Преди десетина години върха на модата онлайн беше да поддържаш блог. Малко по-късно настана и манията всяко пътуване да бъде документирано с обилни фотогалерии в социалните мрежи. Покрай тази мода доста хора намериха лесен канал, в който да разказват пътуванията си.
Няма страшно обаче, ако едва сега прохождате в наситения със снимки, влогвания и нестандартни пътеписи онлайн свят. Подготвили сме ви задължителния набор от похвати, с които да станете известен травъл-блогър-журналист-пишещ пътешественик или там както е актуално да се нарича.
Снимките
Не може да са просто снимки на забележителности, пейзажи и котки пред забележителности. Трябва да отбележите нещо интересно, запомнящо се и в същото време съвпадащо с характерните очаквания за мястото. Все пак искаме да печелим последователи и евентуално - рекламодатели, а не да се мъчите като иноватори.
Така например селския туризъм изисква небрежно-артистични натюрморти на хранителни продукти, черги, шевици, малко изоставени къщи, усмихващи се възрастни хора, щастливи от посещението на блогъра-инфлуенсър.
Ако не ви се рискува, заложете на връзки червени чушки, тикви по прозоречния перваз, леко очукани чинии, пълни с джанки, домати, качамак, разчупена питка. Избягвайте да снимате яхнии, те не са особено фотогенични.
Котките и кучетата са тривиални, заложете на кози, коне и магарета. Куче може, но само ако е със стадо овце. В никакъв случай не снимайте модерно измазана къща, алуминиева дограма и хоремага, пълен с туби газирано, заводски хляб, вакуумирано сирене и колбаси.
Нека хората смятат, че попадате само на места, в които всеки сам си прави сирене от млякото, което е издоил лично, пият се само био компоти и се меси ръчен хляб от ръчно жънат лимец.
Ако пишете за градски туризъм, в никакъв случай не правете общи снимки на известните забележителности. Вие сте оригинален! Снимайте кривите улички около тях, малки детайли и по възможност - ръчно изработени местни сувенири.
Обновени и лъскави сгради се снимат само ако местната община ви е платила за реклама. Дори и в този случай забележителностите, с които общината се гордее, е твърде вероятно да ви се сторят скучни, затова гледайте да ги хванете от по-нестандартен ъгъл. Примерно Царевец всички сме го виждали, но винаги може да полегнете под Балдуиновата кула за оригинален ракурс - камъни отблизо, гущерче притичва по тях, птичка прелита...
Морето не се снима в цялост. Снимат се камъчета, подредени във форми, запотена чаша с коктейл в пясъка, водорасли с оплетени раци, небрежно заметнати хавлии по шезлонг. Разбирате ме.
Винаги може да заложите на класика: полета с лавандула, цъфнала рапица, слънчоглед, както и девойка, радваща се на животни, слънчев изгрев или чиния с мекици. Особено високо се котират снимки, в които успявате да хванете в един кадър минаре на джамия и камбанария на църква. Така ще демонстрирате високата религиозна толерантност по нашите земи, а и разни чужди сайтове обичат такива илюстрации - току-виж сте им я продали.
Описанията
Нищо, което е прекалено изтъркано, и нищо, което не е казвано преди. Във всеки един период има прилагателни, чиято употреба ви прави инфлуенсър, достоен за споделяне по нечия фейсбук стена. "Уникално" вече се изтърка, както и "яко".
На мода е премерената ирония, наситена с бунтарски дух. Например може да натъртите, че докато офисния планктон бяга през почивните дни към Боровец и Гърция, вие се отправяте към непознатите земи на Трън, Исперих или Брезово.
Когато трябва да описвате дадено място или забележителност, не се задълбочавайте. Хората са заети, нямат време и няма смисъл да влагате такива усилия. Нека всичко звучи така, сякаш сте първия човек, който пише за въпросното място. Старайте се да пишете в първо лице, множествено число. Така правите читателя съпричастен и го оставяте да се чуди дали пътувате в група или сам, изразявайки се подобно на френски монарх в "ние" - форма.
Когато ви мързи или нямате време, може да правите хайку-публикации. Например:
"Айрян с узо
И слънцето в часа
Уловихме по залез
Във Варна."
Когато пътувате из селските части, нека думите ви звучат пропити с тъгата на замиращите села и самотните къщи. Питайте се защо хората ги напускат, подмамени от лудешки бяг за пари, докато в същото време селото им е направо златна мина за туризъм.
Но да не се впуснете прекалено дълбоко в социалните теми – няма нужда да уточнявате, че хората напускат поради липса на училище, лекар, нормални пътища и работни места.
Когато сте зад граница, стилът се подбира в зависимост от популярността на дестинацията. Повечето държави от ЕС вече са добре обходени и лесно достъпни с нискотарифни полети. Ако сте в такава, намерете нещо тематично и настоявайте, че ходите само заради това. Например Франция я обикаляте заради избите, а и вие като влиятелен пътешественик знаете кои са най-добрите и ще ги разкриете на читателя.
Когато става въпрос за по-слабо позната дестинация, можете да се разгърнете. Нека ограничените хора завиждат, че сте по крайбрежието на Албания и си купувате зехтин директно от производители. Натъртвайте как такъв няма в България, а вие в името на приключенията сте преживели лашкането по планински пътища и дълги проверки на македонската граница.
Много се котират класации и извадки тип "10 места, на които да пиеш вино по залез", "100 дестинации, до които няма нормален път", "15 разходки, на които се напихме от скука".
В тези класации слагайте с премерен баланс известни и слабо познати места. Примерно Боженци и Лещен са задължителни в темата за българското село, Розовата долина е чудесна, когато пишете като за чужденци, а Родопите непременно са в графата "мистични".
Може да вкарате и нещо оригинално – местата с най-добри сарми в Румъния, селски туризъм в Монако, най-миризливите сирена в Скандинавия.
Деликатен е въпросът как се пътува. Ясно е, че ви трябва кола за България, иначе БДЖ и автобусния транспорт доста ограничават. Не изтъквайте с какво точно се стига до дестинацията. Нека жадните за пътешествия читатели сами го открият. За чужбина няма нужда да се обяснявате каква супер промоция на самолетни билети сте хванали.
За коли и самолети има изключения – ако рекламодател ви плати да ги споменавате. По принцип в началото пътуванията ще си ги поемате само вие, но ако сте активен и пробивен, скоро ще си намерите някой рекламодател. Не придиряйте много какъв е. Може и да ходите на протестите срещу застрояването на Пирин, но не пречи да приемете безплатна почивка в луксозен хотел в Банско.
Освен това когато ви научат като пишещ за туризъм, скоро ще се появят и покани за информационни турове. Те често са финансирани с европейски фондове. Подходете сериозно, напишете и споделете навсякъде, където можете. Така ще видят, че сте активен и ще продължат да ви канят.
Сега, не знам дали действително ще станете влиятелни пътешество-писатели, но щом веднъж влезете в тези среди, поне ще сте си осигурили някоя и друга безплатна разходка. Читателите не са толкова важни, и без това мнозинството или не могат да си позволят пътувания, или са офисен планктон, чиято ваканция протича основно в Гърция.
