Цял живот живееш с мисълта, че рано или късно ще заминеш. Вървиш по улицата с тъжно лице и мразиш. И псуваш - плочки, дупки, други тъжни лица. Едничка мечта имаш - да напусне това място. Нали знаете онзи ескалатор на Терминал 2, който сякаш къса една невидима и вече твърде отслабена връзка и който е
границата между два свята - света на малкия град, малките проблеми, малкия аз... и света, в който ще бъда голям.
И така неусетно идва дългоочакваният миг на заминаването. Когато цялото семейство се събира и всеки таи дълбоко в себе си усещането, че може би това е последното събиране. Е, може да се видим и по Коледа, защо не и на Великден.
Едва ли предполагат, че животът отвъд ескалатора на Терминал 2 не е цветя и рози... и перфектно образование - „не като нашето", и успех - „не да ти трябват навсякъде връзки", и пари - „не да се чудиш как да преживееш до заплата".
Нали това бяха причините на заминаването - цветята и розите си ги имаме и тук, та дори сме известни с тях. Ами останалото?
Оказва се, че митът за завърналия се емигрант не е нито отдавна преиначена легенда, нито измислица. Той е история, която не един и двама могат да разкажат.
А да се завърнеш, може да те подтикне дори най-малкото. Например, някой осъждащ поглед, за който ти винаги оставаш чужд. Както и той за теб. Макар ти да си този, който разбира техния свят, който знае техния език, който цял живот е мечтал да живее сред правилата, изградени от тях.
Можеш да поискаш да се завърнеш заради потиснатостта на твоите български приятели, колеги, съквартиранти, когато трябва да се борят да бъдат приети.
Много хора със семейства, деца, се решават да заминат, за да направят живота на близките си в България по-добър. Техният собствен живот обаче заприличва на работата на двигателя, задвижил превозното средство, отвело ги на стотици, а може би и хиляди километри от обичните им - един монотонен, безкраен цикъл, който продължава до изчерпване на горивото...
Животът е по-добре уреден за онези със стабилно образование, получено в чужбина.
Повечето български емигранти обаче не успяват да използват българското си висше образование и работят на позиции, които не изискват такова.
Затова са и зле платени, а често дори и експлоатирани от работодателите си.
„Ще получа ли по-добро образование?" - ами, нали това е презумпцията. Само че образователната система във всяка държава е различна и е съобразена с нейните културни и обществени особености и традиции.
Така например, макар и с високи постижения, българските студенти обикновено са принудени да удължават следването си в чужбина,
години наред не могат да завършат и водят студентския начин на живот - време на купони, да, но и на липси и лишения.
Най-големият въпрос, който аз си зададох, беше: „Заслужава ли си наистина?" и съм сигурен, че всеки, който заминава, си го задава многократно.
Заслужава ли си „да издържаш", „да се бориш", което, само по себе си, неминуемо носи негативен смисъл?
Заслужава ли си да се откажеш от мястото, където със сигурност има някой, който те обича, за да отидеш на място, където със сигурност има някой, който те мрази (без дори да те познава)?
Може би като човек, който вървейки по неравния тротоар и гледайки порутените сгради, се наслаждава на живота си в България, аз съм сбърканият. Може би аз не виждам всичко ужасно, което иначе се сипе от устата на почти всеки млад и образован човек.
Те не издържаха, заминаха... тук, явно, също не е за всеки. Но когато не се налага да градиш единствено своя живот, а имаш шанса да си част от градежа на цяло едно общество... е, тогава съм сигурен, че си заслужава да се пребориш.
Върнете се с някаква пенсия, или със солидни спестявания, защото тук на стари години ще ровите по кофите. Мисля че и 5 години стаж стигат за някаква пенсия, но на фул тайм, легално. От студентски и почасови работи - нищо. В общи линии, ако имаш възможност да се върнеш (не си крайно притиснат), това е избора: - постоянен доход, сигурност, осигурен за стари години, но да си прекараш живота в дискомфортна чужда среда - или живееш днес, където се чувстваш психологически комфортно (най-вероятно в собствената си държава), а като станеш на 50 - кучета те яли (пазара на труда). Междувременно, ако успееш да създадеш семейство и деца - добре. Ако си го направил в чужбина - връщането е почти невъзможно... Поради икономически причини.
