Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Светът утре - без секс и емоции?

На крачка сме от един "Прекрасен нов свят" (по Хъксли) Снимка: Route One Films
На крачка сме от един "Прекрасен нов свят" (по Хъксли)

Всичко на този свят се върти около секса. Освен самият секс - той е въпрос на власт. Този цитат на Оскар Уайлд има силата да опише голяма част от процесите, които се случват във всяко общество. Секс и власт - два абсолютно силни движещи мотива за човечеството такова, каквото го познаваме. Но докога?

А не желаете ли да живеете в един прекрасен нов свят? Свят, където болките са изцерени, мирът е победил, войната е само лош спомен от миналото, а престъпленията и изнасилванията са такава рядкост, че хората са напът да ги забравят... свят, в който всички са доволни? Кой не би искал?

Истината е, че тази утопия е на няколко крачки разстояние, няколко трудни и болезнени крачки, но все пак така близо.

За целта просто трябва да се лишим от някои неща, с които сме свикнали през цялото си съществуване като човешки вид - емоциите, чувствата, изкуството, усещането за семейство и приятелство, любовта, сексът и май свободната воля.

Швеция сякаш даде тон за всичко това. Вярно, ясното и категорично изразено съгласие за секс е далеч от идеята на Олдъс Хъксли за "Прекрасен нов свят", но безкрайно напомня на една първа крачка към него.

Нека изясним, един свят, в който сексуалните посегателства вече не съществуват, а сексът е единствено и само доброволен, е прекрасна идея. И сексуалните престъпления трябва да се наказват. Въпросът обаче е ще се спре ли дотук?

Защото светът, такъв, какъвто го виждаме в момента, е на ръба на социалната паника, а кардиналните решения са чакат на следващия ъгъл.

Каквото и да си говорим, шведските адвокати, които критикуват новите промени, имат право - в крайна сметка дори след новия закон за сексуалното съгласие в съда нещата опират до дума срещу дума. Тя какво казала и той какво казал.

Това, което ще се случи на практика, е, че принципът за невинен до доказване на противното или ще бъде преразгледан в името на жертвите, или цялата ситуация ще се превърне в нещо, което поразително много прилича на врата в полето. И пак ще дойде време за търсене на кардинални мерки.

А светът на технологиите тепърва има да предложи своите решения на въпроса. Дали ще е могъщата виртуална реалност, в която сексуалните хищници да могат да задоволят потребностите си, зорко наблюдавани от органите на реда. Нещо като виртуален метадон за зависимите от сексуалния си нагон.

Защо обаче да спираме дотук? Този виртуален лек е перфектен начин за спиране на болестите, предавани по полов път. И без това те стават все по-опасни и все по-трудни за лечение. Защо да не изрежем опасността в корен, превръщайки виртуалният секс в новата мода? Реалистично изживяване без опасност, без нежелана бременност.

Репродукцията на човечеството може да стане по медицински път, а така или иначе успешното редактиране на човешкия геном се очаква да е реализирано от науката до десетилетие или максимум две.

Светът на утрешния ден може да е пълен със здрави деца, лишени от недъзи или антисоциални склонности към алкохолизъм и агресивно поведение. Така ще се регулира световната популация и пренаселването на света. Оттам борбата с глада ще бъде вече много по-лека и дори може да бъде спечелена.

Който вече толкова иска истински секс ще подписва декларация за съгласие, след като си е извадил медицинско уверение, че не е болен от нищо, бележка от съда, че не е регистриран като сексуален хищник и от местния диспансер, че като цяло в главата всичко му е наред.

Друга борба е срещу насилието, войната и тероризма. Какво ще избере човечеството ако му бъде предложено решение и на този проблем? Фармацията е достатъчно напреднала, за да произвежда всякакви успокоителни, които карат човек да се чувства безгрижен. Докъде ще са стигнали след 10 години? А след 50? Потискането на емоциите, чувствата и либидото могат да потиснат агресията. Първият лек срещу престъпността...

Все добри решения, които ще дадат повече ефект от всичко досега. Всяко от което обаче върви със своята цена. Нито една фантастика не казва как обществото е стигнало до това си състояние на беземоционална (анти)Утопия.

Жертваме онези си ръбати особености, които в действителност ни правят хора. В замяна на това получаваме общество, бликащо от позитивизъм, радост и мир, всичките индуцирани по химичен път. Общество, което да не си щастлив е асоциално поведение.

Един стерилен свят на вечно доволство, но не и истинско емоционално щастие, където отделният човек е брънка от по-голямо, работещо безупречно общество. На такова място свободната воля по-скоро пречи и тя бива подменена именно с това безметежно усещане за лекота и място в цялата картина.

Това, което Олдъс Хъксли си го е представял като фантастика в "Прекрасният нов свят", човечеството съвсем наистина може да реализира. Ако не сега - след 50 години или дори по-малко.

Въпросът е, че за всеки един такъв изкуствен мир трябва да се плати цена. А тук цената е правото да бъдем хора. Или като казва самият Хъксли - правото да бъдем нещастни.

Най-четените