Силвия Димитрова е учител по български език и литература.
Увлечена в разяснение на паронимите, дадох пример оцеляване - оценяване, без да предполагам колко сполучлив ще е той. Всички припознаха себе си като оцеляващи след оценяването.
Седмокласниците и дванайсетокласниците застават пред снизходително лесните тестове, за да получат някаква ориентация за стойността на знанията си. Тя е много завишена, защото знания няма.
Не се възмущавам, защото съм учителка по български език и литература и "моят предмет е най-важен". Като мислещ човек, сериозно се тревожа от това, което се случва. Пипалата на невежеството и отъплението лазят агресивно, настъпателно.
Ако лодка се движи общо 7 часа по течението и срещу него, то в едната посока тя пътува 49!? При съкращаването на 60/3 се получава 10/1... Как? Защо?
Виждате - като не се мисли, не се мисли по всички предмети. Не се мисли въобще.
Със "зрелостниците" е трудно - те нищо не са чели. Не различават жанровете, защото нямат опит с тях. След мъчителни примери научават родовете в литературата - обясняват ясно и достъпно:
"ако не е зает целият ред - е поезия; ако е писано от край до край - епос".
Никак не може да им се обясни как с дума се означават лица, професии, занятия, длъжности... отиваме на варианта "човечета" и "нечовечета", значи "трима моряцИ", но "пет говедА".
Ако Майстора е с главно "М" в средата на изречението, може да е прякор на някого. На кого ли? Какво значение - снимките от изпращането станаха "резачка".
Със седмокласниците е мъчително. Ако в текста е казано, че "Сена не тече в Индия", те не виждат "не"-то и се местят реки, държави, градове... А аз само исках при портретната характеристика на Бай Ганьо да не ми отговарят, че е описан Шишо Бакшишо... Трудно е да се примирим, че "крайцер" е крайната част на хляба, че Ботев не е изявен "балетист".
Балетист - белетрист, фаянсов - финансов, нотариален - натурален. Какво значение - клипчета с котенца винаги ще се гледат.
И малките са чудна бодра смяна: "бисквита" - минало свършено време, множествено число.
"Какво е посланието на автора?" - "Посланието е, че не искам да го чета". Опит за откриване на прилагателно - "изворче"?, "ромоли"?. "Е, как така не познах?". Умалително на "ягода" - "ягодички".
И тази година ще берем "ягодичките" на изкривеното си възпитание и образование.
Добре, че поне до края на обучението ги научаваме да броят до 12. Може би могат да пресметнат, че като платят за солариума, ще останат пари и за обща бира в пластмасова бутилка на пейката, в градинката.
Децата не са виновни - те са малки, млади; учителите не са виновни - те са изнервени и с ниски заплати; родителите не са виновни - те са заети и уморени; образователната система не е виновна - тя е традиционна и доказала се през... Възраждането.
Баба Илийца пак ще вади колеца край "мътните води на Искъра".
А ние, дебилно невинни, ще оцеляваме... външно оценяване.
Текста е прекрасен и абсолютно верен, но ме притеснява в началото му думата "дадах". Може и да греша, но не е ли дадох? Потърсих в речника дублетни форми, но не открих.
Тоя не е виновен, оня не е виновен, ама всичко е много зле. Горе долу така е написана статията. Добре, ясно е че системата в момента не отговаря на изискванията на деца, родители, учители и т.н. Искате ли вместо да мрънкаме да се опитаме да направим нещо. Опитайте се да разчупите малко рамката и спрете да се оплаквате. От Самсунг организират Смарт стаи, пълни с джаджи, учители пишат статуси във Фейсбук и са хит сред учениците, училища водяд децата в планината, да слушат класическа музика под звездите. Излезте от рамката и спечелете децата. Спечелете първо малките, после ще стане по-лесно. Сегашните зрелостници (които нищо не учат и не знаят според статията) са вече големи хора, които имат свои виждания, които трудно се променят. Работете със сърце и нещата ще станат. Не пишете оценки по материала, оценете въображението, старанието, жаждата за знание. Помагайте на тези, които нямат достъп до образование.
