Вече дори от сателит е видно, че родният език за много от нас, българите, е пълен със загадки, но една от най-големите сред тях, очевидно засадена и добре поливана от великолепната ни образователна система, се съдържа във въпроса:
"Пълен или кратък член?".
Отговорът на това уж елементарно питане, отговор, който би трябвало да бъде регулиран (и колкото и да не им се вярва на мнозина - всъщност Е регулиран) чрез граматично правило - се оказва сериозен препъни-камък не само за продавачите на Женския пазар или за учениците, но и за студентите, политиците, лекарите, журналистите, писателите, списвателите, графоманстващите познавачи, читателите, обикновените кибици и... нотариусите.
В последното можете да се убедите от снимката на табелата - обръщение към съседите, показана по-горе.
Пълният и краткият член затормозяват толкова критично множество от хора, че все повече българи са убедени, че това излишно усложнение трябва да отпадне от писмената реч. С тези си изисквания много сънародници всъщност казват нещо доста тревожно, което трябва да разчетем така:
"Тъй като съм умен, а все обърквам кога се използва пълен и кратък член, значи използването му е тъпо!".
Но преди да обсъдим това прекрасно съждение, рожба на велика логика, нека зададем само един бърз въпрос междувременно: ще може ли премахването на омразния пълен член да се гласува на референдум (и както показва опитът напоследък, СуверенЪТ знае най-добре и е най-информиран, особено по сложни въпроси), или премахването на членА ще може да стане единствено чрез заповед на министър-председателЯ?
За съжаление на всички, които са завършили основно образование, без да научат "бабиното правило" да заместват членуваните думи от мъжки род с "той" (тогава се използва пълен член) и "него" (кратък член) - правилото не може да отпадне с лекотата, с която те си представят.
Защото, ако то отпадне, ще ни бъде трудно да кажем например кой кого е видял в следните изречения:
"Неговият брат видя мъжа на сестра ми" и "Неговия брат видя мъжът на сестра ми".
Друго си е да кажем "Неговия брат видя мъжа на сестра ми", нали? И без това няма значение кой кого е видял, след като, така или иначе, като са се видели, са изпили по едно след това.
Колкото и да е либерален човек относно употребата на пълен и кратък член, за съжаление, грешното му използване често не е признак единствено на разсеяност, ами е съпътствано от още грешки.
Като онзи ден, когато попадам на хороскоп във водещо електронно издание. Там пише:
"Мнозина виждат Скорпионът като зло, което се движи, но истината е много по-различна. Той е изключително чувствителен същество, което, когато истински обича, изцяло се отдава на своя партньор. Истината е, че Скорпионът знае да бъдат труден, но ако се водите съгласно неговите правила и не изневерите или не го нараните, никога няма да опознаете тъмната му страна. От друга страна, ако си играете с огъня, той ще направи живота ви истински ад".
А вие "знаете ли да бъдете труден"?
Граматиката и проблемите Й - пълния член и "й"-то - мистерията на съвременното българско общество.
"Пълният член или липсата му" сам по себе си не е проблем. Предвид, че 80% от пълнолетните са практически неграмотни, в смисъла на истинската българска граматика. Проблем е обаче, че малките компромиси водят да голямата НЕГРАМОТНОСТ! Членът не е важен, запетаята още по-малко. Може да отворите OLX и да прочетете, че някой "прудава гърдероп". Да пишеш грамотно, да уважаваш правилата на собствения си език е въпрос на достойнство и себеуважение.
"Разрушаването" на българската грамотност е започнало още през 40-те години на 20 в. Тогава правописът ни е бил унищожително опростен. Така става то, като вземеш ниското за стандарт-все едно всички на световно по атлетика да скачат до 1м височина,за да не се затрудняват неспособните състезатели...
Ахахаха - сексуалното обяснение на граматическото правило: На жената и на детето различен член им не трябва, затова за женски и среден род явно няма пълен и кратък такъв. Докато за мъжа, ааа, за мъжа е друго! Когато е подлог, действащ и активен, той е с пълния си член. Иначе няма да се справи. Когато него го обработват нещо или на него му причиняват каквото там се случва, пълен член не му трябва, да си кара с краткия. Тогава е допълнение някакво или обстоятелство, част от пейзажа.
Подлог-главен герой-пълен член. Неговите определения-също. Допълнение, обстоятелствено пояснение- поддържащите роли, декора- кратък член. Определенията им- също.
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха!
Какво да се оправяме тук?
Пълният и краткият член трябва да останат, защото ще се случи същото както едно време, при управлението на Александър Стамболийски - тогава махнали няколко букви от азбуката, защото простите хора не знаят как да ги използват и в резултат на което- простите хора почнали да се имат за ора. Резултатите са печално известни.
Формално наистина е неясно защо само мъжкият род има възможност да се пъчи с двата си члена.
В момента единствената частична полза от двата мъжки члена е, че редом със правилната употреба на запетаите, дава възможност да стане ясно кой е грамотен граматически, според правилата, и кой не е.
За да не скочат с червените моливи компетентните фактори, знам, че трябваше не " със", а "с " да употребя, но смятах след " със" да бъде думата "запетая" ,а впоследствие добавих между тях още баласт, но пропуснах да се коригирам, за което моля да ме извините за небрежността, не е от неграмотност.
Аз не обръщам внимание на членуването, пиша си както ми дойде. Поне се старая да изписвам думите правилно. По грамотност си пиша 4,50 и ми е достатъчно.
Според мен не трябва да махат пълния член, а всички думи да се изписват с пълен член. Или да бъдат дублетни да е без значение какъв член ще сложиш.