Митът за завърналия се емигрант

Върнете се с някаква пенсия, или със солидни спестявания, защото тук на стари години ще ровите по кофите. Мисля че и 5 години стаж стигат за някаква пенсия, но на фул тайм, легално. От студентски и почасови работи - нищо. В общи линии, ако имаш възможност да се върнеш (не си крайно притиснат), това е избора: - постоянен доход, сигурност, осигурен за стари години, но да си прекараш живота в дискомфортна чужда среда - или живееш днес, където се чувстваш психологически комфортно (най-вероятно в собствената си държава), а като станеш на 50 - кучета те яли (пазара на труда). Междувременно, ако успееш да създадеш семейство и деца - добре. Ако си го направил в чужбина - връщането е почти невъзможно... Поради икономически причини.

По-голяма глупост не бях чела. Отдавна не съм в България, и нямам намерение да се връщам. А за експлоатацията е абсолютно не вярно. А бе, да връща парите дето е взел списвача на тъпотията.

Гледам, да не излагам негативни коментари - все пак човекът се е потрудил да го напише, но този път няма как.Напълно безсмислено писание.Звучи, все едно говори някой от родните ни политици в стремежа си да задържи младите хора в страната. Знам едно - млад ли си и останеш ли тук, правиш ограмна грешка.Ще затънеш в елементарни битовизми, ще работиш нископлатена работаи ще се псуваш цял живот. Ще се бориш с циганията и простотията, но ще загубиш.А-да, и образованието - и да го имаш и да го нямаш, особена разлика в статута ти - няма.

Имигрант съм от 86 та и нито за секунда не съжалих. Понеже не съм яничеркомунист,мутра или мафиот,аз нямаше какво да правя на тази територия. Живея си щастливо,нищо не ми липсва и се радвам,че не храня комунистите и техните копелдаци

не,скъпи макоу,не...връщам се виртуално -да,само за да се убедя какви нещастни роби сте,и да си сверя часовникЪт,че място за мен в този свинарник никога не е имало(ти не се обиждай-аз още от дете,съвсем подсъзнателно,ненавиждах всичко в тази кочина,в този "щастлив лагер")... и по -добре си гледай рахата,ако имаш такъв,във свинарникЪт любим,наместо да се занимаваш с мен:нали тъй ви каза сопол ефенди-не се занимавайте с мен-гледайте си свинарникЪт...

Хем е просто, хем е сложно. Просто е, защото да емигрираш е въпрос на лично усещане и избор. Сложно е, защото се разделяш с това, което познаваш, за да се хвърлиш в непознатото. Всяко начало е трудно и да успееш да си изградиш живота наново в чужда страна, е огромно предизвикателство и не минава без жертви. Напълно възможно е да се чувстваш съвсем нормално и добре и като емигрант - всичко опира до това какъв човек си и с какво се занимаваш. В какви среди се движиш и какви цели преследваш. Това, че си емигрирал, не значи, че не можеш да се връщаш в Родината, реално или виртуално, за по-кратко или за по-дълго. В България, единственият начин да просперираш, е да си част от механизма, който движи страната - симбиозата между корупция, връзки, насилие и машинации. Нищо друго няма реално значение. В развития свят (не че всичко е 100% справедливо и честно), имаш реален шанс за успех, ако се трудиш и си последователен, а също познаваш и спазваш правилата. Най-важното е, че не е нужно да си човек на някой, за да успееш - трябва само да покажеш качества. Разбира се, в чужбина си чужденец и си оставаш такъв дори само с акцента си. В същото време, много българи се чувстват чужденци в България и точно затова заминават. Всичко е въпрос на баланс - като сложиш на везните доброто и лошото, истината изпъква и без думи.

