За един добра, за друг - лоша, за трети - безразлична, за четвърти - вълнуваща, 2016-та е на път да си отиде. Заедно с нея изчезват и всичките ни тревоги и притеснения, но и радостите, а и незабравимите спомени. С настъпването на последните дни на годината, настъпва и времето за равносметка в личен и обществен план.
За втора поредна година Webcafe.bg зададе своите въпроси на утвърдени в областта си, популярни, но най-вече - интересни личности, които се осмелиха да споделят публично своята равносметка.
Вижте годината през погледа на двама мъже, известни с полета си. Единият - като пилот на най-големия пътнически самолет в света, а другият с полета по белия лист като писател и главен редактор на едно от най-големите издателства в страната.
Марио Бакалов е старши първи офицер, пилот на A380 в Lufthansa. През октомври той приземи на българска земя най-големият пътнически самолет в света. Още от дете знае, че да бъде пилот е нещото, което иска да прави. На 23 години той се оказва един от най-младите пилоти и започва да лети на Airbus 320. На 35 той работи за една от най-големите авиокомпании в света. Ето каква е неговата равносметка за 2016-а и прогнозата му за 2017 година.
2016 г. - добра или лоша година беше за Германия и Европа?
2016 беше кризисна година, в която европейските правителства, включително и германското, трябваше да реагират на различни събития. В повечето случаи негативни - като терористичните атентати в Брюксел, Ница и Берлин. За съжаление, ЕС не реагира единно, а по-скоро допусна разцепване. Един от примерите е Brexit.
Коя беше важната новина на 2016, която всички "проспаха"?
За съжаление, добрите новини често се проспиват, особено в България, а от тях има много. Според мен трябва да се говори за тях и да бъдат показвани по-често.
Кои бяха трите най-добри книги, които прочете през 2016 (независимо от жанра)?
Чета доста книги за авиационна психология и една от по-важните тази година беше на проф. Герд Гигеренцен "Bauentscheidungen". На немски език това означава "решения, които човек прави не само с мозъка / рациото си, а с интуицията си". Другата интересна книжка, която ми попадна това лято, се нарича "Дигитална депресия" и тематизира зависимостта ни от различните дигитални медии.
България скоро ще отбележи 10 години като член на ЕС. Какво се промени страната за този период - погледната отвън?
Моите наблюдения в последните 10 години са, че България се доближава до Европейския съюз - в положителния смисъл, разбира се. Много от нещата, които мога да очаквам в Германия, вече мога да очаквам и в България. Мисля, че ние, българите, сме задължени да вярваме в европейската идея и действително да се чувстваме като част от ЕС.
Личният урок от тази година, който няма да забравиш?
Моят личен урок за тази година е, че нещата стават. Трудно, но стават. Моята мечта се сбъдна през 2016 г. - полетът на Airbus 380 и кацането в София беше нещо, за което мечтаех от почти 10 години, а през последните 5 се борих това да се случи. В края на краищата, въпреки всички препятствия това беше много позитивно и емоционално събитие, което доказа, че всичко е възможно. Стига човек да го иска. И не само да иска, а да се бори.
Илюзията, с която се раздели през 2016 г.?
Моята илюзия беше, че всички хора на този свят би трябвало да искат едно нещо, повече от всичко друго - и това е мир и здраве. За съжаление, терористичните актове показват, че това не е така. Нещо, което е много жалко и означава за всички нас, че трябва да бъдем нащрек. Светът явно няма да се успокои и през 2017 г. Разбира се, не пречи да се борим за това да го направим по-сигурен и по-мирен.
Страната / Градът / Мястото, което би искал да посетиш през следващата година?
Много ми се иска през 2017 г. да попътувам из България... Да посетя много от местата, които не съм виждал, макар че съм отрасъл тук. Ето това си пожелавам през идната година - да успея да опозная малко повече България.
Захари Карабашлиев е един от най-известните български писатели. Първият му роман - „18 процента сиво" е издаден преди 8 години има 23 тиража. През септември 2016 година се появи и ново допълнено издание на „18% сиво" в лимитиран тираж. Втората му книга - сборник с разкази „Кратка история на самолета" печели наградата „Хеликон" за 2009 г. Пиесите му „Аутопсия" (2004), „Неделя вечер" (2006) и „Откат" (2008) също са са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. През 2017 година предстои да излезе и новият му роман - „Свобода". Карабашлиев е главен редактор на издателство „Сиела" от 2014 година. Ето какво казва той за отиващата си 2016-а и настъпващата 2017 година.
2016 г. - добра или лоша година беше за България?
Най-добрата възможна. Предвид обстоятелствата.
Коя беше важната новина на 2016, която всички "проспаха"?
Не знам за останалите, но за мен най-важната новина, която засяга всички нас, бе същата като през 2015-а - няколко милиарда от КТБ ги няма, началникът на банката Цветан Василев живее в Сърбия, не се крие, и всъщност тук едни хора, а изглежда и прокуратурата, нямат интерес да го привлекат под отговорност.
Кои бяха трите най-добри книги, които прочете през 2016 (независимо от жанра)
„Шумът на времето" на Джулиан Барнс (ИК. Обсидиан), „Кротките" на Ангел Игов (ИК „Жанет 45"), „Да четеш Лолита в Техеран" (ИК „Сиела")
Как изглеждаше твоето десетилетие като "пълноправен член на ЕС"?
Първо, аз не живея десетилетията си като член. Второ - едва последните 3 години живея в ЕС - преди това бях един пълноправен гражданин на република Калифорния. И трето - най-важното е, че винаги, където и да съм - в Европа или Америка, аз си се чувствам един пълноправен българин. И искам всички мои сънародници да повярват, че от това по-яко няма.
Опиши как си представяш България на 31 декември 2017 г.
Весела.
Личният урок от тази година, който няма да забравиш?
О, много са - да не разчитам на здравия разум на хората, да не паркирам неправилно, да не се осланям на правосъдната система, да не разчитам на институциите да си вършат работата, да не се захващам с такава страст в колективни начинания и т.н... и т.н... Но всички тези уроци са вече забравени.
Илюзията, с която се раздели през 2016 г.?
Две са: пълнометражен анимационен филм, в който вложих адски много време, труд, енергия и надежди. (Някой ден ще се върна пак към него, но няма да е до края на 2016-та.) И другата - няма да имаме асансьор в кооперацията скоро.
Страната / Градът / Мястото, което би искал да посетиш през следващата година?
Рим. Атина.
