Благодарение на климатичните активисти, вече още един часовник отброява дните ни до края на света.
Загрижени за опазването на околната среда хора инсталираха на видно място в Ню Йорк огромен циферблат, който отброява времето до момента, в който Земята се затопли с 1,5 градуса - предполагаемото начало на необратима и фатална за човечеството климатична катастрофа.
Според този часовник ни остават седем години и стотина дена.
Тази седмица в Ню Йорк се събраха представители на правителства, бизнес лидери и членове на неправителствени организации срещу климатичните промени, за да обсъдят как по-добре можем да защитим крехкия климат на нашата планета.
Всъщност на всички ни е ясно какво трябва да сторим - да намалим драстично емисиите от парникови газове, изпускани в атмосферата.
По мнение на Никлас Хьоне, специалист по климата и съосновател на неправителствения Институт за нов климат, нито една държава не прави достатъчно, за да се справи с промените в климата.
Хьоне, в сътрудничество с още няколко организации, публикува доклад, който разглежда опазването на околната среда в условията на пандемията от коронавирус. Според него в плановете за възстановяване от кризата, предизвикана от заразата, има твърде малко "зелена мисъл".
Той признава, че COVID-19 представлява огромно предизвикателство пред глобалните икономики, но допълва, че много държави използват пандемията като оправдание да изоставят климатичните си политики.
САЩ например почти не са предвидили инвестиции за опазване на климата в плана си за излизане от корона-кризата.
За сметка на това Вашингтон безусловно подкрепя целенасочено бизнеси като авиокомпаниите и въгледобивната индустрия. Руската енергийна стратегия също продължава да насърчава индустрии, които разчитат на изкопаемите горива, а пакетът от стимули на Москва е напълно лишен от мерки, свързани с климата.
Същевременно Мексико е сочена като пример за държава, която експлоатира кризата с коронавируса като извинение да спре разширяването на източници на възобновяема енергия като заместител на изкопаемите горива.
В Бразилия президентът Болсонаро не прави нищо, за да се пребори с обезлесяването (а според някои негови критици дори го насърчава) и да намали вредните емисии от земеделието. Така в Южна Америка регулациите за защита на климата биват изоставени на заден план и дори отменени.
Докладът на Хьоне се фокусира основно върху инвестиционните планове на пет държави - Китай, САЩ, Южна Корея, Индия и Европейския съюз, като в случая последният се разглежда като едно цяло, а не като сбор от отделни страни и икономики.
По примера на ЕС, и Южна Корея поставя зелените политики като приоритет в справянето с коронавируса.
Сеул планира да лансира своя версия на Зелената сделка на Брюксел, което е добра новина. Лошата е, че Хьоне и колегите му нямат никаква идея как Индия планира да действа оттук нататък. До момента Китай също отказваше да предприеме по-отговорен подход към промените в климата.
Но президентът Си Дзинпин изненада всички на асамблеята на ООН, която се проведе в периода 22-29 септември, като обяви планове за постигане на въглероден неутралитет най-късно до 2060 г. Хьоне подчертава, че това е най-важната новина около климатичните политики за последните пет години.
Китай е отговорен за една четвърт от световното замърсяване и ако достигне целта си до 2060 г., постижението на Пекин ще намали прогнозите за глобално затопляне с 0,2-0,3 градуса. Само че дори и ако плановете на Китай се осъществят, до края на века Земята ще се затопли с 2,5 процента, казва Хьоне.
Дори и тазгодишният спад във въглеродните емисии, който достигнахме благодарение на карантината и който е между 5 и 9 на сто, не променя общата тенденция. Страните, които през 2015 г. подписват Парижкото споразумение, се ангажират до 2030 г. да представят своите амбициозни климатични цели.
Засега само 12 държави са представили някакви стратегии в климатична насока.
Любопитен факт е, че по-малки страни като Чили и Норвегия са по-решителни. Руанда също си поставя смели климатични цели - през май месец източноафриканската държава обяви, че първа на континента затяга мерките и ще намали емисиите си на парникови газове с поне 16 процента до 2030 г.
Хьоне заявява, че Руанда в момента демонстрира решителност спрямо климата, каквато малко други държави по-света показват, и се надява страната да послужи за пример.
Експертът смята, че пандемията все пак може да има положителен ефект в дългосрочен план, въпреки че до момента липсва особен напредък. Индустриализираните страни зависят от държави в Южното полукълбо, например за доставка на хранителни продукти.
С цел да се поддържа потокът от стоки и нивата на миграция да са в минимума си, интересът към подобряване благосъстоянието на тези южни държави нараства, включително и в ограничаването на отрицателните въздействия върху климата.
Пандемията ни показа и колко е важна устойчивостта, за да се справяме с неочаквани кризи.
Сега е времето да си научим уроците за климатичните промени и световната общност да се стреми към устойчивост на сътресения като болести и изменения в климата, уточнява Хьоне. Само че индексът за защита на климата, който се публикува всяка година от Института за нов климат, показва, че сме много далеч от този идеал.
Никоя държава не достига до първите три места в борбата за опазване на околната среда, защото никоя от тях не прави достатъчно по въпроса.
Обявените намерения на Китай може и да променят леко тенденцията, но до 2060 г. има твърде много време. А онзи часовник в центъра на Ню Йорк не спира да тиктака заплашително...
