Когато си минал 25 години и си сам от известно време (или от незапомнени времена), често ти се налага да чуваш едни и същи въпроси, реплики, заключения и съждения от околните, къде поднесени в контекст, къде казани просто ей така, от които откровено ти се повръща.
Ето някои от най-популярните:
Още ли си живееш сам/а?
Ами... Не... Ей сега, за две седмици, откакто не сме се виждали последно, се сгодих и сега чакам първото си отроче, също така се изнесох. Емигрирам в Канада. Това, което виждаш сега не съм аз, а халюцинация. Пиян си.
Съжалявам, че не те поканихме, ама нали.... По двойки...
Няма нищо, всичко знаем, че и без това съм полу-човек, тъй като съм на 26 и си нямам сериозна половинка, а вие чакате второ дете, докато обсъждате с кумовете си промоции в магазини за тапети и ламинат. Споко, и без това нямаше как да се включа в разговора, мерси.
Познавам едни, които се ожениха по интернет.
Супер яко, не би ми хрумнало, че в 21 век хора се запознават в чат. Е, щом те са го направили, значи просто трябва да си отворя фейсбука и да стрелям на посоки. Сигурно ако пратя предложение за вечеря и секс на 10 човека, чисто статистически вероятността поне един да се върже не е малка, как мислиш?
Спри да търсиш и ще дойде!
Да, време е да спра да обикалям с този бежов шлифер по градинките с надеждата да срещна истинската любов, както правя вече трета година.
Този, който бачка по 8 часа и се прибира смазан вкъщи, е мой клонинг, който, между другото, намерих по интернет... Както става с връзките, сещаш ли се?
Важно е човек да обича себе си!
Аааааа... Ясно. Ето къде била работата. Как не се сетих по-рано! Да знаех, та да не крещя на пълнолуние "Мразя сеееее!!!! Аз съм човек, който не обича себе сииииии" всеки месец след полунощ по стара семейна традиция...
Познавам тук едно симпатично момче/момиче.
Егати якото, то всъщност какво повече му трябва на човек, освен все пак някакъв друг човек. Знаеш ли, перфектно, нямам никакви претенции, давай го!
Един ден ще ти се иска да си сам, ама...
Да бе, знам, че е много неприятно някой да ти прави кафе и да изхвърля боклука. Сигурно не е лесно като си с 40 градуса температура да се мотаят хора около тебе, вместо да си почиваш на спокойствие. Сто процента, вярно е.
Много ги подбираш.
Е, чак пък много, просто имам един списък с 50-60 човека и нали все пак трябва да се отсее някак...
Аз много харесвах Пешо/Пенка, ама те... Скъсахте.
Да, супер двойка бяхме, знам. Тя и мама така все ми повтаря. От 4 години. Как влюбено се гледахме, колко много си подхождахме.
Какво като ми изневери с травестит по време на екскурзия в Тайланд, хората за това са заедно - да си прощават. Но мерси, че ми напомни, че за малко да забравя да мисля за това...
Я па не искам! Ми така де - откъде да знам тая порода гаджета с какво да ги храня, кога спят, кога стават...Хора, има една простичка рецепта - СВОБОДА му е майката, СВОБОДА до откат . Всеки сам си преценява трябва ли му или не ме му трябва да е с някой друг и никой няма право да притиска, да поучава и да убеждава останалите как им е по-добре. Разбира се, че човек трябва да обича първо себе си. Всичко идва с времето си.
Вълков, не сте прав. Невинаги става каквото искаш. Понякога човек си е смотан или грозен и никой не иска да има нищо общо с него. И може би трябва да си остане сам. Човек се ражда сам и умира сам.