Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Една розова пантера, само че синичка..."

Нормата вече не е това, което беше... Снимка: Getty Images
Нормата вече не е това, което беше...

Този текст ни беше изпратен на редакционния имейл от Силвия Димитрова, която е преподавател по български език и литература. Тя вече е позната със съветите към седмокласниците преди националното външно оценяване (матури), както и с мъдри напътствия към техните родители.

* * *

Спомняте ли си какво пита старицата от приказката "Златното момиче"?

"Момченце ли си, баби, или си момиченце". После казва, че ако е момченце, хич и да не припарва до къщичката й.

Като се има предвид, че гората е била страшна, нощта - тъмна, а стомахът на детето - празен, аз не бих обвинила някое момченце, ако отговори: "Още не съм се определило...".

Може би понякога малко прекаляваме с коректността по отношение на сексуалната идентичност. Бих я нарекла "агресивна коректност" - силом даваме свобода някому и настояваме да си признае, че е различен. Пък той не е - ето ви добронамереност с упражнен натиск.

Чувам, че в чужбина детски градини не използвали "момче" или "момиче", а "то". Тук при нас, ако едно момиче е късо подстригано и играе футбол, веднага го пращаме в "отбора" на момчетата. Ако едно момче е с розова тениска и си подрежда несесера, бум-тряс - педе..ст.

Чувала съм странни твърдения от деца, очевидно в някои думи те влагат и допълнителен смисъл. "Госпожо, а в нашия клас има момичета педе..сти - мазнят се на учителите" или "Той стана гей - само седи вкъщи и подрежда стаята си."

Помните ли, или да сте чували, че едно време имаше неписано правило - момичетата в розово, момчетата - в небесносиньо.

Толкова беше задължително, че чак цветовете се наричаха така - "бебешкорозово" и "бебешкосиньо". Жълтото, резедавото и бежовото бяха тежки компромиси - посредством тях не можехме да афишираме пола на бебето. Та по това време една баба влязла в магазин за детски играчки и поискала да купи голяма плюшена Розова пантера. Тя доуточнила: "Само, че синичка, защото е за момченце!".

Нормата си е норма, тя трябва да се спазва, независимо от обстоятелствата. Но нормата вече не е това, което беше...

Една сутрин, поради старческо безсъние и нервна припряност, станах в нечовешки ранен час. В хола сварих един от внуците си, шестгодишен, да цъфти и грее, пременен в розова рокля с воали, натъкмен с корона и със "златна" вълшебна пръчица в ръка.

Да кажа, че при гледката на момчешката фея в розов облак бабиното ми сърце плувна в сироп от щастие, значи да излъжа много.

Попитах го откъде има тази дреха и защо се е събудил толкова рано. Бил измолил дрехата от братовчедка си, а станал в ранен час, за да е красив на спокойствие - братята му не одобрявали неговия тоалет. Внезапно изпод тюла иззвъня телефон - естествено, розов, и от там лигав механичен глас повтори: "Обади се на принцесата! Обади се на принцесата!".

Аз принцеси не познавам, та звъннах на майка му. Разбрахме се, че няма да поощряваме носенето на момичешко облекло, но няма и да забраняваме... изчакваме. Помолих детето да се преоблече с тениска и панталон, защото по-късно очаквахме три момиченца и аз не исках те да му се смеят.

Съгласи се, направи го. Десет минути, след като дойдоха гостенките, милото ми момченце блестеше отново с роклята и беше обект на завист от страна на дамите. Да, зная, че и Хемингуей е носил роклички като малък...

Сега, когато е десетгодишен, му предложих розова хавлия за банята. Каза ми, че цветът е женски и си избра бялата. Някои „тревожни" прояви са само временни, и освен това дори не са тревожни.

Мой ученик, когато стана студент, дойде на гости, за да ми каже, че не харесва момичета. Това аз го знаех отдавна, но изчаках той да е наясно със себе си. Изумителното беше, че преди признанието години наред леко заекваше. След това се оправи. Беше казал и на родителите си, но те явно не го разбраха и продължаваха да чакат момиче за любима. А това просто няма как да стане.

В заключение - не се тревожете за ранната детска възраст. Ако ви е нужно, посъветвайте се с психолог. Запазете спокойствие!

Но когато човек порасне и с ясно съзнание заяви: "Аз съм гей!", няма смисъл да се вайкаме и скубем косите си. Можете пак да се посъветвате с психолог.

В някои случаи е добре да имаме силата да кажем: "Носете си новите рокли, момчета".

 

Най-четените