Две редици деца от първа група в детската градина, строени чинно под жаркото слънце. Тригодишните малчовци си бъркат в носа и се въртят, докато празнично облечените госпожи им раздават разноцветни конфети.
След малко покрай тях ще минат "абитуриентите" - предучилищната група, напускаща детската градина, за да навлезе, оставила безгрижните игри, на училищните чинове. Родителите се вълнуват, телефоните са готови да запечатат този паметен миг.
Най-накрая "абитуриентите" слизат, нареждат се пред детската градина и започват да викат, окуражавани от госпожите "Едно, две, три, четириии...".
Купонът продължава с пълна пара в съседната празнична зала с раздаване на дипломи и медали, сълзи от госпожи и майки, много танци и шоколадов фонтан. Резултатът е нащурели се седемгодишни, целите омазани с шоколад.
Не, това не е виц, а жестоката реалност на българското общество. И колкото и да не ви се вярва, да, вече има празненство и за завършване на детската градина, което се превръща в мини-абитуриентски бал с подаръци за учителите във вид на ваучери за спа, злато и други придобивки, албум за завършване, а на места и роби и шапки като за абсолвенти.
Какво празнуваме? Фактът, че детето е готово да прекрачи прага на училището. А нужен ли е целия този маскарад още в ранна детска възраст?
12 години по-късно става още по-весело. И ако мини-детския абитуриентски бал ще ви излезе от 100 до 200 лв, за истинския абитуриентски минималната вноска е с три или четири нули.
Същата вечер бяхме в Шератон, където бяха отседнали мои колеги чужденци, доста заможни бизнесмени. Отпред бяха щастливите абитуриенти с рокли за по 10-15 хиляди, докарани от автомобили като за милионери. Те крещяха, разбира се, 1-2-3...12.
В края на вечерта същите тези абитуриенти седяха по стълбите с прекрасните омачкани и прогорени от цигари тоалети и пушеха. Едно момиче, облечено с розов шифон, прегръщаше приятеля си, дошъл да я поздрави с колелото, с къси гащи и потник.
Чужденците гледаха и не вярваха на очите си, за тях остана непонятна дълбоката нашенска народопсихология, насърчаваща подобни традиции в най-бедната страна на ЕС. Да, тези мероприятия не са задължителни, но малцина имат куража да се отцепят от колектива.
15 хиляди лева за една вечер е добра равносметка. Особено ако родителите ти са взели заем за абитуриентския бал.
Има и един друг по-важен въпрос обаче. Ако приемем, че възпитанието и образованието са ключови за развитието на една човешка личност, на какво учим малките и големи абитуриенти? Че най-важните моменти от живота ти трябва да бъдат отбелязани с пищност, която се получава чрез даването на много пари.
Не трябва ли да им разкажем, че този свят е изграден благодарение на отговорността и загрижеността към другите, не е ли оправдано, част от средствата, предназначени за бала, да отидат за хора в нужда, с които е пълно в България?
Или за екскурзия на самите завършващи, които да направят нещо заедно, което да им остане за спомен за цял живот, отвъд забавно-развлекателната индустрия?
Не знам да плача ли да се смея ли, защото с мъжа ми имаме три деца, а до момента първото едва завърши детската градина. Открих сметка абитуриентски бал в банката, след десет години лишения и малка ипотека, може и да събера за по един ръкав за всяко дете.
Крайно време е, средно-статистическият българин да се отърси от провинциалния си комплекс - да не се излагаме пред чужденците. Абе, хора, майната им на чужденците, много важно какво ще си помислят. Знаете ли точно колко добре са възпитани, образовани и, всъщност, заможни? Виждали ли сте ги в обичайната им среда? Видях абитуриентския бал на големия ми син в Манчестър. Същата работа, като в България - младежи в скъпи тоалети и екзотични коли. Само дето не крещяха пред хотела. Пък никой не чух да критикува! Това са обичаи, традиции и, както казват англичаните - това са техните културни обичаи. Та, поради що се срамите толкова пред чужденците? Освен това, който не желае, минава скромно и тънко. Живейте без комплекси и с вдигната глава.