В последната седмица една тема се появяваше ту да всява лека паника, ту да успокоява, че няма нищо страшно - падането на китайската космическа станция "Тянгун-1" обратно на Земята. Първо беше съобщено, че има шанс тя да падне на българска територия, после се установи, че шансът за това е около 0,01%.
Военният министър обеща щаб, който да следи ситуацията, въпреки че по официални данни вероятността някакви парчетии от космическия кораб да паднат у нас било почти невъзможно. И така 5-6 дена.
Темата така и не се превърна в голямата работа (на практика вероятността "Тянгун-1" да падне именно на българска територия действително беше нищожна), а след успешното приземяване на китайската станция в Тихия океан вече всички драми останаха на заден план.
И все пак едно тихичко гласче нашепва леко на целия този успокоил се фон: "Е, що не тупна тая станция при нас?!"
Ей така, да се почувстваме малко значими, да влезем и ние в новините с нещо, което не е критика към управлението или нравите български...
Представете си само каква новина щеше да е това - от световен мащаб. Китайска космическа станция пада върху българска територия. #PrayForBulgaria. Западът става пали свещи в знак на съпричастност с пострадалия български народ, а в Кремъл Владимир Путин кротко отронва сълзица от тъга за братския народ, заснет от 52 различни камери.
Айфеловата кула, Статуята на Свободата, Биг Бен, Статуята на Христос Спасител в Рио и част от Великата китайска стена се оцветяват вечер в бяло, зелено и червено и оцелелите българи най-сетне усещат тази отказвана досега световна значимост.
Вярно, тази цялата глобална съпричастност ще трае десетина минути или най-много половин ден, но след себе си всички тези събития ще оставят значима следа.
Като за начало, няма вече на политиците ни да се налага да се обясняват пред Брюксел и пред Кремъл защо не са експулсирали руски дипломати или защо са привикали българския посланик в Москва и Захарова да продължи да пита знае ли нещо София за убийството на Сергей Скрипал, за което не казва на останалите. Европа ще е твърде заета да ни съжалява, за да се пита ние сега троянски кон на Русия ли сме, или сме лоялна страна членка, и ако е второто, защо така не ни личи.
Току-виж отпуснали някакви нови специални европрограми за възстановяване и да настане едно всеобщо доволство сред тези, които така или иначе вече са кандидатствали по 20-30 подобни проекта. Да се стимулира така доволно икономиката...
В Кремъл съвсем ще ни отпишат и най-много да решат, че падналата станция ще смъкне цените на имотите по морето, та в икономиката ще влязат свежи рубли и те ще са торта, от която ще расте цветето на братската любов.
Освен това правителството ще има и още причини да е доволно. Още 10-15 години след това ще има министър-председатели, министри на благоустройството, кметове и пътни агенции да оправдават дупките по пътищата с лошата китайска станция, дето падни и изпотроши всичките пътища. Ами да, те преди това си бяха здрави, а това сега са дупки Made in China.
Въобще, едно падане на "Тянгун-1" би дало десетилетия на редовно извинение за всички несгоди в държавата - икономиката не върви - китайската станция прецака нещата, спортът куца - ако не беше "Тянгун-1", нямаше да е така. Корупцията е абсолютно безконтролна - топката метал от Космоса е причината. Иванчо, защо нямаш домашно - пак заради станцията...
А където има дупки и разрушения, там има и обществени поръчки за ремонти и строежи.
А всички знаем колко българският строителен бизнес обича обществените поръчки. И ще падне един строеж, едно поправяне и ремонтиране, та пушек ще се вдига. Или поне най-малкото тонове прахоляк.
Да не говорим и за чисто преките постъпления от подобен инцидент. Вие знаете ли що метал, що жичка има в тая станция. Това нещо само на скрап да се предаде, ще плати джамбурето в държавата за поне няколко месеца напред. След това ще му се мисли за по-напред.
Освен всичко друго - една такава трагедия щеше да отмести погледите от това колко си е трагична и сега ситуацията.
P.S. Много по-лесно е да се присмееш на трагедията, когато те е подминала.
P.P.S. Не приемайте този текст сериозно, дори и авторът му не го прави. 