Хубава статия! Слушал съм, обаче, тази теза на много места по света - и сега и преди 30 години даже! Затъпяването е въпрос на стандарт и гледна точка! През 70-те в ранното ми детство слушах същите заклеймявания за по-големите от мен ученици, отправени от тогавашните учители. Тогава примерите бяха други - как не сме чували за Лермонтов или за някой персонаж от "Мъртви души", Фауст, Декамерона... и как да сме чували като не седнем да си направим едно литературно четене, да отидем до библиотеката, да си разменяме книги! Цяла вечер - пред телевизора. Срамота! А за музика да не говорим - нито слушаме Чайковски, нито Шопен...Един ден като пораснем само Щурците и Братя Аргириви ще помним. Ама и то една музика.... от ден до пладне. Друго си е класиката! Нищо не знаете вие младите...живи да ви оплачем... Впрочем и тогавашното обвинително поколение е било неграмотно в очите на предходното. Там стандартите са били знания по Френски, Латински, краснопис, ръкоделие и други отпаднали във времето умения. Е докъм нашето поколение нещата бяха ясни поне по отношение на мотивацията за образование - учиш, за да станеш еди какъв си. А сега тези деца, които са поставени на пангара на оплюването от знаещите и можещите възрастни дори не знаят каква ще им е професията след 10 години. Защото, освен "вечните" професии (например някои лекари) останалите са неизвестни и несъществуващи в момента. И бисквитките, и клипчетата и умението да работиш с тачскрийн може да са от полза за бъдещите неизвестни професии. А иначе и аз, и авторката имаме затруднения да си "ъпдгейднем" софтуърните апликации на смартфона или за синхронизация на мейла, даже, когато получаваме съпорт онлайн от кол центъра на мобилния оператор (а, пробвайте се да кажете горното на чист Български без да изпадаме в казуса драснипалниклечица). И то защото не продават вече телефони с копчета. А преди сравнително лесно преминахме от шайбата на клавиатура. А горките деца и зрелостници, освен че не си знаят професиите, какво ли ги чака с новите технологии? Със сигурност ще се справят по-добре от нас! И сега се сещам за Старшината в казармата, дето не можеше да натиска копчета - то било за модерните хора само. Но ние поне не се страхуваме да ги натискаме копчетата, че скоро може и да няма какво да натискаме, за да влезем във форума... И тогава как ще съдим незнаещите и не мислещите? Даже може и да ни е трудно да видим правописните им грешки. А каква беше целта на образованието? И на изграждането на мислещи хора с добродетели? Защото от много академично образование и мислене последните поколения създадохме толкова излишни войни. В затворени, национални икономики. Сега потребителите дебилстват и консумират в условия на глобализация. И мируват. И купуват. И буйстват само пред компютъра и тук-там в къщи. Не знам кое е по-голямото зло.... да му мислят намислещите. Защото след 10 години нашите ъпдейти (не само софтуерни) съвсем няма да можем да си ги правим сами и ще молим тези, немислещите... за прошка!! Че нашата гледна точка и стандарт съвсем не са перфектни! Дерзайте!
Драга госпожо, горепосочените ученици вероятно са роми.... Смея да твърдя, че съвсем не сте права- децата не са толкова неграмотни! Аз не зная какво е пароним, признавам си, но това е защото не съм и предполагал, че може да се правят такива грешки... И да си ви кажа, да си знаете, на 25 съм, но моите учители ме научиха на нещо- БЕЗ САМОПОДГОТОВКА винаги ще си посредствен! А ВИЕ КАКВО НАУЧИХТЕ ВАШИТЕ ДЕЦА, ЩОМ САМО СЕ ОПЛАКВАТЕ ?
И? Констатации. И? Причините можем да открием навсякъде, където и да ги потърсим. И? Ако търсим подобрение, явно мотивация можем да открием. Технологията е от частното към общото. Трябва да се изпълни първо минимум програмата, а след нея - максимум програмата. Ако всеки родител се загледа по-внимателно в собствените си деца, всеки учител - в собствените си ученици, ще успее мисията. С констатации шоуменската и ангро, работа няма да се свърши.
pixie, като родител, уча сина си да бъде любопитен към всичко, да преборва проблемите с мисъл (а не с гугъл), да чете, да се интересува, да спортува, да се храни правилно....да е добър, какво друго. Ако на стари години стана толкога голям експерт, та и лекции да водя, ще водя. Предния ми пост е в заповедна форма, просто защото и аз като учениците на авторката, по БЕЛ никога не съм бил отличник . И все пак се опитвам да се оправям с живота
Георги Маринов - получаваш ръкостискане от мен
Здравейте, предполагам , че статията е писана от поколението на " четиридесет годишните ", защото и аз съм от него. Жалко е, че виждаме само в тъмни краски нещата. Нима по " наше време " всички бяха идеални отличници, четящи по цял ден Достоевски ?! Простотия ще има, имало е и има... Но нека не забравяме, че и предното поколение е мислило така за нас, както ние мислим за следващото. Децата са си деца , знаещи, незнаещи, трудолюбиви , мързеливи.... всякакви, като самите нас . Дали теста беше лесен или труден... живота ще покаже, но нека не очерняме всичко. Да...гледайки например роклите на абитуриентките можем да разберем коя в коя категория е.....свят шарен. Сегашните млади са много по - креативни от нас. Казваме, че не четели книги , неможели да се изразяват, а не се замисляме, че те имат достъп до инфорация навсякъде и по всяко време, че приемат света различно и кои сме за бога ние да казваме, че за нищо неставали ?! Света се променя, евоюлира , и в никакъв случай не за лошо. Така че ДА ИМ ВЯРВАМЕ на младите , прекрасни, умни и креативни млади хора !!!
а Мечо Пух?