Обещанията за по-ниски сметки и относителна енергийна независимост привличат все повече вниманието към соларните панели.
После дойде новината, че някои домакинства в България ще могат да получат помощ по Плана за възстановяване и устойчивост и още повече хора наостриха уши. Само че заедно с любопитството идват и въпросите, които търсят своите отговори.
Едно от най-важните питания, които засягат и дома ни, и джоба ни, е от колко точно соларни панела имаме нужда, за да си осигуряваме нужното количество ток.
Броят на панелите зависи от редица фактори - площта на имота, изложението му, количеството електричество, което те ще трябва да осигуряват.
По-големите жилища ще имат нужда и от повече соларни панели, като същото важи и ако изложението на покрива не е на напълно слънчево място.
В такъв случай се налага инсталирането на сериозен брой панели, които да осигуряват електричеството. Колкото до консумацията на енергия, най-разумно е да погледнем сметките си за ток от последната година.
Почти всички доставчици включват във фактурите си подробна разбивка на консумацията на електричество, по които да се ориентираме колко харчи домакинството ни средно на месец. Това улеснява неимоверно изборът на соларни панели и тяхната мощност.
Точно както знаем колко харчи една кола на 100 километра или един електромобил с едно зареждане на батерията, така и соларните инсталации идват с описание какво количество ток могат да произведат за един ден или един месец.
Ако заложим на най-слабите по мощност соларни панели - тези от 4 киловатчаса - за къща със среден размер и с домакинство от трима ще са ни необходими 10 или 11 панела. Ако домакинството е по-голямо или площта е повече, броят скача до 15 до 17 панела.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Числото зависи и от средния брой дни в годината, в които слънцето не пече активно. В региони с дълги зими са необходими повече соларни панели, за да се обезпечи производството на ток.
От физическа гледна точка няма ограничения колко точно панела могат да се монтират на един покрив. Важно е само да се спазва изискването за отстояние от 50 сантиметра от ръба на покрива. В противен случай силен вятър, дъжд и сняг застрашават целостта на панелите.
За момента е почти невъзможно един дом да стане напълно енергийно независим и да се захранва само от соларните панели.
През нощта и в студените месеци те не генерират достатъчно електроенергия, за да се поддържа нормалното функциониране на домакинството. За сметка на това в слънчево време и в топлите месеци имотът може да стане почти независим от централизираните доставки на ток, което ще доведе до чувствително по-ниски сметки.
Производството на ток от соларните панели може да спадне заради замърсяване на повърхностите с прах, окапали листа или птичи отпадъци. Повечето панели се самопочистват в дъжда, но е добра идея да ги проверяваме на определен период от време и да почистваме при нужда.
Може ли произведената електроенергия да се съхранява, а не да се изразходва директно?
Соларните панели сами по себе си нямат "банка", в която да съхраняват произведената електроенергия.
Затова е най-разумно панелите да бъдат допълнително оптимизирани и към тях да бъде монтирана и батерия, в която да се съхранява произведеният ток. Въпросните батерии дават възможност електроенергията да се съхранява, докато ни потрябва, а когато спре тока, да действат като генератори.
Повечето батерии, съвместими със соларните панели, работят с добре познатата ни литиево-йонна технология, което ги прави дълготрайни и надеждни.
Най-добре е батерията да бъде закупена заедно с панелите, за да влезе цената ѝ в еднократната инвестиция за цялата система.
Цените на тези батерии варират от 500 до 900 лева за по-базовите модели.
В България цената на един панел започва от около 340 лева, което означава, че инсталация от 10 соларни панела излиза около 3400 лева. Към това обаче трябва да се прибавят и системите за монтаж, крепежните елементи и самият монтаж.
За сметка на това соларните панели са дългосрочна инвестиция и повечето марки вече предлагат 25 години гаранция. Износването им на година варира между 0,8 и 1,2 процента, което означава, че дълги години няма да усетим почти никаква амортизация и смущения в производството на електроенергия.
Друго предимство е, че соларните панели са напълно възобновяем източник на ток, който ни прави до голяма степен независими от монополистите на пазара.
Тази независимост не се влияе от сътресенията на пазара за електроенергия, което прави инвестицията в соларни панели още по-устойчива. Слънчевата светлина не се влияе от цените на изкопаемите или ядрените горива и веднъж инсталирани, панелите започват да произвеждат електроенергия.
Автономията, която соларните панели дават, става особено осезаема, когато други потребители остават без ток заради претоварена инсталация, докато панелите продължават да осигуряват ток.
Какво обаче се случва след края на живота на соларните панели? Хубавото е, че те са направени от почти 100 процента рециклируеми материали.
Рамката, на която се монтират панелите, най-често е алуминиева се рециклира напълно. След претопяване стъклата също се употребяват на 95 процента. същото важи и за силиконовите и пластмасовите детайли в инсталацията.
От Investopedia пък припомнят, че дневно Слънцето отдава към Земята около 173 хил. теравата слънчева енергия, което е необходимото за човечеството дневно количество ток, но умножено по 10 000.
Да не се възползваме от такова изобилие на енергия е чисто разхищение на ресурси.
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint, Toki.bg, УниКредит Булбанк.
