На 14 ноември за трети път от началото на годината ще дадем гласа си за народни представители, които да влязат в 47-то Народно събрание. Вотът тази неделя ще е двоен, като заедно с депутати ще избираме и следващия президент и вицепрезидент на страната.
В битката за следващия парламент са регистрирани 27 партии и коалиции с общо 5067 кандидати за народни представители.
При изборите за държавен глава регистрираните са 23 президентски двойки. 13 от тях са издигнати от партии и коалиции, а 10 от инициативни комитети.
Изборният ден започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа, а ако има струпване на желаещи да гласуват в отделни секции, изборният ден може да бъде удължен до 21.00, но не и по-късно.
Право да гласуват имат всички български граждани, навършили 18 години към 14 ноември 2021 г., без поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода. По данни на ЦИК лицата, които могат да гласуват, са 6 708 189.
Карантинираните заради COVID-19 ще могат да подават заявление за гласуване в подвижна урна и в деня на изборите. Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в избирателна секция, могат да подадат в съответната община заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК). Крайният срок беше 30 октомври 2021 г.
Имената на гласоподавателите се разпределят спрямо техните постоянни адреси по лична карта. Изключение правят хората, които имат временен адрес по местоживеене и са подали молба до ЦИК за смяна на избирателната им секция до 30 октомври.
Изключение се прави и за студентите, които могат да гласуват в различно от вписано в личната им карта населено място, стига да представят студентска книжка със заверен семестър и да попълнят декларация, в която заявяват, че няма да гласуват на друго място. Декларациите ще бъдат предоставени от избирателната секция.
Според Изборния кодекс гласуването в България е задължително, но за неупражненото право на глас не се налагат санкции.
За вота в страната има отворени 12 990 секции и още 751 секции в чужбина.
Нормите в Избирателния кодекс казват, че в 9399 секции в страната с над 300 регистрирани избиратели ще се гласува с машини, като в поне 2121 секции ще има по две машини.
И за двата вота (парламентарен и президентски) ще се гласува с една смарт карта. Гласоподавателят ще може да избира дали да пусне вота си само за президент, народни представители или ще гласува за кандидатите и от двете бюлетини.
Ако избирателят кликне на само една от опциите, няма да има възможност да гласува за втората.
След като натисне "Потвърждавам", машината ще зареди електронната бюлетина. Ако е маркирана опцията "Избори за президент, вицепрезидент и народни представители", първата заредена бюлетина ще е за държавен глава.
Избирателят трябва да даде първо вота си за президент и вицепрезидент, а след това с бутона "Към избори за НС" ще може да гласува и за кандидат партиите.
Ако се стигне до непреодолим технически проблем, ЦИК може да разреши в конкретни избирателни секции да се гласува с хартиена бюлетина. В такъв случай в нея гласоподавателят може да посочи избора си като отбележи квадратчето пред името на партията/коалицията с X или V със син химикал и допълнително с това (по желание) да отбележи преференция за конкретен кандидат, поставяйки същия знак в кръгчето с номера, под който е нареден той в листата на издигналата го формация.
Българите зад граница могат да гласуват за президент, вицепрезиденти и за депутати. Избирателен район "Чужбина" обаче няма и затова могат да гласуват за партия и коалиция, но не и за преференциален кандидат от листата. В големите секции извън страната отново ще се гласува само с машини.
Пълният списък с всички избирателни секции в България и в чужбина е публикуван в сайта на ЦИК.
Всички български граждани могат да проверят по електронен път номера и адреса на избирателната секция. Справката може да се направи в сайта на Избирателната комисия, в Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), както и със SMS на номер 18429 на цена 0,25 лв. без ДДС.
В текста на есемеса се изписва единствено ЕГН и системата връща съобщение с номера и адреса на избирателната секция. Справка може да се направи и на телефон 0800 1 4726, който е безплатен за цялата страна.
Страната ни е разделена на общо 32 многомандатни избирателни района. 31 от тях разпределят мандатите, като всеки един има по най-малко четири мандата в парламента, а най-много - 16 мандата, дава 23-ти МИР София-град. 32-ият МИР е за гласовете от чужбина.
Там се гласува само за партии, но не и за конкретни кандидати, а общият брой на гласовете, подадени извън страната, се добавя към този на вота в рамките на България, като след това по квота Хеър-Ниймайер се определя кои точно ще са следващите народни представители.
Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили над 4% от действителните гласове. За избор на президент и вицепрезидент трябва да гласуват поне 51% от избирателите. В противен случай първите двама, събрали най-много гласове, отиват на балотаж.
За българите в чужбина са разкрити 751 избирателни секции в 67 държавни. За да гласуват зад граница, те трябваше да подадат електронно заявление в сайта на Централната избирателна комисия до 30 октомври.
Заради пандемията от COVID-19 покрай изборите са въведени противоепидемични мерки. Сред правилата са избирателите задължително да носят предпазни маски, покриващи носа и устата им.
Маската може да се свали за кратко при идентифициране на гласоподавателя, след което трябва отново да се постави, така че добре да покрие носа и устата.
При гласуването избирателят трябва да остави личната си карта пред секционната избирателна комисия, така че данните му да се виждат, без да е наложително документът да се пипа.
В избирателните секции задължително трябва да се спазва социална дистанция от 1,5 метра. Препоръчително е хората да носят ръкавици и да избягват да докосват повърхностите, включително и черното перде на тъмната стаичка.
Химикалите, с които избирателите се подписват, след като пуснат гласа си, ще бъдат така поставени, че да се избягва пряк контакт между гласоподавателя и членовете на секционната избирателна комисия. След използването на химикалката тя ще се дезинфекцира.
На всеки половин час помещенията в избирателните секции ще бъдат дезинфекцирани и проветрявани.
Всички партии и коалиции имат застъпници, които ще следят за нарушения в изборния ден и ще сигнализирате до ръководствата. Служители на МВР също ще следят за реда в изборния ден. Гражданите могат да подават сигнали за нарушения до РУ на МВР и до дежурния прокурор.
Резултатите от гласуването ще представят 5 социологически агенции: "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл", "Маркет линкс", "Тренд" и "СОВА 5", като окончателните резултати ще бъдат обявени след финалното преброяване на гласовете. На всеки кръгъл час екзитполовете ще представят резултатите от нивото на избирателната активност.
Те ще могат да обявят първите резултати от вота в 20.00 часа в края на изборния ден.
Централната избирателна комисия трябва да обяви получените гласове и броя на депутатските мандати за всяка партия и коалиция до 15 юли, а имената на народните представители - до 18 юли.
Тази година пет международни медии ще отразяват българския вот - Агенция Франс прес, Ройтерс, Асошейтед прес, Ал Джазира Великобритания и македонският Канал 5.
Webcafe ще отразява на живо целия изборен ден, както и вечерта с излизането на резултатите. Следете ни за повече информация.
