1500 лв. за два прегледа и рецептата на детето си платиха семейство шокирани литовци в "Златни пясъци" и обясниха, че дори в скъпата Норвегия таванът за подобно нещо е 200 евро.
Кой знае още колко чужденци са платили подобни, че и по-високи суми по родните курорти.
За този случай разбрахме, защото - според самия лекар - се включил българин, който вдигнал олелията и "създал интрига". Другите явно споделят само пред собствена публика.
Защо е възможно подобно нещо?
Защото според Закона за лечебните заведения всяко от тях - кабинет, медицински център, болница - има право да определи каквато си пожелае цена при оказване на услуги, които не са по линия на здравната каса. Това, естествено, важи и в случаите, когато пациентът е осигурен, но търси помощ не с направление или по клинична пътека на НЗОК.
Единственото условие е пациентът да е предупреден, т.е. на "общодостъпно място в сградата" да има информация за вида и цената на услугите.
Ценоразписите се публикуват и на сайтовете на лечебните заведения, както и на този на Mинистерството на здравеопазването.
И тъй като нито законът, нито други нормативни актове налагат таван, всеки е свободен да слага каквито си иска цени, колкото и абсурдни да са те. Въпросът е да има кой да ги плати, т.е. идеята е, че тук действа силата на регулацията на пазара.
Затова и високите цени по лекарски кабинети и медицински центрове по курортите у нас - не само по морето, но и по планините, са практика от десетилетия. Освен че те са насочени основно към чужденци, една от причините и е че повечето туристи имат медицински застраховки, които покриват обичайните услуги, които се предлагат там.
А цените, които застрахователите плащат, са доста по-високи от тези на здравната каса и никой по курортите не е луд да работи с НЗОК.
За граждани на ЕС има и друга възможност - европейската здравна карта. Тя покрива разходи за спешно и неотложно лечение, но те са по цените на местната здравна каса. Например за преглед при специалист в извънболничната помощ касата у нас плаща 46 лв.
Лекарят в случая с литовците също твърди, че 1500-те лева ще бъдат покрити от застраховката на чужденците. Олелията идва от това, че хората първо са платили кеш, а след това ще трябва да търсят възстановяване на парите.
Единственото евентуално нарушение в този случай е как е поставен ценоразписът. Медикът казва, че той е зад гърба му в кабинета. Доколко това е общодостъпно място ще решат здравните власти, които вече проверяват случая. Ако преценят, че не е - може да последва глоба от няколкостотин лева.
Работи ли пазарът?
Точно защото няма кой извън курортите да плаща невероятните цени по морето, дори и в болниците в София те рядко стигат над 200 лв. за преглед без направление от НЗОК, и то при хабилитирано лице. При обикновен лекар може да са от 50-60 и нагоре.
Дали това са "нормални" цени е друг въпрос. Те са предназначени за хора без здравни осигуровки или за тези, на които им не им се занимава да минават през личния си лекар за направление.
Специално в София доста от най-търсените специалисти отказват да работят с НЗОК в извънболничната помощ заради ниските цени и пациентите им се принудени да ходят при тях "на частно".
Когато става дума за болнично лечение обаче, сумите стават космически и според терапията стигат хиляди левове. Тъй като тях вече няма кой да ги плати, всички болници работят със здравната каса и лечението се плаща от нея.
Или поне част от него, като това е най-големият проблем.
Законът казва, че лечебните заведения нямат право да искат пари от пациентите си за лечение, поето от НЗОК. То обаче не включва неописуем набор от неща - от медицински изделия и консумативи, през любимите на болниците избор на екип и ВИП стаи до всевъзможни документи и бумажки.
Тук сериозна част от лечебните заведения - от лекари по кабинетите до големите болници, проявяват виртуозно творчество, събирайки пари за непоети от касата неща. Ехографски преглед например се поема от НЗОК, но отпечатването на снимката от него - не, и съответно може да се таксува.
Болниците събират пари за неща като индивидуален пост на санитар, придружители, подобрени битови условия, присъствие на мъжа при раждане и издаване на документи, включително справка за точен час на раждане например.
Най-брутално обаче е положението при медицинските изделия. Част от тях не се плащат от касата, или се покриват до определена цена.
Според консуматива и лечението цените стигат 10 000 лв. и повече.
Към това трябва да прибавим и избор на екип и лекар. Те поне имат определен от държавата таван от съответно 900 лв. и 500 лв.
Само един пример за какви доплащания става дума: 70% от пациентите от една от най-уязвимите групи - онкоболните, са доплащали средно почти 1500 лв. за лечението си в последните 5 години, сочат данни от проучване на инициативата "Индекс на болниците". Над половината са давали пари за избор на екип и за медицински изделия, доста хора са доплащали за изследвания или лекарства.
С други думи повечето онкоболни у нас плащат за лечението си колкото чужденците от морето с детето с болното гърло, и отново - съвършено законно.
И подобно на случая с литовците, това, че тази доплащания са законни и фигурират в официален ценоразпис, далеч не означава, че пациентът знае какво го очаква. Обикновено той е наясно, че ще трябва да плати, но рядко - колко. Сумата може да се окаже и доста неприятна изненада, а може и да е приемлива - според болестта и болницата, но не и според някаква установена регулация.
В общи линии - ако си по-малко болен, е по-вероятно да минеш по-евтино, просто защото ще те лекуват по-малко.
Българите плащат от джоба си за здравеопазване цели 4 млрд. лв., като по-голямата част от тези суми са за непоети от обществената здравна система лекарства. В болниците се доплащат годишно 300-400 млн. лв. от джоба на болните, включително и за гореописаните разходи. За прегледи и изследвания в извънболничната помощ отиват още около 600 млн. лв.
По последни данни това са една трета от всички разходи в сектора, т.е. пациентите у нас дофинансират стабилно система, която така или иначе издържат със здравни вноски.
Защо е така?
Това, че всички тези хаотични и неясни плащания са законни съвсем не значи, че са редни, нито пък напълно оправдани.
Обичайното обяснение защо държавата напълно умишлено е оставила пациентите да плащат от джоба си огромни суми в обществената здравна система е, че тя е недофинансирана. Тоест, за да може да функционира кажи-речи приемливо, са нужни повече пари, отколкото се осигуряват с обществения ресурс от здравни вноски и данъци.
Обичайният контрааргумент е, че всъщност никой не знае колко точно струва здравната грижа в България, защото системата е неефективна - кражби, раздута болнична система и т.н., и съответно колко е недофинансирана.
Което прави факта, че болните наливат една трета от парите в каца с пробито дъно още по-грозен.