Авторът на статията определено е доста объркано момче, ако се съди по обърканите му мисли и разсъждения. Когато се говори за емигранти, трябва ясно да се разграничат различните типове хора, които заминават от Терминал 2: 1. Такива, които отиват да работят временно с цел да подпомогнат финансово себе си и роднините си. Това са просто временни работници в чужбина и за тях понятието "емигрант" не важи. 2. Студенти в чужбина, които са потенциални емигранти, ако решат да не се върнат в БГ и се реализират на чуждия пазар на труда. Онези, които се върнат в БГ, се оказва, че са били просто студенти в чудж колеж/университет. 3. Семейства (най-често), които заминават в чужбина, устройват се там (добре или не толкова добре), адаптират се към тамошната култура, традиции, закони и не възнамеряват да се връщат в БГ. Това са реалните емигранти. Други, които не могат да се адаптират (като автора), са просто нереализирали се емигранти - те не са завърнали се емигранти, а просто временно пребивавали в чужда държава туристи, учащи се или работници. Така че митът за завърналият се емигрант си остава мит.
По-голяма глупост не бях чела. Отдавна не съм в България, и нямам намерение да се връщам. А за експлоатацията е абсолютно не вярно. А бе, да връща парите дето е взел списвача на тъпотията.
Гледам, да не излагам негативни коментари - все пак човекът се е потрудил да го напише, но този път няма как.Напълно безсмислено писание.Звучи, все едно говори някой от родните ни политици в стремежа си да задържи младите хора в страната. Знам едно - млад ли си и останеш ли тук, правиш ограмна грешка.Ще затънеш в елементарни битовизми, ще работиш нископлатена работаи ще се псуваш цял живот. Ще се бориш с циганията и простотията, но ще загубиш.А-да, и образованието - и да го имаш и да го нямаш, особена разлика в статута ти - няма.
Имигрант съм от 86 та и нито за секунда не съжалих. Понеже не съм яничеркомунист,мутра или мафиот,аз нямаше какво да правя на тази територия. Живея си щастливо,нищо не ми липсва и се радвам,че не храня комунистите и техните копелдаци
Мили хора, за пореден път подхвърлят в краката ви една дъвкана и предъвкана дъвка, а вие се навеждате, взимате я и я лапвате... Лична хигиена бе, хора! Осъзнайте се.
не,скъпи макоу,не...връщам се виртуално -да,само за да се убедя какви нещастни роби сте,и да си сверя часовникЪт,че място за мен в този свинарник никога не е имало(ти не се обиждай-аз още от дете,съвсем подсъзнателно,ненавиждах всичко в тази кочина,в този "щастлив лагер")... и по -добре си гледай рахата,ако имаш такъв,във свинарникЪт любим,наместо да се занимаваш с мен:нали тъй ви каза сопол ефенди-не се занимавайте с мен-гледайте си свинарникЪт...
Хем е просто, хем е сложно. Просто е, защото да емигрираш е въпрос на лично усещане и избор. Сложно е, защото се разделяш с това, което познаваш, за да се хвърлиш в непознатото. Всяко начало е трудно и да успееш да си изградиш живота наново в чужда страна, е огромно предизвикателство и не минава без жертви. Напълно възможно е да се чувстваш съвсем нормално и добре и като емигрант - всичко опира до това какъв човек си и с какво се занимаваш. В какви среди се движиш и какви цели преследваш. Това, че си емигрирал, не значи, че не можеш да се връщаш в Родината, реално или виртуално, за по-кратко или за по-дълго. В България, единственият начин да просперираш, е да си част от механизма, който движи страната - симбиозата между корупция, връзки, насилие и машинации. Нищо друго няма реално значение. В развития свят (не че всичко е 100% справедливо и честно), имаш реален шанс за успех, ако се трудиш и си последователен, а също познаваш и спазваш правилата. Най-важното е, че не е нужно да си човек на някой, за да успееш - трябва само да покажеш качества. Разбира се, в чужбина си чужденец и си оставаш такъв дори само с акцента си. В същото време, много българи се чувстват чужденци в България и точно затова заминават. Всичко е въпрос на баланс - като сложиш на везните доброто и лошото, истината изпъква и без думи.
