Жените казват едно, а имат предвид съвсем друго - този факт е печално известен.
Всички знаем, че "Няма нищо" никога не значи, че няма нищо (освен в хладилника, може би), а "Добре съм" може да означава от "Наистина съм добре" до "Ще свършиш в черен чувал на Витоша, ако продължаваш така".
По-малко известен факт е, че жените говорят по подобен начин и когато се опитват да опишат самите себе си.
Умишлено или без да искат, те използват специфичен набор от фрази, който на практика не дава никаква ясна представа дали срещу вас стои сродна душа на Майка Тереза, или далечна роднина на Сатаната.
И за да не вадите светената вода, сребърния кръст и връзката чесън още на първа среща, решихме да ви помогнем и да разтълкуваме някои от репликите, които дамите използват за себе си и които са тотално подвеждащи.
"Инджой!", както се казва на чист български с лек ямболски акцент.
"Аз нали съм зодия Овен/ Везни/ Дева"
Мислите си, че срещу вас стои поредната фенка на астрологията, която не си пие и кафето, без да си прегледа хороскопа? Възможно е. Много по-вероятно е обаче въпросната дама да се опитва да използва зодията си като оправдание за някоя нелицеприятна черта от характера си.
Ако избухва от най-малкото нещо и може да вдигне скандал от нищото - спокойно, това е защото е огнен Овен и овнешката (от астрална гледна точка) душа не трае. Ако се колебае до припадък дали да си купи цикламената блуза, или тази в цвят "ярка фуксия" - не я винете, причината е, че е Везни. И така нататък...
Всъщност обаче зодиите нямат значение и обикновено са просто оправдания и нищо повече.
"Ям всичко!"
...освен месо, риба, гъби, лук, праз лук, пресен лук, червен лук, чесън, патладжан, пандишпан и желирани бонбони от червените.
Реплики от този сорт най-често се пласират малко преди и по време на първата среща, за да не си помисли господинът, че до края на живота си в израз на солидарност ще трябва да хрупа само марули, авокадо, киноа и желирани бонбони, но в никакъв случай от червените.
Всъщност няма такова нещо като "ям всичко", особено пък при по-нежната половина на човечеството.
"По принцип не съм капризна, но..."
...но искам да ми сервирате омлета без яйца, защото съм на диета, пия бялото си вино с точно две бучки лед, всяка от които точно по 33 грама, и не мога да сядам на места, на които покривките са на червено-бели карета и мирише на бял жасмин.
Когато една жена ви каже, че "не е капризна", винаги се оказва, че всъщност трябва да проучите пет седмици предварително заведението, в което се каните да я заведете. И накрая пак най-вероятно няма да е доволна, защото едното ледче в питието й е било с тегло от едва 32 грама.
С други думи, когато чуете "Не съм капризна, но...", единственото нещо от значение е това след "но".
"Не ме е страх от нищо, не се паникьосвам лесно"
Фактът, че вече се е запасила с 20 пакета макаронени изделия, един килер консерви и пет пакета напълно безполезни хартиени маски за лице е ирелевантен...
"Обичам моя приятел, защото той ме балансира като личност"
Да се чете - обичам го, защото аз съм доста нервна натура, а той е спокоен, добродушен и ме търпи. Оттук идва и това "балансиране" - докато тя извива във фалцет и тембърът й чупи стъклените чаши от скъпия сервиз, той седи стоически и чака да й мине.
Е, как да не го обичаш човека...
