Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Полуотворено писмо до емигранта

Когато си тръгна, ти отнесе със себе си няколко шепи от нашата пръст...
Когато си тръгна, ти отнесе със себе си няколко шепи от нашата пръст...

Добър ден - казвам го без да съм сигурен в кой часови пояс се намираш.

Но знам, че в теб продължава да живее България. Най-малкото кръвта ти е настроена да тече с усещането, че слънцето изгрява сутрин от морето, по обед винаги осветява улицата на твоето детство, а вечер заспива в ъгълчето на стаята ти.

Когато си тръгна, ти отнесе със себе си няколко шепи от нашата пръст. Разбирам, че няма друг начин. Семенцата на твоите надежди и мечти все някъде трябваше да бъдат посети. Макар да не съм сигурен дали това е истинската причина.

Нали се сещаш за филма "Леон" - как Жан Рено мъкнеше саксийката навсякъде със себе си. Искам да ми кажеш къде слагаш ти своята. По-скоро вярвам, че ревниво я пазиш, отколкото гордо да я показваш и да се фукаш с поникналото в нея.

Дали пък тази пръст не ти трябва, за да си отглеждаш спомени

Какво ме кара да мисля така ли? Форумите, социалните мрежи, контактите ти с България.

Но ти си най-големия критик, обвинител и коментатор на всичко случващо се тук. И като стане поредната беля - заклани, убити, катастрофирали, корумпирани, потиснати, пребити, отчаяни, тъжни - ти въздишаш като човек, качил се на последния влак преди гарата да се срути.

Кръстиш се, благославяш небето и неведнъж съм те чувал да казваш: "Аз направих всичко възможно, за да променя нещо... и никога повече няма да се върна." Разбирам те. Завиждам ти. Понякога и на мен така ми се е искало да се кача на чуждоезичния хълм и оттам да хвърлям камъни.

Сега даваш ли си сметка на какво сме подложени оставащите тук - в нас се целят от всички страни, а малкото, което успява да поникне, вятърът на промяната го отнася.

Знам, че твоят песимизъм и твоето обвинение са като тънък целофан, под който прозира страхът ти тази държава да не изчезне. Случи ли се това, посятото в твоята саксийка ще увехне и умре - няма да има кого да мразиш, кого да обвиняваш и по кого да пращаш отломки от разпадащата се национална гордост.

Ще бъдеш едно празно, кухо същество. България - твоята боксова круша, ще стои разпрана в прашния склад на Европа.

Знаеш ли, ти си глупак

Напълно съм спокоен, когато го казвам. Живееш щастливо сега, забогатял си, имаш перспектива и можеш да вдигнеш 200 км/ч по магистралата на неограничените възможности.

Бачкал си като продавач, мияч, строител и най-после си завършил специализация, за да станеш голяма работа. Но си оставаш глупак, защото си българин. И ние сме глупаци, защото сме наивници и такива ще си умрем. Но си го признаваме. А ти - не!

Загубено ли е всичко?

Вчера се събудих със странното усещане, че стъпвам по скорпиони. Не се смей - кошмарът е истински. Освен отровни пипала, по земята се влачеха цяла камара влечуги, досущ като в сцена от "Индиана Джоунс".

Трябваше ми малко време да разбера, че България е започнала да се превръща в пустиня. Ако не си ме разбрал, ще ти преведа метафората. Много такива като теб си тръгнаха с шепички пръст. Взехте си я за спомен, но заедно с нея отнесохте и онова безценно сандъче, в което вирее умът ви.

Ако Той, Тя или Ти беше останал - дали нямаше да можем заедно от глупаци да се превърнем в щастливци? Загубено ли е всичко? Тогава защо аз съм още тук? Или това е от умрял писмо?

Не, жив съм. Тук съм и всяка една дума, която ти пиша, пари изпод ръцете ми. Ще ти кажа защо: Защото те обичам!

Ето затова нарекох писмото си полуотворено, понеже се надявах някъде тук, в прегъвката на онова, което не бива да се чете, да изразя любовта си към теб. Наистина те обичам - като светец, като ангел и дори като самия Бог! Само в теб намирам надежда, стимул и вяра. Защото сега си в рая.

А нас утре - когато изпохапани от скорпиони и други убийци на култура, среда, бъдеще, когато може би още днес усетим как отровата върви към сърцето ни и когато най-после се предадем окончателно - тогава ще има кой да ни посрещне пред вратите на рая.

И да ни погребе с българска пръст...

 

Най-четените