От десетина дена насам ме е завъртял Големият шлем и, изключая махмурлука, се чувствам отново нормален човек! Защо се чувствам нормална ли? Ами намаля гледането на новини и четенето на такива...
Журналистите/медиите са се превърнали в хищници! Най-яркият пример за това са двамата австралийски журналисти! В общественото пространство все повече се акцентира върху личните съдби и проблеми на хората, били те видни (Мидълтън) или "невидни" личности, какъвто е настоящият случай... Зад всяко едно официално съобщение и/или статистики се крият съдбите на реални хора, които имат да разкажат сърцераздирателни истории за страдание и загуба, за надежда и амбиция, падение и възход...
Сигналът за действията на учителката е подала директорката на училището... и журналята тъгъдък, тъгъдък да не пропущят "новината"... А това не е новина! Това е клюка!
Клюкарстването се е превърнало в поминък!
И как ще се развият събитията по-нататък, и как целият този шум ще се отрази върху бъдещето на учителката и върху още 3 съдби - тези на децата й, клюкарите не ги интересува!
ПФУ! (туй "пфу" да се приеме за изплюване)
А ако въпросната учителка е добър преподавател, предполагам, че децата, на които преподава, могат да се застъпят за нея, както и родителите им... Дано това предколедно пийване не съсипе живота й и този на децата й! 
Въпросът, който ми се върти в тъпата глава в момента, е: Как могат да бъдат спрени този вид "новини"?
П.С. Но винаги има надежда за добра новина. Както казал терористът на заложниците в самолета: Не се притеснявайте, щом прелетим над населено място, ще пусна жените и децата...
Журналистиката като професия е аналог на клюкарстването в общуването. Призвана е да популяризира нередните, неприемливи, вредни ситуации. Ако попадне на пикантерия - цената се вдига. Няма хляб в положителни информации, те не продават. Те се съобщават единствено като платени публикации или дитирамби за дневния ред и работното време на изпълнителната власт.
Чудя се, такива като австралийците например, как се чувстват след "успеха" си и последствията му. На мен като страничен, безпристрастен наблюдател, ми става лошо, а те как ли спят? А може и вече да са импрегнирани срещу такт и съчувствие. Някога в студентските години в първи курс, моя приятелка , сега лекарка, ме взе със себе си на упражнение по анатомия в МА. Там от ваните с формалин вадеха ръце и крака и същевременно похапваха кроасани. Аз гледах втрещено, а те ме убеждаваха, че толкова са свикнали с това, че въобще вече не им пречи.
"Журналистите/медиите са се превърнали в хищници!" Категорично несъгласен с това! На журналистите това им е работа, да бъдат хищници, но не са. Когато е да се ровят в мръсните дрехи на кралското семейство или някоя кокошкарска история - да, но когато трябва да се разкрие някоя далавера колко журналисти-хищници сте виждали по света? А у нас? За у нас по-добре да не питам. Пфу!