Ярем и остен нонстоп за политиците

"...Несравнимо по-важно е как ще действаме с избраните СЛЕД ИЗБОРИТЕ. Което значи - ПРЕЗ ЦЕЛИЯ МАНДАТ, чак до следващите избори..." А лафа "След дъжд качулка" чувал ли си го? Все повече се затвърждава мнението, че българите са особен вид тапагьоси-мазохисти, които си избират да ги управляват възможно нй-лошите за да има от кво да мрънкят после. Или да протестират, както е по-модерно да се казва на мрънкянето....

@Оня: Качулката след дъжд няма нищо общо. След 89-та започнаха да се леят триумфални слова за новите демократични права, които имаме. Обаче се лееха по един доста манипулативен начин: така, че у хората остана убеждението, че правото да избират в свободни и честни избори е едва ли не единственото им (и достатъчно) демократично право. Което въобще не е вярно. Също такова право е да реагираш на действията на властта: да показваш кога не си съгласен с тях, и да изискваш от нея да се съобразява. Умението да се използва именно това право е показател за наличието на действащо гражданско общество. Мрънкането също няма нищо общо. През време на прехода свестните хора постепенно бяха обезкуражени да се занимават с политика. Създадената със задкулисен инженеринг политическа система постепенно изхвърли тези, които все пак решиха да опитат, и постави сериозни бариери пред бъдещи такива кандидати. И се капсулира в себе си – при което ограничи избора само до собствената си прослойка. Така че свободните и честни избори (дори да са наистина такива) останаха едно беззъбо право, което няма как да промени нещо съществено. Когато няма полезни алтернативи, между които да избираш, правото на избор е кухо. Не че сегашните политици не могат да работят както трябва – напротив, голяма част от тях могат. И експертни познания имат, и знаят много добре какви са проблемите, и владеят политическия инструментариум. Само че нямат СТИМУЛ. Ами какъв стимул да имат, след като са свикнали цял мандат да правят каквото си искат и никой да не ги закача? Ако всичката енергия на протестната вълна от последните два месеца беше разпределена в целия мандат на ГЕРБ – с фокусирани протести по конкретни поводи – картинката в края на мандата нямаше да бъде такава. Ако искаш да ти е топло в къщата, всеки ден трябва да си палиш огън. А не да студуваш цяла зима и след това да подпалиш цялата къща, за да се стоплиш хубаво и да компенсираш. Единственият вариант реално да се предизвикат промени е хаотичната протестна енергия да се трансформира в осмислена СИСТЕМА ЗА НАТИСК – към която да се прибягва редовно, съзнателно и целенасочено, а не всички да излизат по улиците едва когато нещата станат нетърпими. Но не с разни обществени съвети, граждански бордове и прочее измислени образувания. Партийното и гражданското начало са две съвършено различни неща, те са ОПОНЕНТИ ПО ДЕФИНИЦИЯ и всяко размиване на границата между тях е вредно. „Гражданска партийна формация“ е точно такъв оксиморон, какъвто е „партиен граждански протест“. Подобни безсмислици работят само в полза на сегашното статукво, изкуствено притъпявайки противопоставянето между партийната система и гражданското общество и анулирайки оздравителния му ефект. Иначе казано – ако и сега не ни дойде акълът и у нас не започне да се създава истинско гражданско общество, което да действа като бърз, мобилен и независим коректив на партийно структурираната властова система, изтърваме и последния влак. И ще си живеем препарирани. И ако не ни дойде акълът в главите, ще си го заслужаваме.