Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ще може ли Аманда Горман да познае свой превод от чернокожа активистка?

Нужно ли е да имаш опредлен произход, за да можеш да превеждаш даден поет Снимка: БГНЕС
Нужно ли е да имаш опредлен произход, за да можеш да превеждаш даден поет

Откакто избухна скандала с това кой може и кой не може да превежда стихотворението "The Hill We Climb" ("Хълмът, който катерим") на младата американска поетеса Аманда Горман, която участва в церемонията по инаугурацията на президента на САЩ Джо Байдън, един въпрос стои леко неприлично на фона на цялата история.

Ако пред Горман поставят два превода на едно и също нейно стихотворение на чужд език - единият писан от обикновен преводач, а другият - от местна млада чернокожа активистка в конкретната държава, на чийто език трябва да се направи превода, ще познае ли поетесата чие дело е всеки един от преводите?

Защото очевидно това е реален проблем за самата нея, което доведе до отстраняването на двама уважавани и талантливи преводачи - занимаващи се с превода на стихотворението на нидерландски и на каталонски език - просто защото те не се вписват в нейното изискване да са жени, активисти и "безсрамно чернокожи".

Заради появата си на церемонията по встъпване в длъжност на президента Байдън Аманда Горман получи огромно медийно внимание по целия свят, спечели си рекламни договори с влиятелни модни къщи, а редица издатели по целия свят се втурнаха да купуват правата за стихотворенията ѝ.

Само че, освен поетеса, тя е и активист за правата на чернокожите. Даже тя може би е преди всичко активист, който просто изразява позициите си чрез поезия. И това за нея е ключово.

Всичко започна, след като стана ясно, че Горман е направила проблем на нидерландските си издатели заради избора на Марике Лукас Райневелд за преводач на стихотворението ѝ.

От издателството "Мюленхоф" определят Райневелд като "кандидат мечта". Тя е на 29 години, определя сексуалността си като "небинарна" и очевидно приема задачата да превежда творчеството на Горман с ентусиазъм. Нещо повече - тя е печелила вече Международната награда на Букър през 2020 г. с дебютния си роман "Дискомфортът на вечерта" и се е доказала като глас в нидерландската литература.

Междувременно по-пресният пример е отказът на поетесата да одобри избора за преводач на каталонски език. Предложеният Виктор Обиолс е бил отхвърлен от оригиналния издател на Горман или от нейния агент, въпреки че разполага със сериозен опит и е превеждал на каталонски Шекспир и Оскар Уайлд.

Но достатъчно ли е това, за да превежда творчеството на една млада американска поетеса, която е един от силните гласове на движението Black Lives Matter? Тук е големият въпрос, защото макар първоначално Горман да дава одобрението си за Райневелд, впоследствие тя го оттегля с искането да ѝ бъде даден друг избор - някой с подобен профил на нейния, който да може да вникне в специфичните културни особености на нейната поезия.

Според някои именно това е същината на проблема. Тъмнокожата нидерландска журналистка и активист Джанис Деул определя първия избор на "Мюленхоф" като "неразбираем". В коментар за в. "Волксрант" тя акцентира върху важността на културния бекграунд.

"Не казвам, че чернокож човек не може да провежда произведение на бял автор и обратното. Но не и това конкретно стихотворение на този специфичен оратор в областта на Black Lives Matter, това е целият въпрос", коментира тя пред Би Би Си.

За нея проблемът се крие по-скоро в това, че за пореден път издателският бранш подминава чернокожи творци за сметка на бял преводач, което по думите ѝ е знак за маргинализацията на чернокожите в Нидерландия. Деул иска холандските издателства да разширят своя кръгозор и да погледнат зад "бялата си кула от слонова кост". В тази посока е и коментарът на Куинси Гарио, чернокож холандски творец на "изказаното слово", който набляга на това, че с думите на Горман трябва да се работи внимателно, тъй като те включват въплътени знания и културния багаж, идващи от това, че тя самата е чернокожа американка.

"Холандският език трябва да има за проводник човек, който е успял да напредне в същата степен като Аманда Горман и да се свърже с местното разбиране за това какво означават тези думи и как тези думи могат да резонират", обяснява Гарио.

В случая бекграундът и културната принадлежност се оказват водещ фактор за това преводач да може да придаде правилния тон върху стихотворение, което движението Black Lives Matter възприе като свой манифест за смелостта да опиташ да постигнеш повече.

За да подсигурят тази автентичност, от издателството "Мюленхоф" коментират, че при избора на Райневелд са използвани трима "sensitivity readers" (коректори на чувствителни теми). Оказва се обаче, че това не е достатъчно и сега издателството трябва да подбере нов глас, който да преведе поезията на Горман на нидерландски.

Според Моника Слингерланд, ръководител на редакционния екип на вестник "Трау", преводачът трябва да служи като мост между два езика, така че според нея дебатът, който този случай повдига, е наистина важен заради въпросите, които се появяват около него.

"Опитах се за момент да изляза от проблема с тона на кожата и да задам въпроса отново. Може ли мъж да преведе книга за раждането? Погледът в библиотеката показва, че такова изискване рядко е било налагано на преводачите в миналото, дори и за книги, които са поне толкова натоварени със съдържание, колкото стихотворението на Горман", коментира Слингерланд пред Би Би Си.

Тя дава за пример феминисткия памфлет на Симон дьо Бовоар "Вторият пол", преведен на нидерландски език от мъж. Или романът "Американа" от нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи, преведен на нидерландски от Хиен Монтиджин, който е от китайско-индонезийски произход.

Преводачът на каталонски Виктор Обиолс също изтъква подобна теза - че макар темата да е сложна и към нея не трябва да се подхожда фриволно, поставянето на такива изисквания към преводачите е странно.

"Ако аз не мога да преведа един поет, защото е жена, млада, чернокожа, американка от XXI век, то значи нямам право да превеждам и Омир, защото не съм грък от VIII век пр. Хр. Нито пък мога да превеждам Шекспир, защото не съм англичанин от XVI век", коментира Обиолс пред "Гардиън".

Струва си да се отбележи обаче и самата среда, в която се случва целият този казус. В момента сред по-прогресивната част от американците на мода е т.нар. политика на идентичността, според която произходът на хората трябва да бъде приеман с гордост, уважаван и хвален.

Тази теория набляга именно на това колко определящи са тези специфични характеристики на средата, включително раса, културно наследство и пр. Толкова, че понякога те се оказват по-важни, отколкото останалите специфики на личността.

Разбира се, зад тази теория стоят конкретни причини, дълбоко залегнали в американската култура през последните няколко века, в които малцинствата в страната са откровено тормозени. И все пак сега сякаш махалото е отишло в другата си крайност, обръщайки другата страна на расизма.

Откровено подценяване на човешката емпатия е да се мисли, че не можеш да разбереш какво е имал предвид даден автор, просто защото нямаш същия произход като него или нея. А Горман и екипът ѝ правят именно това - казват, че няма как думите ѝ да бъдат предадени акуратно от някой, който няма нейните специфични черти на характера.

Не значи ли това обаче, че всеки с различен произход просто няма смисъл да чете поезията ѝ, защото няма как да я разбере по правилния начин?

Затова се връщаме на въпроса от началото - би ли могла тази млада поетеса да разграничи един неин превод на чужд език, правен от друга млада, "безсрамно чернокожа" активистка, от този, правен от професионален преводач, който просто харесва стихотворението ѝ?

Защото ако отговорът се окаже отрицателен, нещата ще станат крайно неудобни за всички. И ще трябва да заговорим пак за расизъм, но с обратен знак. 

   

Най-четените