Най-интересното нещо за любовта е, че от нея разбират всички. Чувала си, че е изворът на живота, че е началото и краят, че те прави по-добра, че не лъже, че не ръждясва, че прощава, че е сляпа, че минава през огън и вода (и стомах), че „по-силна от всичкооооо".
Е, днес ще се наситиш на пухесто-бузестото й личице, което ще се показва от всеки градски ъгъл във вид на балончета, плюшени играчки, букетчета, пеещи картички, чашки с вашите личица и плачливи хитове.
Може в някакъв момент, без да искаш и изобщо без да очакваш, да ти се прииска и ти да си част от този китайски кич. Нека те върна в добрата и спокойна реалност, където да не си влюбен е по-честото житейско състояние. Затова остави любовната нега за поезията, отърси се от глупавата необходимост да си нечие момиче и си припомни колко тъпи неща си правила в тоя живот само защото в някакъв момент си била подвластна на любовното оглупяване.
Бичене на стойки
Съзираш някого в тълпата и незнайно коя необработена и закърняла откъм разум част от женската ти природа възкликва „Той е!". И се започва: гълташ корема и изправяш рамената; циците ти сами се изпъчват напред, брадичката ти се повдига, а ханшът ти самостоятелно се лашка наляво-надясно като метроном, отмерващ учестеното ти сърцебиене; облизваш устните непрекъснато и ги държиш неестествено отворенки като тези на моделките в списанията; смееш се невъздържано и кръшно за учудване на всички, които те познават; въртиш си кичур коса около пръста, дъвчеш го, отмяташ грива назад и гледаш през леко отронена през челото букла; кръстосваш си краката и ги клатиш; пипаш си ушите; прокарваш бавно показалеца си по устните; задържаш погледа си върху него и когато очите ви се срещнат, броиш наум до пет и после с лека усмивка ги извръщаш встрани...
Е хайде сега си представи, че правиш всичко това сама у дома, по пеньоар и със зелена маска на лицето! Не е ли смешно?!
Сближаване с предмети
Ако този, по когото си си паднала, ти каже, че ще ти звънне, се залепваш за телефона си като дъвка за коса. Изпиваш го с поглед и го подозираш в неизправност само защото оня така и не ти се обажда. Даже често се опитваш да влезеш в директен контакт с телекомуникационното си устройство, като зверски му натискаш копчетата, отправяш му молби („Айде, моля ти се, нека ми се обади!") и в крайна сметка го запращаш с все сила в стената, а после с треперещи ръце се опитваш да го сглобиш наново (щото нали все пак може точно сега да вземе да звънне...).
Междувременно отново заспиваш с детското си мече (или с това на детето си), негова фанелка/чорап/четка за зъби, обуваш само онези обувки, с които си била, когато си го видяла за първи път или си купуваш като неговия парфюм и фетишизирано си го пръскаш навсякъде. Ако не беше влюбена, щеше ли да влезеш в такава шизофренична близост с подобни предмети?!
Забравяне на всичките „никога не"
Стотици пъти си заявявала, че ти закъсняващи мъже НЕ чакаш, за тях посреднощ НЕ ставаш и на приказките им НЕ вярваш. Честита изневяра към себе си тогава, защото точно сега, ти, влюбената, можеш да висиш като сушен паламуд на най-ветровитото кръстовище, за да го чакаш, да рипнеш изпод юргана в три сутринта, защото ти е звъннал да ти каже „ти си единствената, която..." и на всичкото отгоре да си напълно убедена, че ти верно си „единствената, която...".
Към всички тези нарушени принципи спадат още нощно шофиране, спонтанна домакинска работа в апартамента му ('що решаваш, че щом си спала с него, трябва да му гладиш ризите, не знам!), часове готвене на сложни рецепти от типа „пълнен крокодил с... друг крокодил", чистене на ужасно мръсната му баня и т.н. други женски самоотвержености. Не си ти, когато си влюбен(а)!
Изблик на неконтролируеми емоции
Иначе си голямо момиче и иронично се бъзикаш с тия, които циврят на романтини балади, стихове за "него и нея" (в цъфналата ръж, под дъжда, ръка за ръка, две сърца в едно и т.н.) и картинки на целуващи се в интернет. Да, де, ама сега какво ти стана, че брадичката ти трепери на любовни филмови тийзъри, сълзите сами се наливат в очите ти на реклами за пране, в които тя си простира, а той изскача между чаршафите с кал на лицето и инфантилна усмивка, а едно тичащо с разперени ръчички бебенце в парка може направо да те докара до истерия.
Само влюбването може да те накара да изтъпееш толкова, че да постваш в социалната мрежа снимчици на таралежчета на колело, котета с шапчици и терлички и морски залези, на които мъжки и женски профили образуват сърце, в което гнезди лебед...
Придобиване агентурно настояще
Той не ти обръща внимание, ти си отчаяна, трябва нещо да се направи. Първо, разтръбила си на целия свят по кого си падаш, провела си почти полицейски разпити с де що има народ, приближен до него и си ревала на няколко рамена, от които слухът за любовта ти да достигне директно до неговите уши. Второ, разбрала си къде живее, кога и къде е на фитнес, какво яде, каква е колата му, планинар ли е, кога му е рожденият ден и как се казва сестра му. Станала си й приятелка във фейсбук. Него засега го „следваш", но си наясно с цялата информация от профила му. От тази информация започваш да съчиняваш стратегии, според които да го срещнеш някъде „случайно", да се сблъскате „изненадващо" и да го впечатлиш „неусетно".
В състояние си да тръгнеш на фитнес, да проядеш черва и бели бъбреци, да се удариш с колата си в неговата, всяка неделя да тръгваш из Балкана и, ама съвсем случайно, на рождения му ден да се окажеш на съседната маса в заведението, където празнува. Съгласи се, че когато си си нормална (т.е. невлюбена), не отделяш такава страст и толкова енергия за нищо, на никаква цена.
Хайде сега си помисли дали всъщност си нещастно влюбена или щастливо невлюбена. И вместо да чакаш валентинка, вземи си налей една чаша вино и направи нещо от любов само и единствено към себе си.
