Щом научих за увеличението на билетчето осъзнах, че ще трябва да намаля едно от най-честите си занимания. За хората като мен, които живеят в крайните квартали, пътуването с градския транспорт сумарно отнема по няколко часа на седмица.
Нюансите на всяко пътуване, които украсяват придвижването между точки А и Б, за неизвестен период ще разредят срещите си с мен - препускането през трафика, тъпканицата в пиковите часове, пронизващия писък на вратите в новите тролеи, дори приятелския глас, който съобщава спирките. Но най-ярки са разговорите на пътниците.
Ако сте посещавали София, непременно сте ги чули. Ако пък живеете в София, 99 процента вероятно е да сте ги наизустили. В автобуса, в тролея, в метрото, на спирката. Те са навсякъде и винаги едни и същи и докато сам не слезеш, няма как да ги избегнеш. Ежедневна част от градския пейзаж, с която бързо се свиква.
Разбира се, откакто у нас има смартфони, разговорите чувствително намаляха, но не изчезнаха. Говоренето в транспорта не е проява на лош вкус. Напротив, то е солта и пиперът на всяко градско пътешествие. Затова ви споделям своята антология на най-често срещаните разговори.
***
1. Гръмогласният разговор
„АЛО!..............ДА!.......ДА!........ДА!........АБЕ, СЕГА СЕ КАЧИХ. НА ***** СЪМ....."
Пътникът, който винаги рапортува на висок глас къде се намира, какво е закусвал, какво е свършил в общината и какво ще прави като се прибере вкъщи. Понякога отчета започва още по време на качването и в случаи може да бъде повторен и потретен в рамките на само няколко спирки.
2. Носталгичният разговор
„Всичко съсипаха.....Едно време с 20 стотинки можеше един хляб, един билет за кино и една ЛАДА да си купиш ..."
Въпросната картинка обикновено е във възрастова категория (60+) и по принцип е запазена марка на пътуванията с влак. В града обаче жалеещите за соца често се засичат по линните обслужващи големите пазари и районите с минерална вода. За инакомислещите не е разумно да стават част от разговора, защото вероятността за удовлетворение е -2%, а за загуба на нерви - +102%.
3. Себедостатъчният разговор
„Мммм............ИСКАХА ДА МЕ УБИЯТ!............СЛЕДЯТ МЕ......@%$*§№@%......какво ме зяпаш, бе!...."
Или „монолога" е приом на алкохоно почерпилите се и бездомниците, които авантаджийски кръстосват столицата. Въпросното явление е най-често срещано в късните часове и е непременно придружено със силни телесни аромати. Продължава до последната спирка. После до следващата последна.
4. Тинейджърският разговор
„Копеле, кога ще ходим на казино?"
Може би най-шумният, тинейджърският разговор обхваща на вчерашното напиване и изцепки на еди-кого си, уточняване на следващата сварка и мъката на последния изпит по история/ математика/ български. Заради възрастта на участниците този тип разговор често е накъсан от паузи, но за разлика от останалите дава повече емоции на слушателя - носталгия, депресия, взхищение и завист.
5. Драма разговор
„Абе, ****** защо не ми вдига?..."
Драма разговорът няма полова преференция и редовно включва нервничене, викане и дори псувни. Въпреки невъзможността за разбиране на смисъла му, той често стига до нашите уши заради на диапазона на емоции на говорещия.
6. Родителският разговор
„Ми, той сега е в Англия/Германия/Америка. Още не работи, ама съм му казала да не се връща."
Тук гордият родител споделя премеждията на наследника/цата в далечни страни, които в разговор на събеседника трябва да изглеждат екзотично и да надуват егото на разказващия. Най-интересно става, когато и двамата родители имат дете в чужбина, което може да принуди съревнование.
***
П.С.: Ако съм изпуснал някого, чувствайте се свободни да го добавите в коментарите.
П.С. 2: Всяка прилика с действителни лица е търсена.
