Да не бъркаме патриотизма с национализма, призовават от "Шалом" по повод на една много оспорвана проява в центъра на София в събота - т.нар. "Луков марш". За едни той е неонацизъм, за други - проява на патриотизъм.
Генерал Христо Луков е основател през 1932 г. на Българските национални легиони. Тези, които го определят като антисемит, виждат основания за това в програмата на въпросната организация и в нейните обосновки за "вредата от еврейското влияние в България" при обсъждането на прословутия Закон за защита на нацията от 1941 г., казва председателят на организацията на евреите в България "Шалом" д-р Максим Бенвенисти.
Известно е също, че легионерите са участвали в побои над евреи - както при опита за погром на ул. "Пиротска" през зимата на 1940 г., така и след приемането на репресивния закон. Доказателство за връзките на Луков с нацизма са наградите на Вермахта, които той е получавал след идването на Хитлер на власт, категоричен е председателят на "Шалом".
А защо няма "Левски марш"?
Днес в България се възприема, че да си патриот и националист е едно и също нещо. Патриотът обаче почита родината си, докато националистът защитава основно народностната си група, своя етнос. Организаторите на "Луков марш" почитат на 16 февруари деня на гибелта на ген. Луков, но не предвиждат прояви три дни по-късно за обесването на Левски. А Апостолът е далеч по-значима фигура в българската история, казва Максим Делчев от културния отдел на "Шалом".
Или пък да вземем Димитър Пешев! Защо след като се определят като патриоти организаторите на "Луков марш" не организират поход в памет на Димитър Пешев? Нали заслугите на този български депутат за спасяването на своите сънародници евреи, родени и израсли също в България, са неоспорими!
Всеки гражданин има правото да чества известните личности в официалния исторически календар, но има и по-малко известни дейци, които също следва да бъдат почетени. Ако в страната организираха Ботев марш, Левски марш, Пешев марш, Стамболов марш, Райко Алексиев марш, може би нещата щяха да изглеждат далеч по-приемливи. "Луков марш" показва, че организаторите му отделят тази личност от всички останали в историята, което вече е съмнително.
Колкото до историческия факт, че фаталният изстрел срещу Луков през 1943 г. е даден от Виолета Якова, чието семейство от Дупница е известно на еврейската общност, д-р Бенвенисти пояснява: "Якова убива генерала както комунистка, която стреля срещу нацисткия си враг. Изстрелът й не е еврейски, а комунистически. Води се жестока война и очевидно част от фронтовата линия е минавала и по улиците на София".
Много цветове, една идея
Председателят на "Шалом" се смята за български патриот, който изобщо не се впечатлява от цвета на ризите, с които се марширува. През последните 100 години в Европа тези ризи са били в различни цветове - кафяви на нацистите, червени на спартакистите в Германия, черни на италианските фашисти и сини на фалангистите в Испания. Цветовете са различни, но идеята на маршовете е една: "Ние, здравите сили (етикет, с който участващите обикновено се самоудостояват), сме срещу развалата, корупцията, лъжата".
В крайна сметка обаче този тип маршове започват, когато обществото е болно. Последните десет години преди Втората световна война са били време на маршовете в Европа, такава е била епохата. "Днес е важно младите да разберат тези времена. Може би аз вярвах на баща си повече, отколкото младите днес на мен, но всичко е въпрос на времена. Не успеем ли да им разкажем историята честно и достоверно, след това неизбежно започват марш след марш", посочва д-р Бенвенисти.
Все пак живеем в демократична държава, допълва Максим Делчев. Ако тези маршове следват буквата на закона, държавата просто няма основание да се намесва. След нея обаче идва самото общество и въпросът е какво то може да направи. А според д-р Бенвенисти личната позиция на политиците е много по-силна от действията на правоохранителните органи при проявите на ксенофобия и антисемитизъм.
Така например министърът на вътрешните работи би могъл да излезе и каже ясно: "Това, което се случва, може да е законно, но аз не го харесвам, моята партия не го одобрява ". Това би въздействало на много хора, убеден е шефът на "Шалом". Политиката е изразяване на позиция. А спазването на буквата на закона е работа на прокурорите, юристите, на полицията.
Да се научим да говорим по-високо!
От ръководството на Българския антифашистки съюз д-р Бенвенисти знае, че на митинга пред мемориалната плоча за спасението на българските евреи пред парламента ще има и представител на германския антифашистки съюз. Нормално е да има активизиране и консолидиране на хората с еднакви политически възгледи, независимо от техните етнос и религия.
Струва ми се обаче, че българското общество и политици не са толкова категорични, колкото европейските си колеги в осъждането на проявите на ксенофобия и разисъм. По тези въпроси обикновено мълчим. Дори гласът на гражданските организации, каквато е и "Шалом", е някакси приглушен.
Дали това е национална черта на всички живеещи в България българи, мюсюлмани, евреи, или още не сме се научили да говорим по-високо, не се наемам да съдя, признава д-р Максим Бенвенисти, председател на еврейската организация "Шалом" в България.
