Повод за тези редове е написаното от кандидата за СЕМ от квотата на БСП Иво Атанасов на страницата му във Фейсбук - 9 юли 2013 г., а също и статията на Нидал Алгафари "Очевидно незаменими в БСП са само Г-образно стоящите през лидера".
Иво Атанасов пише следното:
"Голяма част от живота ми премина в усилия БСП да стане стъклена къща. Но не с матирани стъкла като на мутренска кола, а с прозрачни, за да се вижда какво, как и от кого се прави. И защо.
Предстои избор на член на СЕМ от парламентарната квота. Мая Манолова, Ваня Добрева и Николай Малинов - все изявени имена на БСП, внесоха моята кандидатура. Конкурентът ми е също добър медиен експерт (Радомир Чолаков, главен юрисконсулт на ВАЦ от 2001 г., работил и в "Ку-ку" от квотата на Комсомола - бел.р.), но не от лявото, а от дясното пространство. За него настояват няколко депутати от гражданската квота, което създава впечатление за противопоставяне между нея и народни представители - членове на партията.
Впечатлението обаче е подвеждащо, тъй като сред вносителите на другата кандидатура е и медийният секретар на БСП. Трудно е да си представим, че някога Димитър Благоев би предложил Петко Каравелов, а не Георги Кирков, но явно и в това отношение традициите не са това, което бяха.
Предстоящото гласуване в парламентарната група и в пленарната зала ще бъде знаково. Защото ако приемем, че двамата сме с приблизително равна тежест като специалисти, големият въпрос е как оттук-нататък да постъпи една партия. Дали да подкрепи своя представител, или да му покаже, че членството в партията му е в минус? Второто, уви, се е случвало не веднъж и дваж с не един и двама. „
Поради което решението на парламентарната група е важно не толкова за мен, преживелия какво ли не, колкото за младите, които постъпват в партията не само за да й прелеят така нужната й енергия, но и с НОРМАЛНОТО СИ ОЧАКВАНЕ ДА РЕАЛИЗИРАТ ЧРЕЗ НЕЯ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ СИ ПОТЕНЦИАЛ. С надеждата, че при равни други условия ще бъдат не пренебрегнати, а предпочетени.
Решението на групата ще бъде показателно и дали БСП в достатъчно голяма степен се е превърнала в стъклена къща. Или усилията - далеч не само моите - са били безплодни. Защото нещо друго се е оказало по-силно."
Подчертала съм с главни букви есенцията от това изказване.
Обръщам се на свой ред към него:
Нищо ново не казвате "другарю"Атанасов. Този филм с "другарите", за които е нормално да ползват партията си за всякакъв вид лични и професионални реализации, го гледаме много, много десетилетия.
Все пак вашата партия е столетница и си отглежда хора с подобно мислене повече от сто години.Чрез Партията преди 10 ноември 1989г. хиляди неграмотни, прости, брутални, арогантни "реализирали се партийни секретари" биеха по масата и даваха нареждания на далеч по-образовани и способни безпартийни специалисти, които в най-добрия случай се "реализираха" до ниво "заместник директор по производствените въпроси" - все някой трябваше да разбира от нещо и да работи.
За хилядите престъпления на същата тази Партия в дългогодишната й история няма смисъл да се говори с човек като Вас. За всички комунисти/социалисти е валиден един парадокс. Говорят гръмогласно за социално равенство, справедливост и морал (може и за прозрачни стъклени стени, но стени все пак), а са като онези хора с ампутирани крайници, които продължават да твърдят, че изпитват болка в отдавна липсващите им пръсти.
Колкото един такъв сакат човек го болят пръстите, толкова и комунистът го е грижа за морални категории. Иначе как би хукнал с китки цветя към Бузлуджа, вместо да се покае и извини за атентата в църквата Света Неделя, ненадминат доскоро по броя на невинни жертви; за избитите без съд и присъда около и след 9 септември; за лагерите и разбитите човешки съдби; за забраната на религията; за развращаването на поколения наред, възпитавани в духа "ние ги лъжем, че работим - те ни лъжат, че ни плащат"; за обезлюдяването на селата и създаването на "Кремиковци" и още много други гиганти на недомислието като него, нацвъкани навсякъде по страната да тровят почвата и природата.
