В края на май пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови спечелиха златен диплом. Пореден. И то не къде да е, а в легендарната „Карнеги хол" в Ню Йорк.
Те участваха в рецитала на победителите в международния конкурс American Protege и даже се снимаха с официалните сертификати за първо място в конкурса.
По-малко от два месеца по-късно обаче, 11-годишните таланти бяха известени чрез писмо, че ще бъдат дисквалифицирани, тъй като са нарушили строгите правила за поведение в „Карнеги хол". Всъщност не самите те, а баща им Денис Игнатов, който въпреки изричната забрана е снимал и качил три клипа с изпълненията им в YouTube.
Нямало е кой да го убеди, че „Карнеги хол" не е „Сити Сентър Шумен" и има неща, които не можеш да си позволиш.
Построената през XIX век концертна зала държи на своя статут и традиции, изрично уточнени от организаторите. А непознаването им се превръща в подигравка с Хасан и Ибрахим и с техните умения и труд. Подигравка и към държавата, отпуснала 20 хиляди долара, за да могат близнаците да осъществят пътуването си до Ню Йорк и да си покрият всички възможни разходи.
Не сме навътре в делата на братя Игнатови, няма как да знаем точно какво и защо се случва с кариерата им и какво правят хората, които трябва да я движат.
Знаем само какво се вижда отстрани: пореден пример за българи, притежаващи качества на световно ниво, но обградени от манталитет, който ги унищожава.
След второто им място на детската Евровизия ги разнасяха като панаирджийски мечки, държавници и общественици ги задушиха от прегръдки, а техните родители и нароилите се около тях помощници и съветници позволиха това.
Бащата се оплакваше, че в Шумен му саботирали децата, че им завиждали в училище, че преподавателите били гадняри и какво ли още не. Е, сега ги саботира самият той.
И не е въпросът в едно отнето отличие, те си имат достатъчно такива.
Въпросът е, че се затвърждава впечатлението за българската среда като убиец на всякакви таланти, често съсипвани не толкова от националните амбиции и комплекси, колкото от обикновената липса на възпитание и провинциалните обноски.
А Хасан и Ибрахим просто заслужават повече!
Надеждата за тях към днешна дата, за съжаление, е само една: при първа възможност да се евакуират далеч от България и от всичките си близки, роднини, мениджъри и „доброжелатели". Така имат шанс да оползотворят потенциала си.
