След 10 ноември България се изправи едновременно пред три много сериозни предизвикателства - демократизация, европеизация и глобализация.
Когато демокрацията започваше, нашата гледна точка от дъното на дупката правеше всичко ново да изглежда приемливо - тогава своите фенове имаха и такива екстремни идеологии като еврокомунизмът, авторитаризмът, религиозният фундаментализъм и демократичният социализъм.
Всеки систематизиран възглед от белия свят изглеждаше по-приемлив и с по-човешко лице от фалиралия комунизъм. Интересно, че и тогава имаше партии, които експлоатираха носталгията по миналото. Много странно беше, че огромно количество хора не забелязваха, че с миналото е приключено завинаги и фантазираха за някакъв демократичен социализъм. Познавам и хора, които дори не вярваха, че ни чака продоволствена и икономическа криза - на моите напомняния, че не е зле да се запасят с най-необходимото до отминаване на кризата (аз тогава вярвах, че тя ще продължи пряко сили 5 години, каква наивност), те се правеха, че не ме забелязват. Това, разбира се, не им попречи после да мрънкат недоволни всичките 20 години след промените.
Изминалите 20 години ни научиха за пореден път, че не можем да прескачаме етапи, и че другарят Георги Димитров дърдори глупости, като разправя, че българският народ за няколко десетилетия ще постигне това, което другите са постигнали за столетия.
Пречистването от отварянето на досиетата, не можа да бъде заменено с „националноотговорно" използване на ченгетата и техните „професионални" „качества" в нови роли.
Икономическата реформа и честната икономическа игра не можаха да бъдат заменени с „подаряване" и „преразпределяне" на капитали.
Гражданската активност не можа да бъде заменена с „твърда ръка" и мобилизация.
Мога да говоря само за себе си, когато споменавам разочарование от демокрацията. Спомням си един много странен митинг на 17.11.1989 пред стълбите на Народното събрание - майки бяха дошли с бебета в колички, Гена Димитрова пя „Мила родино", някакви безумни речи се лееха от микрофоните. Взирайки се в телевизора, изведнъж ме осени, че ни чакат много тежки дни, защото очевидно всеки очакваше от демокрацията нещо различно и съответното разочарование ще бъде индивидуално за всеки.
Хората във втория ешелон на властта очакваха, че ще се изкачат до първия, защото ще им се зачете „справедливата" борба срещу системата, в която според тях влизаха само техните началници. Репресираните очакваха морално възмездие и съд. Младите искаха незабавно отваряне към света. Вярващите чакаха църквата, други очакваха частния бизнес. В този смисъл е интересно да се изследва коя група отпреди 10 ноември е най-доволна от промените, за да видим чии интереси бяха обслужени най-добре.
А докъде го докарахме с демокрацията? Демокрацията е състезание, а за всяко състезание са необходими свобода, гарантиране на правата и правила. Никой не тича за рекорд на олимпиадата, ако знае че някой друг ще се качи на почетната стълбичка „с връзки".
Свобода получихме, но с гарантирането на правата се поизложихме.
Какво се случва ако имаме свобода, но нямаме гарантирани права на собственост?
свобода + негарантирано право на собственост
Селското стопанство беше фалирало още в средата на 80-те години (Петко ми напомни, че през 85-та година за пръв път бяха внесени картофи от Полша, аз си спомням маслото „Президент" и други интересни стоки), и тотално декапитализирано в момента, в който се разпаднаха ТКЗС-тата. Селското стопанство така и не се възстанови през нито един период на прехода... защото правилата на играта не бяха честни, правото на собственост не беше гарантирано - нито реколтата е гарантирана (че някой няма да си я набере), нито изкупуването по пазарни цени (прекупвачите са добре облечени бизнесмени, които държат зеленчуковите борси). В някои села дори и самите сгради не са защитени от бандитизъм.
„Вродената" българска мърлящина е именно следствие от липсата на доверие в правилата и от чувството, че няма гаранция, че има начин да не бъдат ограбени плодовете на труда ти.
свобода + гарантирани права на собственост
София е един от градовете с най-добре развит пазар на достъп до Интернет в СВЕТОВЕН МАЩАБ. Това се дължи на простия факт, че поне 10 години държавата не забелязваше Интернета и съответно не го регулираше. Вече имаме разнообразен и жизнен пазар.
свобода + негарантирано избирателно право = купуване и манипулиране на гласове на избори
Със свободата идва и вероятността да загубиш, ако не си достатъчно отговорен.
Ако прехвърлите вестниците от края на 89-та, ще видите тези теми, извън освобождаването от комунизма, които вълнуват обществото - екологията, панелките (първата предизборна програма на СДС обещаваше фамилна къща за всяко семейство), инфраструктурата, пенсиите, здравеопазването.
Резултатите в тези области не са очарователни.
За съжаление имаме морален проблем в „елита", който трябва да дава пример с поведението си.
Този проблем е свързан с досиетата. Държавна сигурност фабрикуваше двоен морал и след промените го узакони под формата на силови структури, попфолк култура и продажни медии.
Близо сме до точката на прекършване на българската демокрация. Аз съм оптимист по принцип, но е застрашен институтът на свободните избори. Манипулираният и купеният вот опасно наближават като бройка демократичния.(Петко ми напомня, че феодализъм има не само в гетата и в смесените райони, а и в много „чисто български" места, съгласен съм.) Свободните медии изчезват, на тяхно място в най-добрия случай се появяват жълти медии, а в най-лошия - тотално манипулирани издания, които откровено търгуват с влиянието си.
Лошо е, че тази порочна система се легитимира от най-високо място, например чрез раздаването на ордени "Стара планина" на издатели на такива медии.
Все пак мога да пиша 3 = (три на релси) на българската демокрация. Криво-ляво постигнахме някакъв санитарен минимум в демократизацията, европеизацията и глобализацията.
И какви изводи можем да си направим:
- Демокрацията е хубаво нещо, а дефектите ѝ се решават с повече демокрация.
- Свободата е хубаво нещо, а дефектите ѝ се разрешават с повече правова държава.
- Човешките права и икономическата свобода са едно и също нещо. Изкуствено е разделянето им и противопоставянето им, какъвто е обичаят в класическите „леви" и „десни" партии, каквито, разбира се, в България няма.
- Гарантиране на правото на собственост и либерализацията на пазара е нещо, за което трябва да хвърлим гигантски усилия, защото то ще ни даде мощния тласък напред и нагоре.
Бел. ред.: Текстът представлява изложение на автора на състоялия се в Червената къща дебат "Омръзна ли ни демокрацията".
