Начален гонг на мача.
Двата психологически субекта дислоцират физическото си присъствие в центъра на ринга, където започват активно да реализират агресивно-инвазивната линия на своя моментен поведенчески статус, нанасяйки си тежки удари в една от най-уязвимите области на човешката анатомия - главата.
В тези начални минути Кубрат Пулев издава подсъзнателно прикривания досега синдром на провинциална малоценност и респект към противника, демонстрирайки на жестомимично ниво чрез неточните движения на ръцете и сковаността на краката своята несигурност на ринга. Докато Кличко стои авторитарно стабилно и сигурно, движенията му са физически икономични, изчистени от излишен жестомимичен брак и театрален мелодраматизъм.
Пулев решава да компенсира чувството си на несигурност със стратегически рискова и хаотична активност в инвазивен план, целяща бързо намиране на конкретни фактологични аргументи в полза на неговата повече емоционална, отколкото рационална убеденост, че е способен да победи. Това отваря полета за контраатаки в защитата на Пулев, които Кличко умело използва, за да реализира пълния спектър на деструктивния ефект от своите удари.
Един от ударите попада право в целта и запознава Пулев с безотказността на действие на гравитационните закони, изпращайки го на близка среща с пода. Българският боксьор бързо се изправя и с гротескно иронична театралност, заставайки в балетна стойка на един крак, демонстрира своето неглижиране на постигнатия от Кличко нокдаун. Но Кличко светкавично затвърждава постигнатия плацдарм на доминиращо поведение в мача, като с едно круше принуждава Пулев отново да изпробва действието на гравитационните сили върху себе си.
Това поредно падане има повече психологически, отколкото чисто физически измерения за Пулев. Той изправя тялото си, но не и духа си. Затова неслучайно, след като се изправя, започва да търси клинча. В тези все по-чести клинчове започва да има образно красноречива символика на вътрешно безсилие и изчерпаност в опитите на Пулев да се задържи на краката си.
Вербалната подкрепа на публиката в залата не е достатъчна, за да върне съпротивителните сили на българина. Напротив даже - колкото е по-акустично силна тя, толкова е по-трудно поносимо нейното въздействие върху психиката на Пулев, вменявайки му тежкото бреме на исторически отдавна изгубената национално - патриотичната кауза.
Така освен на бой, Пулев е принуден да носи и на свръхочакванията, които той не може да оправдае с оглед развоя на мача. В този смисъл - Пулев е нокаутиран и пада, смазан под тежестта не толкова на противниковите крушета, колкото под непосилното бреме на националните комплекси за малоценност, които са му медийно вменени.
Накрая той пада, смазан и под тежестта на болезнено нокаутиращата истина, че ако Кличко прощава грешки, то България - не. И коментарите след мача, независимо дали са положителни, или отрицателни, доказват именно това - че в този двубой противник на Пулев не е Кличко, а българският робски манталитет, който е по-непобедим, по-безмилостен и по-тежка категория от всеки шампион по бокс в историята.
Каква е връзката Петър Донкин - Велислава Донкина? Госпожата психотерапевт смени пола ли и пробва да ни облъчва от мъжка гледна точка?
Психиатрите е добре да не ползват термини от физиката например, ако не са им ясни. "Един от ударите попада право в целта и запознава Пулев с безотказността на действие на гравитационните закони, изпращайки го на близка среща с пода." Гравитацията е фактор при свободното падане. В случая движението е вследствие на удар. "Вербалната подкрепа ... - колкото е по-акустично силна тя..." В каква мерна единица се измерва "силата на акустиката" !?
Доста забавно наистина. Аз не бях за Пулев, не бях заради манталитета му. Манталитет на комплексиран провинциалист-мутра. Повечето малоумни бг фенове точно заради това го харесват, щото бил "мъжко" момче и българин. В тяхните представи това е проявата на "мъжкото" да се държиш като wannabe мутра, с всичките му салтанати - къси подстрижки, кисел поглед под сключени тежки вежди, тежки приказки, походка и т.н. Тези wannabe мутри питаят тежък сантимент към онея времена поради простата причина, че те няма какво друго да покажат във вече променения свят където подобен тип поведение има по-ниска котировка и се пласира предимно по светофарите. Радвам се, че има такива спортисти на такова ниво, не може да се отрече нито едно от постиженията на Кубрат Пулев, но ако той се държеше като джентълмен и спортсмен вместо като простак щеше да радва още повече хора вместо да ти оставя горчив вкус в устата понеже този тежък български комплекс е още тук.
Не е зле авторът на статията да си пие редовно хапчетата. Както се казва - къде го чукаш, къде се пука.
Хубаво е, че Фройд не е сред живите за да коментира публикацията на г-н Донкин. Защото......нали е ясно къде щеше да потърси корените на очевидно огромните му проблеми?
До peta_wawa, Ок, всеки да си коментира, както си иска, не съм фен на хамалските спортове, според мен, боксът е един от тях, но това в случая няма значение, всеки да гледа каквото иска (в интерес на истина, като никога, гледах срещата между Кубрат и Кличко и исках, предполагам както всички българи, Кубрат да победи. Дали е "круше" или "кроше", дори не ме интересува, нямаше и да обърна внимание, защото все пак ме интересува посланието на материала, а не някоя неточност. Проблемът Пета е, че хора като теб, когато няма какво да кажат, се хващат за Пловдив, Стара Загора, Бургас, може би Варна.... Естествено, София е центърът на вселената - общоизвестен факт, в който център освен стойностни хора, каквито са моите приятели, има безброй комплексирани хорица, за които най-светлото петно в биографията им е "месторождение: гр. София", оттам нататък мрак. И последно, след 20 г. в града, в който се говори "най-правилно", продължава да ме дразни "ще ходимЕ, ще правимЕ" и други подобни, които, поне засега, сещаш се...
Пише се крОше!!! Писна ми от тея крУши!!!
Сори Пета, и аз съм от там, майна , (един път от Пловдив, цял живит от Пловдив). Помислих си, че си от тези софийски превземки, които си мислят, че светът се върти около тях #кичукамайна