Свикнали сме Беновска да изскача като снайперист на покрив, да изстрелва словесни куршуми и да спретва медийни засади. Но този път водещата надмина себе си. Последното й изявление, на живо в ефира на Канал 3 и на радио К2, беше груба безвкусица на ръба на закона, наподобяваща по стил политическите речи от национал-социализма.
Беновска пита и търси „истината" от висотата на последна инстанция, на чийто диван посядат по няколко министри на уикенд.
Този път Беновска пита и отговор не иска - въпросът й звучи едва ли не риторично: дали президентът Росен Плевнелиев и лидерът на ДСБ Радан Кънев знаят кои са представителите на „хомосексуалистите и наркоманите в българската политика".
Ако двамата не благоволели да й отговорят незабавно, щяло да е много съмнително. „Не ли?", чете водещата, докато речта й тече, изписана на екрана с главни букви, а вие се сещате какво иска да ви каже. Днес са те, утре може да са други.
В Наказателния кодекс въпросът на Беновска може да се квалифицира като набедяване. В Етичния кодекс на медиите - като незачитане на неприкосновеността на личния живот. Според практиката на СЕМ и Комисията за защита от дискриминацията може да се тълкува като манипулация, погазване на човешките права и насаждане на омраза към две прослойки от обществото, които все пак съществуват и имат съвсем реални проблеми.
От цивилизационна гледна точка Беновска мина границата, от институционална - няма кой да забележи това, поне докато СЕМ е натиснат да се занимава с дупките по чорапогащника на Гери-Никол.
Ако позволите, все пак няколко редакционни бележки по въпроса на Беновска:
Първо, казва се „хомосексуални", а не хомосексуалисти.
Второ, гей не означава наркоман и наркоман не означава гей.
Трето, участието на хора с различна сексуална ориентация във властта, в обществения живот, в културната сфера - изобщо тяхното съществуване, не е забранено и не е престъпно.
Четвърто, всеки има право да си каже или да си замълчи.
Да, тайните раждат зависимости, но в общество като нашето, в което дебатът се върти между казана с ракията и двете каки, не е ясно кое е по-добре - да обявиш, или не.
Кметът на Берлин, премиерът на Исландия са примери, че един държавник може да работи добре, независимо с кого си ляга, но България не е Германия, Бойко не е Мути, а немската Беновска не би видяла жив министър в студиото си и с телескоп, да не говорим за главен прокурор.
И Радан Кънев, и Росен Плевнелиев са публични фигури, чиито политически решения могат да бъдат обсъждани и критикувани от всеки. Само че Беновска не критикува политическите им решения.
Тя клепа по реномето и личния им живот. При това - клепа по човек, който загуби детето си само преди 4 месеца.
Беновска много добре знае, че танцът й е по ръба на закона - грижливо подготвено изказване, така че да няма правни последствия. Най-много някоя неправителствена организация да протестира, но кой ли вече има лице.
Беновска може да е всичко, но не е глупава, тогава е редно да се запитаме защо го прави?
Съдебната реформа извади маса матросовци на амбразурата. Залогът изглежда голям, а борбата вече май е на живот и смърт.
А Плевнелиев и Кънев - най-добре да не отговорят.
Аз пък смятам, че е редно да се знае всичко за публичните личности и особено за тези, които са овластени.Включително и с кого си лягат и дали са зависими от наркотични вещества.И двете са личен избор, но аз имам правото на ИНФОРМИРАН избор, преди да реша да подкрепя или не този или онзи.
Беновска е твърде неприятна /вече/ и за гледане, и за слушане. Но, всичко си има обяснение. Тя, пък и много други, отдавна са достигналиси критичното ниво на некомпетентност. А както знаем от принципа на Питър, истински постижения и креативност се очаква от хора, които, все още не са достигнали това ниво. Това обаче, не отменя доброто възпитание, селф-контрола и интуицията за прекрачване на граници. При Беновска, последните три, липсват.
Виж ти.Как направих темата без да искам.По ред на номерата.Когато говорим за публични личности, особено овластени такива табута няма.Всичко е на показ и това е част от цената, която плащаш, след като искаш да управляваш другите.Примери в световната политика, колкото искаш.Дали някой е гей или взима наркотици е негов избор.Както е и мой, дали искам такъв човек да ме управлява.И тук идва въпроса .Трябва ли това да е публично известно или не?!Да го кажа така.Ако един човек не е в състояние да защити личният си избор пред обществото и се срамува от него, не виждам как може да има претенции да управлява.Ако едно общество не може да приеме различният избор , то дефинитивно няма да приеме и носителят му.Относно поста за моя личен избор в леглото, ще трябва да разочаровам автора.Бял, хетеросексуален.Демек , утайката на обществото,според новите европейски норми.
Това, което си казал не се и нуждае от разбиране.Ако наистина смяташ, че „мръсното бельо” на политиците не е ежедневно в медиите по цял свят, определено имаш нужда от ограмотяване, вместо от разбиране.А как намеси закона за дискриминация- мистерия?!На някой е отказан пост защото е гей?!Като цяло се опитваш да защитиш някаква теза, която обаче е незащитима.Да не говорим, че дори в сферата на допускането се справяш зле с аргументацията, което предполагам е следствие от липсата на умения за водене на дебат по същество.Единственото,което споделям, е отрицателното отношение към това подобие на журналист Бентове.Обикновена квачка на държавна хранилка.
Проблемът не е в това колко добър професионалист е, колко е възпитана и т.н. Проблемът е, че работи в медия на Прасето, което автоматично означава клепане по всички, които са срещу статуквото. Президентът и реформаторите (добри или лоши не определям) са против статуквото. В унисон със всички други медии на Пеевски, и канал 3 следва една и съща линия - оклепване на тези, които искат промяна в съдебната система. Позорно и беше още първото предаване с Цацаров....за да се съгласи да гостува, мисля, че е очевидно, че той и цялата прокуратура са на Пеевски. Там знае, че няма да му задават неудобни въпроси, ще го изкарат герой. Още по страшното е, че тези медии обожествяват и премиера, което значи, че играта е много по-ралична, от такава каквато изглежда. Предстоят интересни дни.