Всеки е виновен до доказване на противното

„Не вярвай на това, което чуваш, вярвай наполовина на това, което виждаш."

Интернет е разделен на две - според 50 процента от резултатите фразата принадлежи на Едгар Алън По, според останалите - на Бенджамин Франклин. С усмивка можем да обобщим, че убедеността в цитирането и на двамата е най-доброто доказателство за верността на твърдението.

Понякога ни се струва, че живеем в художествена измислица или в гигантски социален експеримент. Хора подвеждат други хора с ясното съзнание, че го правят, обещават невъзможното и никога след това не щракват с пръсти с думите „край, шегичката беше дотук".

Проблемът далеч не е само в жълтата преса. Тя поне не претендира лицемерно за достоверност, носи си печата, прави големи поразии, но не ни изнендва с това. Тя е онова лошото, проклето хлапе, от което можем да очакваме гигантската пакост и затова винаги сме нащрек с него.

Проблемът са журналистите, които се самоопределят от екрана и страниците на вестниците си като „търсещи истината", като „представящи фактите такива, каквито са", като „безпристрастни и обективни", като „господари на ефира", ако щете.

Все повече колеги търсят истината и ни показват самото търсене, но не и намирането й. Други представят една избрана част от фактите такива, каквито са, а другите от същия пъзел изобщо не ги представят. Трети са обективни в някакъв субективен смисъл. Четвърти са просто глупави, но с шанс в живота.

„Господари на ефира" обаче винаги са били телевизионната еманация на борбата с неправдата по българските грешни земи.

Врачки-измамнички, некоректни работодатели, лекарски грешки, майстори-измекяри, сгрешили политици, издънили се певици, водещи и репортери - всички са под ножа на Скункса и репортерите. Доверието в „Господарите" е голямо, хората ги обичат и им се радват вече 13 години.

Те обаче също правят грешки, без да искат прошка.

В началото на седмицата с поредния си „удар" „разобличиха" шефа на Центъра за градска мобилност Симеон Арнаудов. Обвиниха го в притежание на луксозни имоти и автомобили, в ходене с охрана и кражби в особено големи размери.

Телевизионното обвинение беше направено от анонимен човек, сниман в гръб и замазан чрез монтаж, който твърди, че е служител на ЦГМ. Думите му бяха покрити със снимки на автомобили и къщи, за които се твърди, че са на шефа на общинското предприятие.

Не беше представена позицията на самия Арнаудов, нямаше го дори дежурното „потърсихме го, отказа коментар". Арнаудов може да е виновен по всички обвинения на „репортажа-прокурор", но може и да не е.

Стотици сайтове и вестници препечатиха текста на Господарите и за два дни Симеон Арнаудов стана най-мразеният човек във Фейсбук. И е нормално да е така - човекът, предложил увеличение на цената на билетчето с 60 стотинки, всъщност е охолно живеещ крадец на държавен пост.

Прокуратурата вече се самосезира и разпореди проверка на имотното му състояние, наред с ревизия от НАП, за да се установи дали реалния стандарт на живот на Арнаудов отговаря на доходите му от ЦГМ.

Междувременно, самият Арнаудов публикува опровержение на някои от фактите, изложени в репортажа, и заплаши да потърси съдебна отговорност за „откровените лъжи" по негов адрес.

Той насочи към справката за имотното си състояние в публичните регистри, в които се вижда, че обявеният за негов имот в Драгалевци от 1000 кв. м. всъщност е гараж от 41 кв.м. с още 9 кв. м. идеална част.

Този текст не цели да го защитава, този текст е покана за разговор за стандартите в журналистиката.

ЦГМ е ключово дружество в Столична община, което управлява обществени поръчки в размер на стотици милиони на година.

Тъкмо една скандална поръчка за 236 000 лева изяде главата не само на цялото ръководство на дружеството, но и на един народен представител, както и на зам.-кмета по транспорта на София. Отново казусът беше вдигнат от анонимен източник, но мина през проверката на разследващия екип на Нова ТВ.

На този фон, всяка неволно сгрешена, изопачена или непроверена информация компрометира цялото усилие.

Репортажът в жанра „един човек каза" превръща цялото разследване в спор на „дума срещу дума".

Анонимен човек в гръб може да каже пред микрофона на Господарите, че Лили Иванова е изяла дете, да се покрие със снимки на сладко бебенце от Уайоминг и хиляди хора ще повярват. Защото вярват така, както са го правили в последните 13 години. В журналистиката има правила, които в случая не са спазени. Такива материали изтриват границата между обективната журналистика и обикновената поръчка.

Такива материали могат да направят всеки виновен до доказване на противното, с което усукват правото на 180 градуса. Те са вредни, защото сриват доверието в наистина професионалните журналисти, които не „пускат" разследване без всички гледни точки и реални доказателства.

Помните гръмките заглавия около публичните арести във Фонда за лечение на деца.

Информацията, дадена от компетентните органи, сатанизира работещите там, без реални доказателства, които да станат публично достояние. И пак, стотици материали по темата, които всъщност бяха драматизации по информацията на прокуратурата.

Както „Войната на световете" на Орсън Уелс и Хърбърт Уелс, Митко Цонев и Атомното ку-ку. Но без финалното обръщение към публиката с думите „това беше шега", а с познатото ехо „ти си абсолютен престъпник!"

2016 година, България. Уважаеми зрители и читатели, не вярвайте на това, което чувате, вярвайте наполовина на това, което виждате. И се съмнявайте. Нищо друго не ви остава.