Много са интересни персонажи като колегата, дето "се връща виртуално, за да се убеди колко е зле в БГ". Като човек прекарал 6 години в странсво в няколко държави мога само да потвърдя, че такива хора "дето се връщат, да видят колко е зле" са всичко друго, но не и щастливи. Човек когато е щастлив, в мир със себе си и околните не му е нужно да "гледа другите колко са зле", за да се почувства по-добре със себе си. Казвам го, защото имаше един период от година и половина, който прекарах в една държава, която беше всичко друго но не и моето място - тогава и аз ги правех тея работи - отварях си някой БГ портал, гледах коментари от умствено-изостанали и си казвах "ей, супер, поне не съм толко зле колкото тея българи". Но истината е, че не българите са супер зле, а че идиоти има навсякъде, и коментари пишат не само българските идиоти, но и немските, американските, швейцарските и норвежките. Относно идеята за "нереализиралите се" емигранти - цари едно огромно объркване. Реализацията не е да седиш на място, което мразиш и да хейтиш в нета "някфи си българи", само и само да си кажеш "има и по-зле от мен". Реализирал се е човек, когато се чувства добре в света в който живее, и когато се опитва да го направи по-добро място. Уточнение - злобни коментари от дребни души, от сорта на "ууу живеете в кочина, Боко, Станишев и Доган ви шибат в аналното отвесие, в БГ нема парА/работа" и т.н. не влизат в графата "правим света по-добър".

Досега си мълчах тактично по "емигрантският" въпрос и в нета,и пред приятели,но сега искам да кажа на българите-емигранти нещо,което би трябвало да е кристално ясно на всички що-годе мислещи логично хора,мамка му! Разберете го най накрая - вие ИЗБЯГАХТЕ от България!!! В случая изобщо не става дума за избор (?!),а за БЯГСТВО! Повтарям,вие И-З-Б-Я-Г-А-Х-Т-Е! Избягахте от ужасяващата мизерия тук и защото забележете,по различни причини НЕ можете и се отказахте да се борите ТУК за една по-добра България. Хората в целият свят винаги и през всички епохи са емигрирали защото са били принудени да го направят. Желанието и стремежът за по-добър живот в случая е нещо второстепенно,психологически първото и основното е непреодолимото желания за БЯГСТВО. Емигрантите винаги първом са бягали от нещо лошо,а после са търсели по-добри житейски условия. И това не е срамно,само по себе си,но то изобщо не ви прави по-смели от останалите в България българи. Нито въобще смели. А сега бегом в Гугъл да прочетете "Чувство за непоносимост" от безсмъртният Георги Марков. Там той признава,че е нямал повече сили да се бори срещу комунистическият режим в България и затова е избягал на Запад. И едва ли не моли читателят да му прости това бягство! И се възхищава на СМЕЛИ мъже като Радой Ралин,останали в България да се борят. А днес едни злобни страхливци духнали на Запад,(въпреки,че трудностите днес са направо бели кахъри в сравнение с тези от времето на Георги Марков),се подиграват на българите останали в България!!! Баси пропадналите наглеци!

Деовинчо, щастливите хора не влизат в нета да обясняват колко са щастливи на рандъм юзърнейми в нета, нито да обясняват на същите тея рандъм юзърнейми колко те са зле. Всички хора не са като мен, но има споделени черти на нашия вид. Една от които е сравнението, то ни е в природата, логично е разни индивиди да се опитват да "натикат" други долу, само и само да се почувстват по-добре, в странство. Понеже явно живота им е шит. Това ако не го разбираш явно имаш много да учиш. Но щом имат нужда от това - не е трудно да събереш 2 и 2 и да видиш колко са в мир със себе си. Би хепи май френд, щом имате нужда да обясните на напълно непознати колко сте щастливи, а те колко са нещастни - аз съм окей. И то в БГ форум, какво съвпадение. Няма да се впусна да пиша фермани, за това, че явно не ги ебават за слива там, където са, щом са упряли до БГ форум да си изливат хейта, нито пък да пиша, че са пълни утайки и ще си изживеят краткия живот с една умраза в душата, щото не им стига IQ-то да си орапвят живота на място което им харесва. Нека си живеят в нещастния балон, както казах - аз съм окей. Peace out//

