Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Писмо от една бивша зрелостничка

Не съдете учениците, научете ги да бъдат хора

Снимка: Getty Images
Не съдете учениците, научете ги да бъдат хора

Какво може да накара един 18-годишен човек да се чувства инвалидно неадекватен? Не е липсата на знание, нещо друго е. Липсва умение. Нека го кажем по друг начин: липсва знание за моженето на разни неща. Липсва и знанието, че ние сами трябва да правим определени неща като индивиди и като част от общество.

Не съдете никой друг освен себе си, защото само за това можем да сме отговорни. И то - ако си имате зрелостник вкъщи.

Ако нямате все още, замислете се какъв бъдещ зрелостник отглеждате днес или ще отглеждате за в бъдеще и просто ги научете да правят нещата сами и/или заедно или наравно с вас!

Научете детето си да бъде наистина самостоятелно и никакви други резултати няма да ви притесняват. Обещавам, че е по-притеснително, ако сте на 20+ и майка ви ви реди куфара по скайп! Ама за тая работа не можем да хулим ни система, ни министерство, нито даже собствената ни майка!

Осиновете дуална система на обучение в къщи, вгледайте се в себе си и в това на какво наистина учите тези хора.

Учите ли ги да са хора?

А ако и системата осинови дуално обучение - здраве да е! Но най-добре започнете от себе си, отвътре на вашия дом. Тогава вече няма да има кого да хулите толкова всяка година като развален грамофон, защото няма да има причина за това.

Къде е проблемът? Навсякъде. Прекарваме 12 години основно седнали и полу-заспали в ступор, защото мозъкът не може да възприема толкова много информация наведнъж, докато развиваме всевъзможни физически изкривявания от въпросното седене.

След това си поседяваме още няколко часа над домашни или по частни уроци. Накрая маминка идва да запише детето в университет и всяка седмица минава да се погрижи за общежитието, прането и т.н. Ако може някой друг да му намери после и работа, та да е уредено у тоз живот - евала! И така, водени от една или друга грижовна ръка, ние практически не можем и не знаем нищо, за да сме наистина самостоятелни.

Научени сме, че все някой знае по-добре от нас кое е най-добро за нас; научени сме да ни се казва какво се иска от нас и ние само да повтаряме; научени сме да очакваме от другите да ни тикат всичко: вещи, знание, работа, храна...

И ето така се осакатяват поколения напълно здрави и способни хора.

Тук идва осъзнаването, че не можеш да се грижиш сам за себе си. Още по-болезнено е да ти се случи, когато не си у дома, а в чужбина и всяка 15-годишна тийнейджърка може да ти скрие шапката с реалните умения, които има, за сметка на тоновете безполезна информация в главата ти. Какво ли те интересува тя каква оценка има по химия, след като това момиче вече работи за себе си, прави именно това, което я интересува и плаща данъци. На това отгоре, тя вече е работила повече от теб по специалността си!

След още 3 години родителите ще помахат за чао и на следващото прибиране ще поискат пари за сметки и наем, ако смята да продължава да им отлага плановете за зимна градина, като си ползва стаята и заема място в банята, хладилника и гаража.

Никъде няма да чуете „ти сега си си у дома и ние ще те гледаме"; никой няма да попита какво искаш да ти сготвят, защото никой няма да ти готви.

Всъщност, родителите на един познат даже не си го „прибраха", а тактично го уведомиха, че са му запазили стая в хотел за престоя му.

Какво има да му прибират, след като именно те на 14 са му помогнали да си намери първата работа като разносвач на вестници или пък като складов работник и така да се каже, са го изтикали навън от семейното гнездо още от този момент?

Така че - не съдете зрелостниците. И най-вече, не ги съдете по резултати, получени от 12-годишен ступор на стола.

 

Най-четените