Ваксината срещу коронавирус, която разработва Оксфордският университет, показва обнадеждаващи резултати. Един мъж на име Ричард Фишър решава да разкаже какво е да си част от доброволците, върху които се тества препаратът.
Последният път, в който посещава болницата "Сейнт Джордж", е за да присъства на раждането на дъщеря си.
Сега всичко е различно, защото дори и през предпазната маска се усеща силната миризма на белина, а до Фишър има стикер, който призовава хората да сядат през седалка. Служители на болницата държат табела "Тестове на ваксина", точно както някои хора очакват своите посетители по летищата.
Табелата е предназначена именно за Ричард, тъй като той е сред доброволците, върху които тестват ваксината на Оксфорд.
Само за няколко седмици Фишър разбира какво е да си част от едно от най-обнадеждаващите проучвания около препарат, с който да се справим с пандемията от коронавирус. Приключението на Ричард започва през май месец, когато вижда пост в Twitter на специалист от Оксфорд, който се е записал за доброволец.
Британецът е наясно, че процесът по разработката на ваксината върви доста бързо, и докато съпругата му спи до него, той също попълва документите за кандидатстване. Няколко седмици по-късно е одобрен да се включи в изпитанията на медикамента и получава строги напътствия какво може и какво не може да прави, както и на какъв принцип действа ваксината и какви странични ефекти може да има.
Доброволците са около 10 хил. и се разпределят в две групи на случаен принцип - едната част ще получат напълно безопасен, но и безполезен препарат, а другата - кандидата за ваксина на Оксфорд.
Препаратът съдържа вирус, който причинява обикновена настинка у шимпанзетата, но за целта е омаломощен. Институтът е използвал тази техника още при избухването на епидемията от БИРС (Близкоизточен респираторен синдром, отново причинен от коронавирус), затова сега напредъкът е толкова бърз.
В първите месеци на 2020 г., когато светът осъзнава мащабите на пандемията, Оксфордският екип се концентрира върху изработката на ваксина.
Експертите обясняват как е изработена ваксината. Първо взимат вирус на настинка от шимпанзето и го омаломощават, за да не може да причинява симптоми. След това добавят протеини, които да напомнят шиповете на коронавируса.
Постепенно тялото се учи да разпознава вируса и да се бори с него, а имунният отговор трябва да е достатъчно силен, за да предотврати заразяване с COVID-19.
След разясненията Ричард е подробно разпитан за медицинската му история и дали няма симптоми на коронавирус в момента. Взимат му кръв и му дават още редица разпоредби като това да не дарява кръв по време на тестовете и да спазва известни мерки за безопасност.
Фишър изпитва противоречиви емоции - по-информиран е от преди, но и по-притеснен - все пак всеки медикамент в изпитание може да има странични ефекти. При този препарат те варират от леки симптоми като замайване, главоболие и температура, до интензивни усещания като тежка треска и синдрома на Джулиан-Бар, който може да бъде фатален.
Все пак Ричард е уверен, че хиляди доброволци вече са поели своята доза от оксфордската ваксина и не показват тежки странични ефекти. Той самият е категоричен, че евентуални странични ефекти не бива да служат като аргументи и оправдания от страна на антиваксърите.
На 3 юли, денят за ваксинация, Фишър изведнъж започва да се притеснява, че ще бъде отхвърлен като доброволец.
Това е последният ден на тестове на ваксината в болницата "Сейнт Джордж" и са го предупредили, че дозите от препарата са на привършване. А и за да са напълно сигурни, че резултатите от тестовете ще са напълно достоверни, нито Ричард, нито лекарят, който му поставя инжекцията, не знаят дали в нея е ваксината, или плацебо.
В денят, в който Фишър минава през теста на препарата, много от рестрикциите във Великобритания са облекчени и редица бизнеси могат да отворят отново. Тези промени правят доброволеца още по-замислен и неспокоен, но нарастващият брой заразени в други части на света пропъжда съмненията.
Усмихнатите очи, които се виждат над маската на лекарката, обаче действат благотворно. Бързо минаване с памук със спирт, няколко секунди инжекция и Ричард вече има ваксина в кръвта си. Не се знае коя е - ще разбере, чак когато всички тестове приключат.
Следващата фаза преминава далеч по-бавно.
Участниците в изпитанията са разделени на няколко групи, всяка от които има график за връзка с наблюдаващите медици.
За Фишър следващата стъпка след ваксинацията идва след седем дена и не е нещо, което е очаквал с нетърпение - налага му се да търка сливиците си с памучен тампон за около 10 секунди и след това да напъха обратната страна на тампона колкото се може по-дълбоко в носа си.
Преживяването той описва като "да си погъделичкаш мозъка" и не е фатално, но със сигурност е ужасно неприятно. После пробата се поставя в запечатан плик и се изпраща до лаборатория. След няколко дена Ричард получава съобщение - пробата му за коронавирус е отрицателна.
Освен това той попълва въпросник - дали наскоро е бил в градския транспорт, с колко хора извън домакинството е прекарал над пет часа дневно и така нататък. Доброволецът ще трябва да спазва абсолютно същата рутина през следващите четири месеца - тестването, чакането за резултати, въпросника.
А здравните власти помнят и времена, в които изпитанията на ваксини са се обърквали ужасно.
През 1976 г. страхът от пандемия от свински грип кара американското правителство да забърза производството на ваксина. Тогава пандемия така и не избухва, но поне 30 души умират от свръхреакция към ваксината.
Сега одобрението на ваксина срещу коронавируса ще дойде с тежки задължения към обществото. Както посочват от Оксфорд, в момента нямаме лукса да чакаме за категорични резултати дали ваксината действа, а при евентуално одобрение ще имаме опашка от няколко милиарда души, които нямат търпение да получат имунизацията.
Друга подробност е, че ваксината може и да не се окаже панацеята, за която мечтаем. Възможно е тя само да смекчава симптомите, но не и да предотвратява напълно болестта.
Хората ще пренасят вируса, дори и да нямат симптоми, и така ще заразяват неваксинираните. Специалистите подчертават, че трябва да свикнем с мисълта, че коронавирусът може да е завинаги с нас.
Колкото до Фишър, шансът да му е поставена ваксина срещу COVID-19 го прави по-спокоен, но не променя предпазливото му поведение. Докато не знае дали препаратът работи със сигурност, той продължава да пази жена си, дъщеря си и приятелите си като практикува социално дистанциране.
Това, което наистина го радва, е възможността да е малка частица от историята.
Много от учените на Оксфорд доскоро са работили предимно в други насоки на имунологията, но сега са натоварени с надеждите на целия свят. Има вероятност ваксината им да не се окаже успеха, на който всички се надяват, но в крайна сметка тя е доказателство как работи науката.
Науката е изпълнена със завои и обрати, понякога погрешни, но трябва да сме безкрайно щастливи, че все пак я има.