Комунистът-социалист се гордее с това минало, и то много. Никой бивш нацист, дори ако лично той не е натикал някого в газова камера, не би си позволил да изразява гласно гордост с миналото си или да изтъква какво е направил Хитлер за Германия след разрухата от Първата световна война, защото престъпленията на нацизма са достатъчно страшни, че да накарат всички бивши нацисти да се снишат, покрият и даже сменят фамилиите си.
В България симпатизантите и потомците на комунистическата върхушка явно и открито се гордеят с делата и престъпленията на предците си... За да е по-завършена перверзията същите те ни управляваха, управляват ни и възнамеряват да ни управляват и занапред.
Вашата партия създаде мутрите и групировките, за да им дърпа конците и да покаже на народа, колко лошо нещо е това свободата и демокрацията, та да му домилее на човек за времето преди 10 ноември 1989г... И на тази част от населението, която успешно беше превърната в безмозъчна маса, наистина им домиля за сигурността на "Фермата".
Усилията на Партията се увенчаха с успех. Тя разполагаше, разполага и ще разполага с армия от твърд електорат квадратни, плътно наредени един до друг, без способност за мислене или желание за такова усилие индивиди, за които с пълна сила важи мотото на книгата "1984" на Джордж Оруел: "Свободата е робство, невежеството е сила, войната е мир".
И понеже "Човек не може да бъде едновременно умен, честен и комунист", то стадото, или стадата от честни членове на първични партийни организации си имат съответните умни пастири с извратено разбиране кое е добро или зло, както за хората, така и за страната ни. Може да прочетете и "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет"на Робърт М.Пърсиг. Вие сте от пастирите и то с претенции за ерудиция и интелигентност, не сте от стадото, и може да научите какво е "груви", ако вече не го знаете.
Вашата Партия зачена и роди също така ВСИЧКИ други партии на нашия безкраен и мъчителен преход- от ДПС и СДС в началото, та до ГЕРБ и "Атака" в по-ново време. Където и да копнеш в тях, под разноцветните дрешки и знамена лъсва червен задник и членска карта от БКП. Няма защо да се чудим тогава, че политическият живот у нас е толкова уродлив.
Чудовището може да ражда само чудовища. Тези извънбрачни деца-партии на свой ред копират и възпроизвеждат цялата поквара и гнилоч на майка си, без да могат все пак да достигнат висотите на отвратителност, които тя постига. Но се стараят- има от кого да се учат.
БСП е толкова лява партия, колкото аз съм марсианка. Партия, от чиито редици произлизат и зад чийто гръб стоят най-богатите хора в България, и то забогатели по съмнителен начин, няма как да е лява. Партията на "олигарсите" БСП -лява партия ! Оксиморон! Това може да мине само пред вашия електорат.
Но да се върна на темата. Всъщност в едно нещо сте абсолютно прав. Никой средно интелигентен човек не се съмнява, че във Вашата партия са се наредили на опашка много такива като Вас, и по-млади от Вас, които само чакат да се докопат до някоя „реализация" чрез партията си.
Е да, има очевидно кланове в БСП и един, или друг клан печели временно надмощие, но както сам реалистично се надявате, щом става въпрос за дете на Партията, тя ще го подкрепи, защото НЯКОЙ ОТ ВАС ТРЯБВА да е отгоре -. като коркова тапа в помия. Единството е непробиваемо и неразрушимо.
Наскоро четох статия на Нидал Алгафари, явно неодобряващ Сергей Станишев, в която описва безобразията, апаратните игри и много други неща, и която обаче завършва с потресаващото : "БСП ще я има и след него (Станишев).
