Едно от най-емблематичните и практични постижения на Европейския съюз е Шенгенското споразумение, кръстено на малкото селище в Люксембург, където е подписано. То осигурява свободно движение на гражданите на ЕС в рамките на държавите-членки срещу минимален контрол на някога строго охраняваните им национални граници.
Шенген обаче може и да падне под ножа на политическата целесъобразност
В последните дни обаче има вероятност именно този ключов елемент от европейската интеграция да бъде отменен. Арабските бунтове доведоха до вълна от емигранти, навлизаща в южните европейски територии, която предизвиква ожесточени политически конфликти.
Миналата седмица министър-председателят на Италия Силвио Берлускони и френският президент Никола Саркози призоваха за повторно налагане на граничен контрол - с цел да бъдат преодолени "изключителните затруднения", както те нарекоха случващото се.
После Европейската комисия съобщи, че правителствата на страните-членки на Шенгенската зона (която позволява пътуване без международен паспорт в рамките на 22 страни - членки на ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Швейцария) скоро ще могат да въвеждат временни гранични проверки.
Комисарят за вътрешните работи на ЕС Сесилия Малмстрьом определя направените предложения като "временно въвеждане на ограничен граничен контрол при изключителни обстоятелства, какъвто например е силният неочакван натиск спрямо външните граници на Общността".
Подчертавайки готовността на ЕС да предостави подслон за бежанците и предимствата на таргетираната емиграция при решаването на проблемите, свързани с недостига на труд и спада в раждаемостта, Малмстрьом добавя, че миграционните процеси следва да бъдат управлявани разумно. "Това означава да бъде осигурен ефективен граничен контрол и експулсиране на незаконните емигранти," допълва тя.
ЕС не показва намерения да приема бежанците от Лампедуза
Представителите на администрацията в Брюксел признават, че пристигащите на малкия италиански остров Лампедуза бежанци са нажежили политическия климат, което е принудило ЕС да се задейства. Лампедуза, намиращ се на еднакво разстояние между Европа и Африка, обикновено е с около 5000 души население, но от януари насам близо 25 000 емигранти от Тунис и Либия са пристигнали на острова, където до момента живеят в палатков лагер.
Предупреждавайки за "човешкото цунами", миналия месец Берлускони призова останалите страни-членки да поемат част от бремето по справянето с възникналия проблем с бежанците. Тъй като отговор от ЕС не последва, Италия предостави временно жителство на тунизийците, което на практика им позволява и да пътуват в рамките на Шенгенската зона.
Но когато емигрантите се насочиха през Алпите към други територии, Франция реагира и ги върна обратно. Представители на Еврокомисията тогава завиха, че след като и двете държави злоупотребяват с принципите на Шенген, най-добре би било системата да се преразгледа.
Критиците на свой ред контрират с аргумента, че предложенията на ЕК са отстъпка пред набиращите сила антиемигрантски настроения в Европа - и че възникналият феномен може да бъде преодолян и без толкова крайни мерки.
"Двадесет и пет хиляди тунизийци не са чак толкова голямо предизвикателство за Шенген," твърди Родерик Паркс, председател на брюкселския клон на Немския институт за международни отношения и сигурност. "Цифрата изглежда особено малка, като се има предвид, че страните-членки успяха да се справят със стотици хиляди емигранти от Балканите в средата на 90-те години".
И наистина - по време на юговойните през 1992-95 г., Германия предостави временен подслон на 350 000 жители на Босна, Австрия се превърна в постоянно убежище на 66 000, както и Швеция на 53 000 души от бившите югославски републики.
Положението далеч не е толкова тежко, бежанската вълна е очаквана
Освен това не са далеч от истината твърденията, че Италия се занимава с един вид политически театър. Групата за медицинска помощ "Лекари без граници" обвини Италия в умишлено преувеличение на условията на живот на бежанците с цел да спечели съчувствието на други държави-членки на ЕС.
"Италианските власти реагират по абсолютно неадекватен начин, въпреки че са наясно, че броят на пристигащите лодки винаги нараства всяко лято и че войната в Либия неизбежно ще принуди хиляди души да избягат от родината си," заяви Роландо Маняно, ръководителят на мисията на "Лекари без граници" в Италия.
Няколко северноевропейски държави обикновено приемат повече бежанци от Италия, както пропорционално, така и в общи стойности - докато миналата година броят на приетите в Италия емигранти бе 10 000, във Франция техният брой достигна 52 000, а в Германия - 49 000 души.
Пресметнато като дял от населението - в Италия има 40 кандидати за убежище на всеки милион жители - страната дори не е в челните десет позиции по този показател. Що се отнася до скорошните бунтове в Либия, повечето от 650-те хиляди души, бягащи от зоните на военни действия, са открили подслон в съседни държави - предимно в Тунис и Египет.
Но много от тях - като тези, които са се оказали в Италия - са чуждестранни работници от държави като Сомалия, Еритрея и Судан, които търсят начин да се върнат по родните си места.
Малко по малко Европа се огъва пред масовите ксенофобски нагласи
Ръководителят на медийния департамент в Международната организация по миграцията в Женева Жан-Филип Жози коментира, че тази статистика е причината да се отклони посоката на европейския дебат. "Икономическата криза засилва неприязънта към емигрантите и липсата на толерантност, като по този начин се проявяват рефлекторни реакции," твърди той.
"Още от самото начало беше ясно, че това не е човешко цунами - и че тези хора просто искат да се приберат в родината си." Що се отнася до мерките за временен граничен контрол, Жози твърди, че те не само ще предизвикат раздразнение у всички пътуващи из Европа, но и вероятно ще се провалят.
"Истината е, че граничният контрол не е ефективен начин за ограничаване на емигрантите. Те много лесно могат да измислят други начини, по които да влизат в Европа - например чрез мрежи за незаконни трафик на хора".