Найш кво ми е хубаво да си изкарам 20 бона чисти без данъци в българия и да си стоя при семейството...няма такъв кеф,а аз мога да го правя!В чужбина такива пари само можем да ги сънуваме!!Много ми е добре!!!
Много са интересни персонажи като колегата, дето "се връща виртуално, за да се убеди колко е зле в БГ". Като човек прекарал 6 години в странсво в няколко държави мога само да потвърдя, че такива хора "дето се връщат, да видят колко е зле" са всичко друго, но не и щастливи. Човек когато е щастлив, в мир със себе си и околните не му е нужно да "гледа другите колко са зле", за да се почувства по-добре със себе си. Казвам го, защото имаше един период от година и половина, който прекарах в една държава, която беше всичко друго но не и моето място - тогава и аз ги правех тея работи - отварях си някой БГ портал, гледах коментари от умствено-изостанали и си казвах "ей, супер, поне не съм толко зле колкото тея българи". Но истината е, че не българите са супер зле, а че идиоти има навсякъде, и коментари пишат не само българските идиоти, но и немските, американските, швейцарските и норвежките. Относно идеята за "нереализиралите се" емигранти - цари едно огромно объркване. Реализацията не е да седиш на място, което мразиш и да хейтиш в нета "някфи си българи", само и само да си кажеш "има и по-зле от мен". Реализирал се е човек, когато се чувства добре в света в който живее, и когато се опитва да го направи по-добро място. Уточнение - злобни коментари от дребни души, от сорта на "ууу живеете в кочина, Боко, Станишев и Доган ви шибат в аналното отвесие, в БГ нема парА/работа" и т.н. не влизат в графата "правим света по-добър".
>Като човек прекарал 6 години в странсво Мисля, че имаш грешка с "т"-тата. Вероятно си искал да напишеш "сранство" - това, което хора като теб правят извън България. А и във. >мога само да потвърдя, че такива хора "дето се връщат, да видят колко е зле" са всичко друго, но не и щастливи С което единствено казваш, че ти си го правил и не си бил щастлив. Естествено, това не значи каквото и да било за който и да било друг човек, освен под безумната презумпция, че всички хора са като теб. Не са. За щастие.
Досега си мълчах тактично по "емигрантският" въпрос и в нета,и пред приятели,но сега искам да кажа на българите-емигранти нещо,което би трябвало да е кристално ясно на всички що-годе мислещи логично хора,мамка му! Разберете го най накрая - вие ИЗБЯГАХТЕ от България!!! В случая изобщо не става дума за избор (?!),а за БЯГСТВО! Повтарям,вие И-З-Б-Я-Г-А-Х-Т-Е! Избягахте от ужасяващата мизерия тук и защото забележете,по различни причини НЕ можете и се отказахте да се борите ТУК за една по-добра България. Хората в целият свят винаги и през всички епохи са емигрирали защото са били принудени да го направят. Желанието и стремежът за по-добър живот в случая е нещо второстепенно,психологически първото и основното е непреодолимото желания за БЯГСТВО. Емигрантите винаги първом са бягали от нещо лошо,а после са търсели по-добри житейски условия. И това не е срамно,само по себе си,но то изобщо не ви прави по-смели от останалите в България българи. Нито въобще смели. А сега бегом в Гугъл да прочетете "Чувство за непоносимост" от безсмъртният Георги Марков. Там той признава,че е нямал повече сили да се бори срещу комунистическият режим в България и затова е избягал на Запад. И едва ли не моли читателят да му прости това бягство! И се възхищава на СМЕЛИ мъже като Радой Ралин,останали в България да се борят. А днес едни злобни страхливци духнали на Запад,(въпреки,че трудностите днес са направо бели кахъри в сравнение с тези от времето на Георги Марков),се подиграват на българите останали в България!!! Баси пропадналите наглеци!
