Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Свръхпопулация"? Тази теория издиша!

Проблемът на планетата не е в твърде голямото население, а в това, че част от него потребява твърде много ресурси Снимка: Getty Images
Проблемът на планетата не е в твърде голямото население, а в това, че част от него потребява твърде много ресурси

Обикновено когато говорим за населението на Земята и бъдещето на планетата, първото, което веднага приемаме като факт, е, че предстои тя още повече да се пренасели и с това да се "самоунищожим".

"Ако успеем да се отървем от достатъчно хора, начинът ни на живот може да бъде по-устойчив", написа по този повод един масов убиец в интернет, преди малко повече от година да застреля 22 души, предимно латиноамериканци, в Ел Пасо, Тексас.

По-късно се оказа, че той е бил вдъхновен от терориста в Крайстчърч, Нова Зеландия, убил 51 души в две джамии и определен с термина "екофашист".

Нито страховете, нито действията на тези двама души обаче са научно обосновани.

Според скорошно проучване, публикувано в сп. Lancet, всъщност раждаемостта спада, населението застарява, а до края на века почти всяка страна в света ще отчете демографски спад. Ето защо по-големият въпрос пред света е откъде всъщност ще дойдат следващите поколения млади хора.

Проучване на Института по здравни измервания и оценки (IHME) прогнозира, че броят на хората на планетата ще достигне своя връх едва след четири десетилетия, когато на нея ще има 9,7 млрд. души. В края на века обаче се очаква те да намалеят до 8,8 млрд.

До 80 години населението в държави като Испания и Япония ще се свие наполовина. Почти същото ще се случи и с Китай, като с това Индия и Нигерия ще се окажат най-гъстонаселените страни в света. Едва в 12 държави, сред които Сомалия и Южен Судан, ще има достатъчно бебета, които да поддържат популацията стабилна. Всички останали просто ще застареят.

Ако светът все пак успее да изпълни своите цели за универсално образование и контрацепция - положителните начини за контрол над раждаемостта - през 2100 г. се очаква да има с 1,5 млрд. души по-малко, отколкото са те днес.

Всичко това повдига неочаквани въпроси за бъдещето: кой ще плаща за здравните грижи и пенсиите на възрастните? Ще се състезават ли държавите за млади мигранти? Кога, ако въобще, хората ще могат да се пенсионират?

И още нещо, което вече споменахме: не са ли по-малкото хора добра новина за планетата ни?

Пренаселеността е доста експлоатирана тема. Много хора вярват, че не тяхната индивидуална консумация вреди, а по-скоро самата масовост, така че няма полза от това да променяш поведението си.

Проучването на Института за здравни измервания обаче показва, че по-малкото хора означават и по-ниски емисии на въглерод и по-малко натиск върху глобалните хранителни системи.

Учените обаче наблягат и на друг важен момент: различните хора и държави влияят различно на природата.

Според експертната група на ООН за климата ръстът на населението е увеличил емисиите на парникови газове, но това е нищо в сравнение с покачването на индивидуалните емисии, обвързани с доходите.

Хората в най-богатите страни отделят 50 пъти повече от тези в най-бедните - при това онези бедни, където населението расте най-бързо.

"Понякога хората се опитват да използват аргумента с населението като довод да оправдаят богатите държави", твърди Зик Хаусфадър, който е климатолог от Института Breakthrough в Калифорния.

По думите му обаче не самият брой на хората, а потреблението и нивото на икономическа активност са онова, което стимулира покачването на вредни емисии.

Свят с много хора, работещи с чиста енергия, вероятно ще е по-природосъобразен от такъв, в който има малко хора, които се захранват чрез изкопаеми горива.

Големите, бързо растящи страни като Китай и Индия изграждат евтини слънчеви панели и вятърни турбини, които могат да намалят общите им емисии, дори когато населението нараства.

Междувременно в Африка и други части на Азия се борят да спечелят проекти за зелена инфраструктура, но богатите страни не са изпълнили обещанието си за 100 милиарда долара годишно, уговорени от Парижкото споразумение.

Що се отнася до демографията в бедните страни, по-ниските нива на раждаемост всъщност могат да помогнат за справяне с климатичните промени, но по различен от очаквания начин.

Ако жените например имаха само толкова деца, колкото искат, щяха да могат да си намират и по-добре платена работа. Този икономически тласък от своя страна би могъл да помогне на общностите там да реагират по-добре на все по-тежките горещи вълни, наводнения и бури, идващи с климатичните промени.

Междувременно концепцията за пренаселеност има тъмно минало.

Подобно на терористите в Ел Пасо и Крайстчърч, правителствата на различни държави неведнъж са потъпквали правата на маргинализирани групи, за да контролират населението си.

Страни като САЩ и Канада принудително са стерилизирали жени от коренните населения през втората половина на 20. век, докато Австралия прави подобно нещо спрямо хората с увреждания.

През 1976 г. пък Индия стерилизира 6,2 милиона предимно бедни мъже, насърчени от чуждестранни донори. Смята се, че по време на операциите са загинали повече от 2000 мъже.

След края на 70-те години Китай също ограничава растежа на населението чрез глоби, стерилизация и принудителни аборти в рамките на драконовската политика за едно дете, продължила десетилетия.

Според разследване, публикувано от Асошиейтед прес, тази практика продължава и днес сред етническото население на жените уйгури в Китай.

Междувременно все повече жени в световен мащаб раждат по-малко, а причината за това е, че момичетата ходят на училище и имат достъп до контрацепция. Това обаче има по-скоро общо с правата на човека, а не с околната среда.

Учените обаче не са достигнали до консенсус относно това колко бързо и до каква степен ще бъде засегната раждаемостта.

Макар Института по здравни измервания и оценки да прогнозира спад след 2064 г., според ООН населението ще продължи да расте през целия век. Разликата в изчисленията между двата модела е 2 млрд. души.

Една от причините за това несъответствие е, че ООН, за разлика от Института, смята, че равнището на новородени ще се възстанови, когато страните станат по-богати.

Проучванията сочат, че жени в Европа и Северна Америка имат по-малко деца, от тези, които биха искали да имат. Причините: скъпите консумативи, работен натиск и мъже, които не искат да поемат справедлив дял от домакинската работа. След като премахна някои от тези препятствия, Германия например отбеляза нарастване на раждаемостта.

Ето защо според Сара Хертог, която е демограф в ООН, променящите се нива на раждаемост не са нито добра, нито лоша новина сами по себе си. Всъщност тя се надява на едно: те да отразяват броя на децата, които хората искат да имат.

Най-четените