Разбъркайте в купа една доза страх от комунистическа доминация, един строителен предприемач - милиардер с поетична душа, щипка Джеймс Бонд и чаена лъжичка "жълта опасност" - историята на опита на Хуан Нубо да купи част от Исландия показва преди всичко масовото безпокойство от възхода на Китай.
Съвременният Д-р Но катери Еверест, издава книги с поезия и строи хотели
Спекулациите избухнаха този месец, след като Нубо, основател и председател на борда на директорите на инвестиционната група "Beijing Zhongkun", оповести плановете си да закупи 300 квадратни километра от красивата и далечна североизточна Исландия - с други думи, към 0.3% от територията на островната държава.
Той планира да инвестира 200 милиона долара в изграждането там на луксозен хотел със 120 стаи, летище, игрище за голф и съоръжения за конна езда.
Исландският политически коментатор Егил Хелгасон неслучайно пита реторично дали г-н Хуан е агент на чуждо влияние, подобно на д-р Но - злодея от едноименния филм за Джеймс Бонд от 1962 г. Дали това е началото на "ерата на унижението" (период от средата на 19-и до средата на 20 век, в който чуждестранни заселници навлизат в китайската територия, предизвиквайки състояние на полуколониализъм) за нордическата нация?
Или пък това е един вид предизвестие за бъдещето на Европа, докато континентът се бори с огромния си дълг и ниския икономически растеж, а Китай напредва всеки ден, изкупувайки гръцките пристанища и чуждестранните дългове на борещите се нации като Португалия, която навремето е наемала китайския анклав Макао за 500 таела (около 19 кг) сребро годишно?
Дали зад първоначалната оферта на Хуан от 1 милиард исландски крони (около $8.6 милиона) за покритата със сняг ферма "Гримсдотир Фьолум" не стои тежката ръка на китайската комунистическа партия, чиято истинска цел е достъп до замръзнали сега морски пътища, които ще имат огромно икономическо и стратегическо значение след глобалното затопляне?
Скептицизмът на исландците към китайската инвестиция е донякъде оправдан
"Нямам подобни намерения," не спира да повтаря от няколко седмици Хуан Нубо. "Просто бях дълбоко трогнат от дивата и сурова природа там," казва той пред в. "International Herald Leader", притежаван от китайската държавна агенция "Синхуа".
Предприемачът, който е изкачил два пъти Еверест и е публикувал шест книги с поезия, една от които носи заглавието: "Не ме обичай повече", няма търпение да се превърне "в скитащ поет и да води див начин на живот," пише на уебсайта на компанията му.
"Защо хората искат да съсипят тази печеливша за всички инвестиция?" пита той в едно от последните си интервюта. Единият от възможните отговори: дълбоки подозрения към държава с нарастващо глобално значение, но упражняваща твърде малко "мека власт", обясняват анализаторите.
"Личи си доколко Китай се проваля в усилията си да използва "мека" власт," твърди Джеръми Голдкорн, който живее в Китай от 16 години и е основател на wei.com - уеб-списание и изследователска фирма.
Фразата "да бъдеш обсъждан по различни начини," обяснява Голдкорн, "би трябвало да означава, че притежаваш силата на привличането, а Китай е много зле в това отношение," допълва той, обсъждайки липсата на прозрачност, крайното отношение спрямо дисидентите, твърдата позиция за Южнокитайско море и скандалите за безопасността на храната в Китай.
"Меката власт, която те получават, се дължи предимно на парите им," коментира той. "Те не са успели да изградят държава, в която хората се чувстват сигурни".
Исландците се боят от агресивните демонстрации на власт на Китай
Роденият в Китай и израснал в Тайван и Хонконг Чан Кунчун, автор на "Плодородните години" - антиутопична политическа фантастика, твърди, че правителството на Китай тепърва се опитва да изгради "мека власт" по отношение на вътрешната си политика.
"Дори не съм сигурен, че Китай упражнява този тип власт във вътрешнодържавните си въпроси," допълва той. "Китай все още се опитва да оправдае легитимността на управляващия режим. Хората постоянно им напомнят за миналите им политически провали".
Действието в романа на Чан се развива през 2013 г. и описва богатия и репресивен Китай след втория глобален икономически колапс, в който хората (сполучливо или не) са "хармонизирани" от смесица между пари, страх и наркотика eкстъзи, който правителството тайно добавя към питейната вода.
"Китай все още не е стигнал до там, но е опасно близо," коментира Чан. "Избрал съм недотам ужасно развитие на събитията. Можеше да бъде и още по-зле. И все пак мисля, че в Китай нещата все още вървят в тази посока".
Когато става въпрос за Китай, "хората са склонни да вярват, че всичко е свързано с правителството, и до известна степен това е истина," коментира той от Осло, където представя книгата си преди издаването й в САЩ през януари.
Но все пак, макар Чан да заявява, че не разполага с достатъчно сведения за офертата на Хуан, за да бъде уверен в намеренията му, според него е маловероятно инвеститорът с поетична душа да е част от правителствен заговор.
Шансовете на Хуан да реализира проекта не са големи - без държавна подкрепа
"Не всичко е толкова добре планирано," казва той. "Идеята може да звучи като голяма конспирация, но вероятно не е." Китайските проекти в чужбина са "свързани почти винаги с икономически интереси," допълва Чан.
Според него европейците са опасно зле информирани за Китай и намеренията на държавата там. "Те се опасяват, че нещо различно се заражда, че настъпва фундаментална промяна в баланса на силите и международните отношения, и че Китай е основна изгряваща сила - но като цяло знаят твърде малко."
Междувременно Хуан все още очаква правителствено одобрение за сделката и от Исландия, и от Китай. Дали ще го получи, е спорно. Вътрешният министър на островната държава Огмундур Йонасон е "много скептичен," съобщава исландската преса.
Именно той е човекът, който е заявил, че трябва Исландия да се опасява от китайците, изкупуващи всички земи по света, докато президентът на страната Олафюр Гримсон е по-позитивно настроен към идеята, казвайки, че "Исландия би трябвало да бъде отворена за всички добри хора," твърдят правителствени източници.
Мащабът на покупката обаче я прави сравнима с покупката от чужденец примерно на цялата китайска провинция на о-в Хайнан - нещо невъзможно по законов ред, което представлява абсолютно невъзможен вариант, казват анализатори. Очевидно исландските власти все още са твърде чувствителни на тема китайския "век на унижението".
