Тълпи далавераджии налитат на политиката

Ако се има предвид да се замразят законите, на теория би било добре, защото всеки следващ управляващ си приема закон, който неговите хора да ги устройва, възползват се няколко човека, защото знаят предварително, че такъв закон ще се приеме и после го отменят. Тази практика датира точно от ранния комунизъм. Значи 50-те години приемат много странен закон, според който хората трябва да получат пенсия не според професията, която са практикували цял живот, а според това в коя професия са се пенсионирали. Така един професионален военен летец, който би имал право на много висока пенсия, му присъждат минимална пенсия, само защото последната една година е работил като учител по география. Получава се така, че няколко десетилетия взима нищожна пенсия, въпреки, че този закон го отменят още на следващата година! Но за това не разбира никой! Само много тесен кръг от хора. Сега примерно има гласност, но се получава така, че приемат закон и единици са наясно с вратичките и тънкостите в него. Уреждат си нещата бързо в рамките на вратичките от закона. И после го отменят. Следващите си въвеждат нов и точно по този стар метод ни грабят като разбойници по пладне. Въпреки, че е добро предложението, ми изглежда в полето на неприложимата теория. А под „комуняги” хората разбират неща, които се долавят в знаците на самата комуникация, риториката, идеите. Някой, който не се е сблъсквал с определени страни на БКП – мисленето, и не ги е анализирал, много лесно приема аргументите им, че нормалните хора сме „лумпени”. Аз лично си редя един пъзел от много години насам, 2002 някъде, и вече съм си го наредила дотолкова, че да знам за какво говоря.

Надявам се, че не мислиш, че защитавам БСП, БКП и прочие? Натъртвам на думата "комуняги", защото е най-изтърканата безсмислица на нашето време, смисълът й е толкова субективен, че дори факта, че някой я е употребил на сериозно вече поставя под въпрос здравето на разсъдъка му. Анализа е бзсмислено губене на време - на всички е ясно, че няма комунисти наоколо, а и да има наистина такива, едва ли сме чули за тях, пък и те най-вероятно са безопасни наивници или полу-луди. Днес става въпрос за организация - капитализмът е организация, конкуренция мезду различни организационни напъни - формални и неформални, точка! Слабата страна на капитализма разбира се е, че се нуждае от общ знаменател - финансите, а те сами по себе си не са достатъчни, тъй че всяка корекция е лекарство със сума ти странични ефекти ..., но това е друга тема. Темата тук е организации в България и идеите, нуждите и настроенията около, които може да се създава успешно организацияв България. Нжно ли е да продължавам, а? Май като кажеш горното е ясно за какво иде реч - не е БСП, ГЕРБ или друго име проблема, а това около и върху какво можеш да създадеш функционална организация и в частност партия в България. Ако беше възможно това да е нещо, което да доведе до различен ефект от ефекта "комуняга" (т.е. с респект към преди казаното - пълна безсмислица) тогава можеше да говорим за corporeal/материализирана алтернатива, но сега за нас остава само варианта на нематериалните алтернативи. Знам, че звучи малко като за матр'яла, но дори не помислям да го нарека лош - напротив, ние българите имаме капацитет да променим света из основи, но може да пропуснем шанса си докато се опитваме даподражаваме на това, което в името на оцеляването на цивилизацията трябва да бъде унищожено. fata morgana, знаеш ли кое е то?

Не. Кое имаш в предвид?

И за мен хората с вечното "комуняга" в устата са лумпени, сори. Тези поведенчески признаци и т.н. и т.н., за които се говори са нищо повече от оправдание за да мразиш определена група. И впрочем да се присъединиш към другата група на "мразещите комунягите", т.е. на "добрите" хорица, на които все някой им е виновен, но не поглеждат себе си.

Властта, fata morgana. Идеята, че е нужна неограничена макар и длегирана, избирана и идваща от някакво мнозинство власт. С времето ние хората израстваме и ставаме способни на различност, която вместо да експлоатираме посрещаме със страх и се скриваме в черупки на подражание. Всички принципи на досегашните общества идват от факта, че колкото и да са различни все пак хората са малко на брой слоеве с горе-долу предопределени интереси. С преминаването на границата на оцеляването и приличния живот икономиката и рехнологията ни постави в ситуация, в която интересите ни вече не се контролират от толкова малък брой фактори, както преди. Живеейки на границата ние виждаме как корпорациите търсят печалба в методи да въздействат на хората и да уеднаквяват интересите им, за да създават големи пазари за по-малко на брой стоки и услуги - нещо немислимо дори за най-смутните времена на дивия капитализъм. Държавата навсякъде се заплита в условности и опити с хартия и перо да пребори къде природните закони, къде рационалното поведение и мисъл ... обединяващото на всички тия явления е паническите опити да се удържи в разбираеми граници разнообразието, нуждите и поведението. Интеренет е онова, което изкара ефектите наяаве, така че никой да не може вече да се скрие от тях, но процеса е много по-стар и мрежата е най-вече следствие, а не причина. Огледай се наоколо и се опитай да намариш типажите, за които са изградени политическите и икономически теории - тях вече ги няма, самата идея за власт на мнозинството е безумна в общество изградено от безбройни малцинства и дори специфични индивиди. Ние се меним и вместо да търсим успокоение в някаква мечта за ред изсмукана от пръсти топнати в миналото трябва да прегърнем бъдещето си, каквото и да е то, колкото и да е различно от всичко, което сме свикнали да виждаме.