена реч без да разбираш основни понятия като стъпка е като да се опитваш да готвиш без обоняние - изглежда ок за хора като теб, лишени от това сетиво, но всъщност е пълен буламач.
Мислим дека тая снимка с момето е подходяща. Гледам сума ти народ, повечето млади, все с такива раници ходи. И се чудя - тия на палатки ли спят? Сигурно - нали са "свободни". И какво мъкнат в тия раници, дето изглеждат бая пълни? Суха храна за 5 дни ли? Дрехи и завивки ли?
"чките ми дъна са с такъв, но не го използвам. Само ей така, да има Усмивка Един диск да гръмне, и вече не е РАИД Усмивка Плюс това може да ти гръмне на средата на някой файл. Купувам си "Хитачи", здрави са" -------------------------------------------------------------------------------- Хахахахахахахахааааааахахахаааааа.... Е с тва ме премести драги Иване... "Хитачи" са просто "бетон" в буквалния смисъл на думата.А това за РАЙД-а няма да го коментирам, явно нямаш никаква идея какво е, как работи, колко вида има, как се прави и какво се случва, когато един диск в РАЙД масив пукне.
Иване, Това с държането на химикалка или молив и аз съм го забелязал. Съвсем вярно. Сякаш е малко детенце и за първи път хваща такова чудо.
Dedogo6 Не се подигравай така с човека де. Той братчеда, доколкото разбирам е до голяма степен самоук. И аз така за много неща в жуотя на мравките. Ще му подскажем какво що, и ще отбележи напредък. Значи купуваш си два еднакви хитачи, бодваш ги в дъното. И в БИОС-а настройваш РАИД 0+1. След това го виждаш като обема на единичен диск. Данните автоматично се копират огледално и на двата диска в паралел. Писането е със скоростта на единичен диск, но то е относително малко като обем при нормална работа, а четенето се ускорява около два пъти. И да пукне единия диск, всички данни са записани и на другия. Купуваш си друг, по възможност същия по обем, и модел, сменяш пукналия и пак си ти. Същото може и на мрежовото хранилище. По този начин се подсигуряваш срещу загуба на данни.
Супер опция, обаче, ако не си задължен да си на разположение 24/7. Иначе- ще да е малък екзотичен ад...
Супед-пупер, всяко чудо за три дни. Потом поживем и увидим.
Дигитални професионлисти може да има в обещаство, където реалните профедионалсти получават силно подтиснати доходи. Например един водач на автобус с пътници, който няма как да работи дигитално на 5 места, или един оператор на цифрово-програмна или обикновено аналогова машина няма как да раблоти дистанционно, та тези хора би следвало да получават 5-10 пъти по-голямо заплащане за труда си. Тогава свободно биха могли да обикалят през отпуската си въпросните направления. Трябва да отбележим, че в голямата си част тези свободни номади всъщност са най-обикновени икономичаски проститутки наети по различни не-правителствени програми.