Ако искаш цитати - има едни книжки human psychology for dummies. Дори там ще видиш, че колкото и сложни организми да сме - човешката психология и мотиви, drive, не са много сложни и за масата са търсене на по-добър живот, щастие. А то не е абсолютно, а perception, на базата на сравненеи с останалия свят. Богат ли си с 10 ябълки? Ако всички около теб имат овощни градини и тонове ябълки - ще се чувстваш кофти. Ако хората около теб имат по 1-2 ябълки - тогава ще си далеч по-окей. Ако си нещастен и неудоволетворен - най-бързи и лесният начин да се почвстваш по-добре е да обсняваш, че имало някфи си други дето са пълен батак. Тъй, поне малко да се почувстваш добре в кожата си. Но щастливите хора не правят това, те не изливат поми в нета и не обясняват колко са "по-добре". Те, истински щастивите, споделят щастието си с близки и приятели, колеги, вкъщи, на работа, на екскурзия и т.н. Знаеш ги тези работи, не ти казвам нищо ново, не обсъждаме оптимизация на мъшин лърнинг алгоритми, а common sense неща. Не са ти нужни и цитати. Истински щастливите хора, както казах, не прекарват времето си да "доказват правилния си избор" на рандъм узърнейми в нета, нито пък "им става" като "потъпкват" същите тея рандъм узърнейми. Освен ако не са съдисти де, но аз говоря за масите. Ако ще си говорим на дребно - нищо от написаните неща не е доказуемо, в този форум поне, но щом разни хора са стигнали до там да доказват избора си и да се величаят пред напълно непознати - ситуацията е ясна - щастливи и удоволетворени индивиди са. Тези неща не ги пиша с цел да дискредитирам и оплювам емигранството, то не е нищо лошо. Дори е чудесно, най-малкото разширява хоризонтите на хората. Предоставя им по-добри възможности, нови хоризонти. Има и много щастливи емигранти, аз бях такъв през 4 и малко от 6-те си години навън. Дори сега, когато съм в България - не съм връзан тук, ако реша - заминавам още утре. Говоря против "щастливите души" изпитващи нужда да се доказват на непознати, и пръскащи злоба и текстова диария наляво и надясно.

Искаш цитати - ето ти: От щастливия ти колега, не хейътр. >не...връщам се виртуално -да,само за да се убедя какви нещастни роби сте,и да си сверя часовникЪт,че място за мен в този свинарник никога не е имало От теб: > Някак си предварително знаех, че поредицата "... for dummies" е силно представена в твоята библиотека. Първо изречение - нападка, образовам се само от for dummies, простак, виждаш ли ти. > Отново ще повторя, дано този път го схванеш - не всички хора са като теб. За щастие. Ех, какво щастие хората да не са като мен, колко по-хубаво е да си комуникираме с хейтъри. > Не си нито първият, нито последният мизерник тук, който приписва собствената си скапана злобна и завистлива душевност върху всички околни, за да се чувства по-добре в душевната си нищета. Продължаваме със сандвич - хейт между две филиики хейт. > Имаш някакъв силен афинитет към буквата "ъ". "Ъ" като "нигръмотин". Продължаваме само да храним. > Очевидно не винаги, както демонстрираш ти. Oтново съм мизерника аз. хоризонта ми се простира до пъпа ми. Към тоя момент направо се чудя why bother, ако ти се храни толкова прасни едно "Да ти еба....." и да се приключва. И защо всичките тези нападки към мен? Защото казах "Щастливите хора не влизат в нета да хейтят". От сорта на "връщам се виртуално -да,само за да се убедя какви нещастни роби сте", както твоя колега разправя. Shame on me. Ако ти е кеф - продължавай да ме храниш, ако това прави нещастния ти живот поне малко по-поносим, ще се жертвам. Само доказваш тезата ми, че щастлив човек никога няма да си губи времето да псува някакъв си случан в нета. Но да не се залъгваме - български нещастници има също, те обаче си давят нещастието и псуват политиците, русия, америка, гравитацията, корупцията, циганите, мюсюлманите и т.н. в кръчмата на ракия и салата с приятели. Емигрантите нещастници псуват рандъм хора в нета, понеже явно им липсва социална среда и човешки контакт. Накратко - не ги ебават за слива. А относно обвиненията, че аз правя същото - хейтя. Не мога да се съглася. Посочвам един проблем, хора нуждаещи се от това да си изливат отчаянието в нета чрез псувни и т.н. И давам решение - за всеки да си намери мястото под слънцето, което го кара да се чувства в мир със себе си. Било то в чужденция или България. Сигурен съм, че има хора дето ще им светне една лампичка - щом са стигнали до там, да са дребни и злобни душички срещу рандъм хора в нета явно има нужда от промяна. Въпреки всичко - надявам се да намериш щастието или поне мир със себе си един ден. Тогава несъзнателно ще минеш от хейт, хейт и пак хейт към spread the love and make the world a better place.