На Алгафари, както и на Вас и през ум не ви минава, (или ви минава), че точно БКП-БСП е прокобата, която тегне над България толкова отдавна. Докато нея я има и е достатъчно силна да продължи да ражда чудовища и чудовищни неща за живота ни, страната ни няма да започне да се оправя.
Всички вие жестоко сте се вкопчили в $Партията майчица" и няма да позволите появата на нова, нормална лява партия, от каквато България има нужда. Ще продължите да търчите към Бузлуджа и да се изплювате по този начин върху всички потърпевши от комунистическия режим, потомците им и изобщо върху почтените хора.
Историята е свидетел на създаване и изчезване на народи, държави, империи. Случвало се е и пак е се случва. СДС, ДСБ и други партии се появиха и след като се "оакаха", хората, които ги подкрепяха, се отдръпнаха от тях и те сега логично вече са зад борда, защото техният електорат е от мислещи и изискващи хора , а не лумпенизирано стадо. Така и трябва да бъде.
Само изчезването на БСП е немислимо според вас. Нищо чудно това да е "историческата мисия" на тази партия - да я има, докато я има и държавата България. С продължаващото присъствие на БСП в политическия живот и управление, съществуването и на двете - България и самата БСП, няма да трае още много дълго. Та побързайте да се "реализирате".
Бог да пази България от БСП !
Къде и кога в България е имало комунисти? У нас си имаше обикновени болшевики с всички болшевишки екстри: лагери (гулаг), изтрепаха си другарите инакомислещи, магазини със специални цени и храни изобщо всичко си беше за тях. И тук членовете на партията им пак реват за облаги. Май скоро някой от младежката им организация "плачеше", как виждате ли, той (или тя, не запомних) работи и води нови членове, пък накрая пак не влезнал в лисите. Гюведжии!
Прокопи Да те пратиме да я озвучиш? Щом държиш да се правиш постоянно на интересен
Не виждам друга причина тази изстрадала женица с толкова пяна на уста да хвърля квалификации и определения, на които дори си и вярва. Що се отнася до озвучаването - моля Ви се! Аз държа на личната хигиена
А анаболите замъгляват съзнанието. Важно ли ти е в чия спалня какво се случва?
От всички разновидности на кариеризма партийният е най-отвратитетелен. За партайгеносе Атанасов – толкова. А към авторката – всичко е вярно, ама защо е това пламенно обръщение към въпросния партайгеносе? Явно е, че неговата вяра е „бронирана здраво в гърдите / и бронебойни патрони за нея / няма открити! Няма открити!“ =) Което значи, че целият тоя разход на емоция е отишъл нахалост. Всичко изложено са очевидни факти. Струва ми се, че е крайно време да престанем да убеждаваме когото и да било, че това са фактите. Още по-малко пък – да си пилим собствените нерви, докато го правим. При огромното количество красноречиви доказателства, преминали през публичното пространство през последните две десетилетия (и продължаващи да ни се сипят непрекъснато), осъзнаването на тези факти е задължително за всеки мислещ човек. Ако на някого още не му е ясно всичко това, значи или НЕ Е СПОСОБЕН да го разбере, или УПОРИТО НЕ ЩЕ да го разбере. Това са неспасяеми случаи и човек не бива да си губи времето с тях. А ако някой има нахалството да твърди, че пост-соц картинката у нас не е такава, а е някаква друга (щото, рийш ли, нещата не са толкова прости, а имат по-дълбок смисъл и замисъл), това ми напомня на жестоко експлоатирания по филмите лаф „Чакай, скъпи/скъпа, това не е каквото си мислиш...“. Твърдящият такова нещо заслужава единствено да бъде пуснат по допирателната. Стига толкова любезничене. Любезността, коректността, загрижеността, диалогичността и прочее екстри на цивилизацията се обезсмислят, когато от отсрещната страна имаш или откровена тъпотия, или магарешки инат, или зла умисъл.