Николай Бареков плаче за бедните с богатите си приятели. Поне плачеше за тях преди да стане евродепутат. Не се посвени да похарчи близо два милиона за евроизборите, въпреки че милее за родните беди. Докато рейтингът му преди изборите се движеше надолу и надолу, той намери сила да се издигне над желанието да стане премиер и да поиска отлагане на изборите след трагедията в Горни Лом. Не заради себе си, заради мъката на хората.
И къде е сега новият политик, който си спечели титлата евродепутат и беше избран за депутат? Ще работи за бедните, ама от Брюксел. Не защото там може да направи нещо повече за бедния и отруден български гражданин, за чието благоденствие се бори. Просто колегите му евродепутати са упражнили позитивен натиск върху него, за да развие „своята кариера на високо равнище".
Шансовете в Европарламента политикът да изкара цял мандат са почти 100-процентови (винаги има 0.00001 процент шанс Вселената да се самоунищожи преди края му). Българското правителство, независимо в какъв състав ще е, има малки шансове да издържи до края - най-малкото, защото е невъзможно формирането на мнозинство с общи ценности.
Бареков ще плаче за бедните българи, докато се издига в еврокариерата. И ще плаче за тях и на следващите избори, ако спестяванията му на водещ (с които твърди, че е финансирал значителна част от еврокампанията си) му позволят да се кандидатира. В противен случай ще се наслаждава на своята кариера. Както всъщност го прави от началото на политическия си път досега. Дано не плачат много 186 938 му избиратели от парламентарните избори тук, в България.
