На редакционната поща получихме този текст, озаглавен от автора като „Рап песен, която Шамара никога няма да изпее".
Нация, в която полицаи от бандити не можеш да различиш,
Корумпирания начин на мислене ти не можеш да промениш,
Идеите за свобода и правда с пари може да закупиш,
И морала с простащина и елементарност да подмениш.
Автобусите са символ на нашата демокрация,
Символ на политиката ни, зачената чрез мастурбация.
Лустрация? Моралността се губи в цялата галамация.
Хора борещи се за свобода, равенство и братство,
Лумпени, и видиш ли - с цялото си нахалство,
поставят под съмнение всяко политическо изречение.
Умение за критично мислене е начин за прозрение,
Носещо само политическо презрение.
Подкрепено от множество, което за минало бленува,
Множество, което не е свикнало властта да критикува.
А властта умело на велик лидер се преструва.
Умува ...
Как още изгубени душици да купува.
Избори?! Всичко предварително са решили и сглобили.
В морални думи двуличието и алчността си предрешили.
Политическите лица на 4 години са сменили,
А истинския господар зад кулисите, стои ли!?
Истинският кукловод лицето си крие.
Зад шоуто на марионетките той умело успява да се прикрие.
Припев:
Толкова много неща трябва да се кажат.
Толкова много неща трябва да се направят и покажат.
Толкова много неща кукловодите се опитват да смажат.
Толкова много неща лицата се опитват да замажат.
Ето пореден ден хората на улицата се стичат.
Мнението си показват, докато законите зачитат.
Лумпени, богати, красиви, олигофрени -
автобусните демократи тях не ги зачитат.
Роби изфабрикувания избор се опитват да докажат,
но пред микрофоните се спичат.
Но какво от това, след като медиите се управляват
от една свиня недоразвита.
Истината зад монтажи остава скрита,
обругана и пребита,
До безсъзнание.
Без нашето знание тя остава в изгнание.
По дяволите трябва да се стигне до порицание.
Веригите да се разбият и сляпото послушание да спре да бъде престижно звание.
Свобода ли?! Свободата от 23 години си има име.
Терминал Две е на свободата име и презиме.
Отиваш с мечти за нов живот,
за чужда земя да оставиш своя гроб.
Без да разбираш, че ти е отредено отново да бъдеш роб.
Ето за това пореден ден хората на улицата излизат.
Със своята енергия на ценностите си не изменят.
Луди, мечтатели или просто заблудени.
Те се интересуват само от едно нещо -
от цялостни промени.
И докато родителите им по миналото тъгуват.
Младите не искат със съдбите им „ония" да търгуват.
Припев:
Всичко най-вероятно е вече решено и разделено.
Апатията на цяла нация прави така,
че кражбата на съдби е нещо позволено.
За какво ти е да мислиш?
Авторитетите да критикуваш?!
Да бе , по-лесно пред компютъра на боец да се преструваш.
И за силикон, червено ферари и салфетки да бленуваш.
Купуваш,
всяка лъжа представена за истина без да му умуваш.
Без да разбереш, че за господарите ти нищо не струваш.
Извинявай! Струваш.
За три кебапчета и бири си готов да робуваш.
Докато за 5 стотинки ресто лъжеш, мамиш и хитруваш.
„5 плюс 1 причини да мразя Ботев"
с това безвкусно мнение съм готов да споря.
Но с какво е виновно момичето, че да си интересен и плосък сега е на мода.
Дали за пошлостта и липсата на интелект е виновно то?
Или това е общата диагноза на цялото ни общество?
Есе, символ на модерното интелектуалното мнение
Да се отнасяш към българските икони с пренебрежение.
Пък били и те използвани от комунистите и фалшиви националисти с умиление.
И какво остана на нас в този период, братко мой.
В който наши съотечественици наричат врага - свой?
Ще заменим ли Левски с Батман като свой герой?
Ще простим ли на съотечествениците ни излъгани.
Гладни и омерзени с трохи подлъгани, измъчени.
