Понеже сме във вихъра на абитуриентските снимки във Facebook, искам на всички възмутени да им припомня как изглеждахме ние.
Първо - всичките бяхме у пясъчна коприна от Дубай. Второ - едно три поколения абитуриентки бяха студено накъдрени при или "като при" Капанов. Освен това си шиехме роклите при квартални шивачки, известни като "на леля една позната", "чинка ти от Поморие", Марчето от ТОХ-а и други неизвестни феи на ловенето на бримки на чорапогащник.
Аз, например, си уших малка черна рокля при една шивачка, която била работила за модна къща "Рила" (май така се каваше), ама вече гледаше внуче. Та ходех на проба, докато внучето спеше. Избрах си роклята в "Бурда". Малка, черна. Беше черна тогава. А днес вече ми е и малка. Отгоре й като се завръзваше едно фантазе в цвят на албански коктейл - едно такова диабетно розово, като го погледнеш и те заболяват слюнчените жлези.
Носеше се като поличка върху роклята. Слава Богу, не го сложих. Разбира се, накъдрих си косата, ама още през есента, та до бала беше пораснала достатъчно, за да я подстрижа късо. Така че все пак бях почти шик абитуриентка - с малка черна рокля и къса коса.
Прическата ми я направи фризьорката в "Бъкстон", която работеше в хола си. Сложи ми толкова много лак за коса с думите - "Е, тва нема и след пет водки да мръдне, маце", че аз наистина близо седмица след бала можех да разбия предна броня с глава.
След години срещнах един съученик, разприказвахме се за бала и той вика: "Ти беше онази с ЛАКА ЗА КОСА, нали? Едва те познах."
Балът беше в парк-хотел "Москва". Пя ни Марги Хранова. Ядохме руска салата и пихме ракии или водки - не помня. Гримът ми се напука още след първата водка - фризьорката беше и гримьорка, и боравеше с гримовете като с лака за коса. Шпаклова ме като вилата на генерал, добре че подбра по-естествени цветове та само от опасно близо изглеждах като фреска от Ренесанса. Мисля, че беше хубав бал. А най-хубавото е, че нямаше смартфони и фейсбук.
P.S. Не ме карайте да пускам снимки. Имах 10 и ги сдъвках и глътнах още през 1993 година...