>вие ИЗБЯГАХТЕ от България По същата брутално опростенческа и детинска наивна логика ти пък си избягал от къщата на майка си и баща си. Какво, не ги ли уважаваш? Не искаш ли да живееш с тях? Какво не ти харесва там - готвят ти, чистят ти, грижат се за теб, това са собствените ти родители, как може да се отнасяш така с тях, да ти толкова себичен и неблагодарен, че да искаш да живееш сам? А, да, върна ли им поне парите и труда, с които са те отгледали? Върнал си ти таратанци, егоист нещастен! >Хората в целият свят винаги и през всички епохи са емигрирали защото са били принудени да го направят Показваш въпиющо непознаване на човешката история. Хората дори от Африка не са емигрирали към останалите контитенти, защото са били принудени да го направят. Нито пък кои да било други животни. Географската миграция е естествен процес, който много често е просто в търсене на по-добри условия на живот, а мотивацията е една и съща за всички живи същества - същата мотивация, заради която искаш да живееш и да се размножаваш, и без която просто нямаше да съществуваме. Естествен подбор - оцеляват, множат се и ширят разпространението си само видовете, които са еволюирали така, щото това да им е приоритет. Останалите, логично, отмират, и затова не ги и наблюдаваме. >Георги Марков ... моли читателят да му прости това бягство Дори Марков да моли читателя (твой прочит), не виждам защо да го правя аз. Дори Марков да мисли емиграцията си за срамен акт (твой прочит), не виждам защо да я виждам така и аз. Не я виждам така. >мъже като Радой Ралин,останали в България да се борят Всички виждаме отлично какво "мъжете" в България сте успели да преборите и да създадете - това вашето не е борба, а чисто рушене, точно което е причината днес да наблюдаваме не държава, а руини от държавност. Мъже били.. хах. Огледай се наоколо - те това са плодовете от вашата мъжественост. България е в сегашното си печално състояние именно заради вашата мъжественост, а не въпреки нея.
Деовинчо, щастливите хора не влизат в нета да обясняват колко са щастливи на рандъм юзърнейми в нета, нито да обясняват на същите тея рандъм юзърнейми колко те са зле. Всички хора не са като мен, но има споделени черти на нашия вид. Една от които е сравнението, то ни е в природата, логично е разни индивиди да се опитват да "натикат" други долу, само и само да се почувстват по-добре, в странство. Понеже явно живота им е шит. Това ако не го разбираш явно имаш много да учиш. Но щом имат нужда от това - не е трудно да събереш 2 и 2 и да видиш колко са в мир със себе си. Би хепи май френд, щом имате нужда да обясните на напълно непознати колко сте щастливи, а те колко са нещастни - аз съм окей. И то в БГ форум, какво съвпадение. Няма да се впусна да пиша фермани, за това, че явно не ги ебават за слива там, където са, щом са упряли до БГ форум да си изливат хейта, нито пък да пиша, че са пълни утайки и ще си изживеят краткия живот с една умраза в душата, щото не им стига IQ-то да си орапвят живота на място което им харесва. Нека си живеят в нещастния балон, както казах - аз съм окей. Peace out//
>щом имате нужда да обясните на напълно непознати колко сте щастливи, а те колко са нещастни Citation needed. Това, че ти твърдиш, че сме го били обяснявали, защото ти е удобно за дневния ред, не го прави факт. Не е факт.