Деовинчо го оставям, ще продължа за хората с отворено съзнание. Първата стъпка към подобрението на положението е човек да признае, че нещо не е наред. Симптоми бол, примерно от сорта на безразборен хейт и псуване на случен човек в нета са сигурен признак, че нещо не е наред. Замислете се - кога бяхте истински щастливи, примерно на някоя ваканция - тогава влизахте ли в нета да хейтите и псувате наляво и надясно? Не, естествено. Има стотици симптоми, че нещо не е наред - човек лесно усеща дали е окей, или просто казва 'it's all right" Понеже темата е за чужбина - ще говоря за чужбина. Има много държави, където много хора не могат да се впишат. Това не означава, че тея хора са боклуци. Просто тази конкретна държава не е за тях. Има много местенца, богати и бедни. Дори в сравнение с България - богати дестинации за емиграция бол. Не е нужно човек да се връща в България, нито пък е нужно до живот да е в чужбина. Всичко е до личен избор. Ако човек не може да се впише в Норвегия да речем - това не значи, че тоя човек е зле. Може просто да има нужда от слънце, повечко светлина. Същия човек може примерно без проблем да се впише в Щатите, или Испания. Имам близък познат, който не успя да усети Щатите като неговото място, там завърши, но не му хареса да остане, а се насили. Същия този е от 10 години в Лондон е е по-щастлив от всякога. Резултата е само - 3 загубени години в Щатите, при условие че там очевидно не беше неговото място. Това го пиша, понеже има една такава масова заблуда, че ако човек не му харесва Берлин и не се вписва там, примерно, то той неминуемо е провал. Няма нищо такова, понеже няма 1 формула за щастието. Същия този "провален" емигрант в Берлин може да усети Копенхаген като неговото място и след години да е чист датчанин. Има толкова много държави и градове, където атмосферата, лайфстайла и цялостното усещане е толкова различно, че е престъпление човек да седи в единия град/държава, където е отишъл и да е нещастен, да няма приятели и да прекарва вечерите си в псувни в нета. Важно е, но и трудно, човек да признае пред себе си, че нещо не е наред. Но това е първата стъпка към промяната и подобряването на ситуацията. Живота е един, до доказване на противното, и е грехота да го прекарваме изпълнени с омраза, самотни и на "чуждо място". Чуждото място не го казвам като чужбина, а като място на което не се чувстваме добре. Това място може да е София, може да е Канбера, Лондон, Берлин или Долно Камарци. Всеки може и има право да е щастлив.

Както написах по-долу - приключих с теб. Дребна душица като теб, чиято всяко 2-ро изречение е нещо да осмеем другия, да го нагрубим, е нищо повече от кофти селско парче. Това обяснява и защо не те ебават за слива, където си, та се доказваш в нета. Сега ти позволявам да продължиш нещастното си съществуване.

И това уважаеми зрители е пример като по учебник как на емигрантчето му липсва социална средата, сам и отритнат като куче и де ли се бута да си пише с хора, дето очевадно не им се комуникира с жалката му особа. За следящите "дискусията" - тук има доста виден пример за нещастието. Единия влизал в БГ сайтове, понеже да се убеди, че е щастлив и е направил правилния избор. Няма такова нещо - ако си щастлив - ти просто си. Не ти е нужно да доказваш нито на себе си, нито в някаква дискусия с рандоми в нета. Всеки заслужава да е щастлив. Жалко е човек да си пропилее живота в злоба и омраза. След като човек е нещастен - да смени мястото и обстановката.