Националните дни на пререканието

Поемете дълбоко дъх, раздвижете вратните прешлени, изпукайте кокалчета на пръстите. Готови ли сте?

Наближава 8-ми март - на пръв поглед дата като дата, празнична за едни, празна за други; но това е само на пръв поглед. Нека оставим наивността на младите колежки, дечицата с пастели и неопитните цветарки. Ние с вас прекрасно знаем, че нещата не опират до женско равноправие, социалистически завети или куртоазно подмазване.

8-ми март е поредната ключова точка в календара на пререканието ни, чудесен повод за н-та година да си спретнем един напоителен дебат за смисъла, традициите, пътя, заблужденията, бъдещето, подмяната, живота, значението и други такива квази-философски категории и вкусни за предъвкване тропи и да си заскубем косите (взаимно и поединично) как я докарахме дотук.

Преди няколко дни го направихме по случай 3-ти март.

Пак традиционно минахме целия конспект на разногласието, този път в друга тоналност - робство, свобода, родолюбие, фалш, минало, трикольори с абсурдно позициониран герб, политически интереси и нелепи честитки в социалната мрежа.

Хъсът, с който повтаряме това упражнение ежегодно, е впечатляващ. Мнозина могат да са скарани в обединението си, но ние умеем да сме обединени от скарването си. И докато националният празник е тежката дебатна артилерия, междувременно си имаме готово прение и за по-невинни случаи.

Например 14-ти февруари. Когато не преден план излиза вечната тема за привнесените ценности, консумеризма, чуждопоклонничеството, позьорството и прочее бла-бла.

В началото на този текст имахме идея да направим календар, за да знаете кои дати, подходящи за дърляне, се задават в краткосрочен план и да нахвърляме примерни отправни точки за начало на препирня.

Например:

9-ти март - Международния ден на DJ-я (ама че музика, темата за форматите, Саня, правата, културата, Вежди, Българския Лувър);

14-ти март - Международния ден на реките (как се отнасяме с природата, НПО-тата, коритата, наводненията, политическите лъжи);

15-ти март - Международния ден на потребителите (правата ни, европейци ли сме, какво ядем, как беше някога, носталгията);

21-ви март - Международния ден на поезията (това нашето поезия ли е, Калин Терзийски, Желю Желев, как е правилно да се страда, кой все още у нас не е прописал, културата);

22-ри март - Международния ден на водата (пестим ли я, има ли я, цената й, лъжат ли ни ЕРП-тата, докога);

27-ми март - Международния ден на театъра (халтурата, Народния, Морфов, задкулисието, политическите спектакли, комисията по култура).

После обаче си дадохме сметка, че поставената задача е хем трудоемка, хем излишна. Ние нямаме нужда от предварително напомняне, та да се подготвим; ние винаги сме си във форма да дебатираме абстрактността и да се тюхкаме.

Нещо повече - календарът на пререканието не включва само големите национални или международни дати, макар че те със сигурност му се отразяват благотворно. Той действа целогодишно, пък и ние като общество се грижим постоянно да има тема за спор.

Така че няма нужда да отбелязваме в червено определени дни - един съвсем обикновен календар би свършил същата работа.

Казват, че в спора се раждала истината, но нашите спорове очевидно са ялови, защото нищо не зачеват, камо ли да родят смисъл.

Те продължават безкрайно и се превръщат в клинично състояние.

Естествено, че няма как да сме съгласни с всички неща около нас, нито да се примирим с глупостите, които не са ни по сърце. Лошото е, че до такава степен сме се увлекли в препирнята, че сме забравили как тя трябва да действа единствено като стимул за действията ни към промяна, не да е самодостатъчна.

Затова поемете дълбоко дъх, раздвижете вратните прешлени, изпукайте кокалчета на пръстите и си изберете дата - всяка е подходяща за дълбоко и изтощително прение.

Новините

Най-четените