Един от деликатните въпроси на настоящата криза с коронавируса в Европа, а и в целия свят, е недостигът на работна ръка на полето за обиране на реколтата.
В Германия, Италия, Франция, Испания и Великобритания идва сезонът на аспержите - бялото злато на европейското земеделие, а традиционните сезонни работници, идващи всяка година от страни от Източна Европа като Полша, България и най-вече Румъния, сега липсват заради заразата.
Така иначе скептичният към източноевропейци Запад в момента е готов с отворени обятия да посрещне идващите от изтока чужденци. Въпросът обаче е какви капани крият тези отворени обятия.
Много се е изписало за тежките условия на работа в различните западни ферми, където работят предимно чужденци - натоварени смени от по 12 часа, малко или никакви почивни дни, напрежение и на моменти дори откровено робовладелческо държание от страна на работодателите.
И все пак година след година стотици хиляди българи и румънци се отправят на Запад, където да берат ягоди, аспержи, грозде, домати, ябълки и каквото още се изисква в различните земеделски стопанства според сезона.
Основната причина за това са парите. Тук в най-общия случай става въпрос за хора без високо образование или някаква специфична трудова квалификация, които иначе няма как да печелят толкова пари, колкото на полето в Англия, Германия или някоя друга западноевропейска държава. И с тези пари те помагат на семействата си да се издържат.
Междувременно на повечето места срещу труда си освен заплатата те също така получават място за настаняване и поне 1-2 безплатни яденета на ден, с което успяват да спестят много повече пари.
С други думи, въпреки трудната работа и понякога лошите условия, чисто финансово това се оказва най-добрата сделка за тези хора. И затова те продължават да се надяват на сезонната работа на полето като жизнен източник за доходи.
А за жителите на страни като Румъния и България допълнителните приходи са добре дошли, особено когато говорим за северната ни съседка.
Сегашната ситуация обаче поставя този процес на карта. Заради коронавируса Европа буквално е блокирана, а реколтата не се влияе от подобни фактори. Това кара фермерите в Западна Европа да се опасяват, че продукцията им ще изгние необрана и така те ще изгубят огромните вложения, които вече са направили.
Извън благосъстоянието на земеделските си производители, държавите, от своя страна, имат да се притесняват и за евентуалния недостиг на храни, който може да изникне покрай идващата финансова криза, при която е много вероятно да се наблюдава рязък скок в цените на основните продукти.
Затова и много погледи бяха обърнати към България и Румъния с надежда, че страните ще позволят на желаещите сезонна работа да потеглят на запад. Европа като цяло се нуждае между 800 хил. и 1 млн. сезонни работници всяка година. Само в Германия, според данните на немското правителство, има "дупка" за 300 хил. души, която страната се надява да запълни с хора от Източна Европа.
И ако при България налице е липсата на реална блокада на държавната граница (у нас положението в това отношение е доста условно), Румъния имаше наложени доста крайни мерки относно политиката за движение на гражданите.
В крайна сметка след молба от германското правителство на 4 април премиерът на страната Лудовик Орбан отмени рестрикциите над чартърните полети, каквито ограничения по принцип са наложени над всички пътнически полети от и за страната. По този начин румънският премиер позволи на желаещите работници да отидат да припечелят нещо в германските ферми. Впоследствие споразумения като това с Германия бяха подписани също така с Италия и Великобритания.
Това, разбира се, дава шанс на множество работници да отидат и с риск за здравето си да се възползват от създалата се ситуация - опасен вирус, недостиг на работна ръка, опасност за собствениците от изгниване на реколтата, ако не се намерят достатъчно работници. Всичко това би трябвало да означава доста по-високи заплати и осигуряване на разумни условия за живот за работниците, докато трае престоят им в съответната страна.
На практика обаче те могат да бъдат експлоатирани дори повече от обикновено съгласно споразумението, подписано от Германия и Румъния. Макар трудът да си остава доброволен, работодателите са свободни да не осигуряват здравно работещите за тях гастарбайтери до 115 дни (близо 4 месеца) след наемането им. С други думи, буквално за целия им период на престой.
Така ако работник се нарани по време на работа или бъде заразен с коронавирус, той няма да може свободно да се възползва от германската здравна система, освен ако сам не си плаща осигуровките - в Германия или у дома.
Самите работодатели са повече от доволни от този развой на събитията, тъй като получават по-трудоспособен персонал от този, който биха намерили в собствените си страни, на по-ниска цена като заплати и осигуровки, и с по-малко претенции.
Както се изказва един германски фермер, цитиран от таблоида Bild, "повечето германци не са свикнали часове наред да работят наведени на полето, а освен това се оплакват от болки в гърба. Румънците и поляците са по-силни и работят и през почивните дни, както и на официални празници".
Друг доста усложняващ ситуацията момент е, че за разлика от предишни години, когато работниците разчитат на свободата на преминаване от ферма на ферма, където има работа, в търсене на по-добро възнаграждение и/или по-добри условия, сега според споразумението те ще могат да работят само в една ферма, а собственикът на съответната ферма ще е единственият човек, който ще може да организира полет за връщането им обратно в тяхната родина.
Това само засилва опасенията от възможна експлоатация на хората, работещи на полето и предизвиква опасения за отношението към идващите от Източна Европа работници.
Другите опасения са за защитата на тези хора от вируса. Макар държавите принципно да държат на спазването на правилата за безопасност при работа в условия на коронавируса, това са единствените гаранции, които да потвърдят, че на работещите на полето ще се предоставят подходящите защитни материали - ръкавици, маски и костюми.
Това повдига и притеснения за държавите, от които идват тези гастарбайтери. У нас синдикатът КТ "Подкрепа" вече разпространи послание към хората, които възнамеряват да заминат за фермите в Западна Европа. Призивът към тях е да останат в приемните страни до края на пандемията, където и да бъдат лекувани, ако се наложи.
На фона на всичко това остава въпросът кой би се съгласил при такива условия да отиде да се излага на риск? Все пак и България, и Румъния имат добри показатели в битката с COVID-19 - далеч по-добри от държави като Великобритания, Италия, Франция или Испания.
Отговорът е, че все пак се намират много желаещи и десетки хиляди хора са отпътували или тепърва се готвят да отпътуват в търсене на работа.
Пред угрозата да останат без каквито и да е доходи и при предупрежденията за задаваща се евентуална финансова криза не са малцина тези, които ще рискуват да се заразят пред това със сигурност да гладуват.
