Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Детство без други деца: Ще се отрази ли изолацията на най-малките

Ще повлияят ли затварянията върху менталното развитие на бебетата и малките деца Снимка: iStock
Ще повлияят ли затварянията върху менталното развитие на бебетата и малките деца

Докато се разхожда с родителите си това лято край езерото Тахо, 2-годишната Алис Макгроу е подложена на лек шок. Срещу нея и родителите ѝ се изправя съвсем непознато семейство и се запътва в тяхната посока. Момиченцето се спира.

"Ъъъъъх...", изпъшква тя и посочва приближаващите се: "Хора..."

Алис може да е само на 2 години, но майка ѝ вече ѝ е обяснила за това какво е пандемия и защо е важно да се спазва социална дистанция. Детето знае за рисковете от инфекцията и защо трябва да избягва, поне засега, непознатите.

Много от децата в последните години са гледани от родителите си "под стъклен похлупак", тъй като майките и бащите се притесняват, че малките могат да се ударят, да паднат лошо и да се пребият като цяло. Алис обаче е част от едно ново поколение, което добавя нов слой на този похлупак.

През последната година тя, и много други деца като нея живеят без особено много контакти и най-вече без кой знае какво общуване с други деца.

За 2-годишното момиченце от Ню Йорк, както и за много от връстниците ѝ, игрите в група, забавленията в пясъчника и шумните празненства за един детски рожден ден не съществуват заради коронавируса.

Много семейства изпитват огромни притеснения да пускат децата си да играят със свои връстници заради коварния характер на болестта - макар децата да се заразяват лесно и при някои да има известни усложнения, те са много по-силен разпространители и могат да прехвърлят заразата на останалите членове на семействата.

Така, особено на Запад много семейства пропуснаха да запишат децата си на детска градина, като някои дори се изолират максимално от околния свят.

Сега, с втората вълна на вируса и месеците на зимна изолация, родителите стават все по-загрижени за последиците от тази налагана социална дистанция върху най-малките им деца и тяхното развитие - в социален и в психологически план.

У нас това също стои частично на дневен ред покрай затварянето на детските градини и яслите, макар че тук като цяло се подхожда с много по-малка строгост, отколкото в много американски щати например.

"Хората се опитват да преценят плюсовете и минусите и се питат кое е по-лошо - да изложиш детето си на риск от COVID-19, или да го оставиш пред сериозни социални спънки", коментира Сузана Генделман, чиято дъщеря Мила е на 14 месеца и преди пандемията редовно си е играела с Алис Макгроу. От известно време насам обаче двете се виждат много по-рядко, оставайки затворени с родителите си през по-голямата част от времето.

"През последната година дъщеря ми е виждала повече жирафи в зоологическата градина, отколкото други деца", казва още Генделман.

Засега е твърде рано, за да има каквито и да е разумни научни публикации по темата за ефектите от локдауна и пандемията върху менталното развитие на малките деца, но специалистите по детско развитие и възпитание са на мнение, че най-вероятно малките няма да имат дълготрайни проблеми.

Причината е, че на тази възраст най-важна остава връзката с родителите, която сега допълнително е засилена покрай изолацията.

И все пак - повечето изследвания върху поведението на децата под 7-годишна възраст показват, че въздействието в социална среда има ключово значение за развитието на мозъка.

Невронните мрежи, влияещи върху развитието на езика и по-широките когнитивни способности, се изграждат чрез словесно и физическо взаимодействие - от споделянето на играчка до възприемането на звуци и прости фрази.

Тези взаимодействия изграждат "структура и свързаност в мозъка", обяснява Катрин Хирш-Пасек, директор на Лабораторията за изследване на бебешките езици към университета Темпъл и старши сътрудник в института Брукингс. "Изглежда, че те са храна с мозъка."

При децата в бебешка възраст тези основни взаимодействия разчитат на размяната на гърлени звуци и прости думи, за да обогатят средствата за комуникация на детето.

Според д-р Хирш-Пасек и според някои други експерти новите технологии могат да представлява възможност за децата по време на пандемията, но също така и риск. От една страна, те позволяват на децата да участват във виртуална игра чрез Zoom или FaceTime с баби и дядовци, семейни приятели или други деца.

Същевременно с това обаче децата от ранна възраст се излагат на някои спорни страни на приложенията за комуникация с нотификации и т.н. Родителите също така се разсейват до степен, че устройството прекъсва непосредствеността и ефективността на разговорния дует - концепция, известна като "техноференция".

Джон Хагън, почетен професор по психология в Университета в Мичиган, обяснява, че ще бъде по-загрижен за ефекта от локдауните върху малките деца, "ако това ще продължи с години, а не с месеци". Според него сегашната ситуация не представлява каквато и да било опасност от трайни или дългосрочни затруднения за когнитивния процес при децата, освен ако ситуацията не се проточи съвсем дълго.

За д-р Хирш-Пасек все пак обаче съществуват два водещи риска за децата при настоящата среда - от една страна бебетата и малките деца да нямат достатъчно контакт помежду си, за да изградат правилни комуникационни навици, а от друга - че малките улавят от възрастните сигнали, че другите хора може да представляват опасност.

А такива неща вече се случват. Елиът О'Конър - майка на 14-месечния Кашър разказва как преди няколко месеца, скоро след преместването на семейството от Сан Франциско в Портланд, тя и детето ѝ се разхождат по улицата. Кеш вижда друго дете на неговата възраст и се затичва да се запознае, но майката на другото дете го придърпва към себе си и казва да на момченцето да не се приближава повече.

"Разбирам майката, казва Елиът, "Но все пак ми разби сърцето да го видя."

По думите ѝ това оставя своя отпечатък и сега момчето много по-трудно се опитва да завързва контакт с други деца.

"Да видиш как детето ти си играе само на детска площадка, без други деца наоколо, е просто тъжно. До какво ще доведе това за децата ни?", коментира още тя.

Едно от решенията, които се намират в големите градове е това няколко семейства да се изолират заедно - не задължително в общо жилище, даже в повечето случаи не, но да сведат пряката си комуникация единствено до този кръг от хора.

На практика подобен беше и призивът на германския канцлер Ангела Меркел отпреди близо месец, когато тя се обърна към родителите в страната да оставят на децата си по едно другарче, с което да си играят и да се изолират от останалите, в името на това да се предпазят всички от разпространение на вируса.

Въпреки това обаче строгите локдауни на места като Англия (доскоро) и Калифорния доведоха до затваряне на детските площадки, а хората бяха предупредени да избягват прякото общуване с други извън своето домакинство.

Другият проблемен момент е, че такива балони на изолация работят, когато всички семейства се съгласят да спазват едни и същи строги правила.

Експерти в областта на детското развитие казват, че би било полезно да се започне изследване върху това поколение деца, за да може науката да разбере повече за ефектите от относителната изолация.

Според тях най-доброто, което може да се направи за бебета и прохождащи деца е да им се дава възможно най-много родителска любов, тъй като тя е основното нещо за малките на тази възраст.

И реален проблем може да се създаде, ако възрастните са "враждебни" спрямо децата или показват явни признаци на депресия. Тогава детето може да се почувства наистина изолирано.

Извън това, ако все пак успявате да осигурите периодичен контакт за игра с други "сигурни" други деца, това е само допълнителен плюс.

Най-четените