В България се търси и опозиция, а не само правителство. Въпросът може и да не изглежда на дневен ред, но всъщност отдавна е в него.
Единствената опозиция, която ГЕРБ има в момента, е тази на левицата в лицето на БСП. Десница или поне група, която да се определя като такава, няма. Тази, която съществуваше, сама се асимилира с ГЕРБ, без при това да бъде принудена да го прави.
Рекордът принадлежи на СДС от Раковска 134 - партия, която жертва собствените си депутати и разпознаваеми лица, за да опази партньорството с ГЕРБ. Но това беше едва в края на този мандат. Преди това СДС системно пропускаше да реагира на драматичните посегателства на Борисов към разделението на властите, собственическия тон и комичната липса на последователност по какъвто и да било въпрос. Единственото бъдеще на СДС оттук нататък е заедно с ГЕРБ или с по-големите му отломки - независимо дали това ще е скрита или явна коалиция.
Вторият рекордьор по асимилиране с ГЕРБ
ДСБ близо четири години подкрепяше кабинета на Борисов, включително и в най-незащитимите ситуации. Нищо не каза, когато премиерът обясняваше, че главният прокурор и вътрешният министър „му носят папки" срещу неработещите министри; премълча съобщението на Борисов, че няма нищо лошо министрите да се подслушват, подмина десетките случаи, в които изпълнителната власт се разпореждаше с приемането на закони или контролирането на магистрати, и дори гласува доверие на кабинета, след като се оказа, че премиерът закриля от закона свой приятел-бизмесмен. Едва когато правителството падна, ДСБ забеляза, че е недопустимо премиерът „да се разпорежда с депутатите, сякаш те са стотинки в джоба му". Ами че този премиер четири години правеше това, той не си е изтървал случайно нервите миналия четвъртък.
Кривото огледало на Синята коалиция
В парламента има още една политическа сила, която се определя като дясна или по-точно като „дясно-консервативна" в устава си. Това е РЗС, на която социолозите предричат под един процент, освен ако формацията не влезе в предизборна коалиция. РЗС е своеобразното криво огледало на Синята коалиция - вместо да подкрепя открито ГЕРБ, тя през цялото време твърди, че го атакува и постоянно постига обратния резултат.
Издишащата "Атака"
За друга опозиционна партия се смята националистическата „Атака", която също няма шансове да влезе сама в следващия парламент. Всъщност, въпросът е не какво ще стане с издишащата „Атака", а коя националистическа формация ще заеме мястото й.
Много анализатори твърдят, че за създаването на такава партия няма време до изборите, но този аргумент не е докрай верен. „Атака" беше създадена в края на април 2005 г., без този незначителен за времето си факт да е отразен в популярните медии. Два месеца по-късно, на 25 юни 2005 г. „Атака" стана третата парламентарна сила, след като получи близо 300 хиляди гласа. Оттогава формацията само губи подкрепа, но безпризорните гласове на симпатизантите й надали ще си останат вкъщи в деня на предстоящите избори.
Левият коридор
На този фон опозиционните усилия на социалистите изглеждат по-внушителни, отколкото реално са. Но БСП просто живя без конкуренция в опозиционния коридор. Четири години партията подържаше свои говорители по определени политически теми и реагираше на част от безобразията на ГЕРБ. На част от тях, но все пак реагираше. Лява опозиция на ГЕРБ никога не се е налагало да се търси, за разлика от дясната, която сама, без принуда и без нужда, се отказа от тази роля.