Стоят те.
На пек с предварително подготвени плакати в ръце.
Боят се, подтиснати.
Oт господаря си те стоят притиснати,
със плам в очите и със страх в сърцата от бея, да не бъдат отритнати.
Трябва да им простим братко мой, защото нека една тайна да ти обадя.
Това са наши братя.
Трябва да престанем с това разделение и омраза.
Обединение, с което да разкараме тази проказа.
Припев:
Рапът е възможно най- глупавата музика съществуваща на планетата Земя! Рап изпълнителите като цяло са доволно противни и надменни, смятащи себе си за някакъв обществен коректив. Да, ама- не! Не са. Само да кажа, че в пънка има повече идея като движение отколкото в рап-а, да не говорим за пънк музиката която е в пъти по- добра и смислена от всички рапъри взети заедно и умножени по 8! Самода уточня, че когато Експлойтед, Джи Би Ейч , П. И. Л, Студжийс, Били Айдъл... пееха срещу неправдите, несгодите, кофти политиците и всякакви житейски перипети свързани с младият бунтарски дух, всички рапъри са били... айде да не казвам къде! Лицето Мишо Шамара не желая да коментирам. За мен такова не съществува. Принципно, рапът е абсурдна музика. А в БГ има и РАП- ЧАЛГА което само по себе си е толкова фантсатично тъпо, че би могло да накара и клиничен олигофрен за се засмее! Текстът на въпросната песен написана по- горе е... смешен. Просто, някакви своеволно нахвърляни думи, които за някой явно са мнооо силно, бро. Ъ-ъ. Оуу Йеее! И тука вече следва нЕкво диво махане с ръчички, нЕкви пози, тайни поздрави, нЕкви знаци с по 3, 6, 9 пръста, нЕкви кланове, нЕкви завери, нЕкви гета, нЕкви групи, сосайътита...
Фея, нека аз пък уточня че стилът пънк не е по-стар от хип-хопа - по едно и също време се появяват. Не обсъждай неща, от които имаш само бледа представа. Това е все едно аз да викам на пънка музика за отрепки, защото пънковете седят по гарите и подлезите на западна европа, просейки някое евро за бира. Отвори си малко очите, нали това проповядва твоята музика.
Рап по времето на Студжийс? Малко се съмнявам, но нека е както казвате, мосю. Да, рапът наистина възниква през 70 тте години, но... в затворите, измислен от чернокожите затворници. Може и да е имало разни квартални рападжии, но като цяло, рапът става познат на света в началото на 80 тте. Тези факти обаче, по никакъв начин не променят мнението ми за тази музика. Позволих си да направя сравнение с пънка, защото пънк музиката, и пънк културата са повлияли много на много хора. Пънкарите са истински хора, наивно откровенни и някак си по детски се възмущават от това което не им харесва. Не познавам нито един богат пънк музикант. Което съвсем не мога да кажа за рапърите- при тея хора има толкова поза и желание за богатство, че... нищо, че пеят уж за кофтите работи по света. Нямам аз нищо общо с пънка. Моята музика е била и ще бъде Хеви Метъл. Металика са казали всичко, което е необходимо да се каже за Живота, Вселената и всичко останало.
Не знам къде ги четеш тия измислици за затворите, но определено придава чар на хип-хопа А гангстерският рап, с който както виждам за хора без идея се отъждествява целия стил, съвсем не е началото на хип-хопа, нито някога е бил основната посока. В неведение си очевидно. Колкото до хеви метъла - слушам поне толкова, колкото и хип-хоп. Хубавата музика няма стил и като във всяко нещо има хора, които могат и които не могат. Ще допълня за Иги Поп и Стууджис, че не са пънк, поне не през 60те години. Едва през 70 тръгват в тази посока.
>Песента, която Шамара няма да изпее Знам колко кощунствено ще прозвучи, но.. няма да я изпее, защото дори той (!) не е толкова бездарен. Напълно солидарен съм с посланието, но техническото изпълнение е трагично.