Името на Камен Донев в последните дни се чува повече от обичайното, затова преди да се каже каквото и да било за него и за филма му "Уют", трябва да е ясно едно - Донев умее да разсмива публиката до сълзи.
Той разбира от добра комедия и когато е на сцената, е във вихъра си.
Киното обаче не е театралната сцена и дори не е зала "Арена Армеец".
Докато си на театър, веднага чувстваш душата, сърцето и усилията, вложени в една авторска постановка. Лесно се усеща страстта, дори и потта, които артистът е инвестирал в крайния продукт. Когато обаче си удобно настанен в мекия червен стол на някой мултиплекс - няма как да изпиташ такива емоции. Затова в киното се използват други техники и други похвати, които да развълнуват публиката.
С "Уют" опитът на Донев за кино не се получава и огромна част от забележките на зрителите са напълно основателни. Той влиза в ролята на продуцент, сценарист, режисьор и един от главните герои и се справя добре само като продуцент.
Филмът е разтеглен до внушителните два часа и 20 минути - време, което в киното може да изглежда като цяла вечност. Сюжет и динамика на практика липсват, което пък го прави истинско мъчение за по нетърпеливите.
Оказва се също така, че Камен Донев може да пълни зали и да изпразва кино салони, защото не един и двама не издържат маратона, който върви на големия екран. А на екрана върви шумен низ от абсурди, в който са се съгласили да участват обичани лица като Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева и Николай Сотиров.
Те са принудени да крещят истерично, да преиграват болезнено и да си подмятат шеги от "тоалетния хумор".
Само че отдавна мина времето, в което публиката припада от смях, когато някой изпуска газове звучно... Колкото до решението Захари Бахаров да играе спечелил от лотарията човек - загадка е дали това е ирония.
Самият филм е опит за майтап на тема "типичната българска простащина", разбира се, изопачена до крайност - мъжът тропа по масата за салата и ракия, строява децата и жената в прави редици, дъщерята си пили ноктите в салатата, съседът е битов алкохолик, който спи с гореспоменатата "благоверна"... необходими ли са ви още клишета?
Това обаче са стереотипи, в които все по-малко българи попадат и на точно на тях не им е приятно някой безпочвено да ги представя като мустакати и впиянчени Ганьовци. Просто вече не е забавно.
Колкото до Камен Донев, той излишно се ядоса на критиките, напротив - трябва да се зарадва, че неговите "уютни" персонажи изчезват. Мъчително бавно, но изчезват.
Донев обаче се вбеси и то не на шега. Както обичат да казват на някои места, той "буквално взриви социалните мрежи с неговата изповед" - гневно отворено писмо без ясен адресат, но с ясното послание, че не му допадат негативните мнения за филма му. Възгледите на Донев за народния хейт се споделяха в транс, без много-много замисляне дали артистът не визира И именно споделящите го.
Лошата новина, е, че той трябва да приеме критиката. Има зрители, които са харесали "Уют", разбира се. Негативните отзиви за филма обаче, които са далеч повече, направо го изкара от уюта му на утвърден гуру на комедията. Е, това са рисковете на професията.
Добрата новина е много по-важна и тя е, че Камен Донев няма да спре да разсмива до сълзи публиката си.
Неговите постановки не оставят празно място в нито едно помещение - от провинциалния театър до зала "Арена Армеец". На един от неговите "Възгледи за народната просвета" се смях шумно до степен, че да ми се скарат...
Но киното не е като театъра и ако вместо опити за "театър с камера" публиката получи адекватна комедия... е... ще се налага да си правим забележки за твърде шумен смях и в кино салоните.
